Коронавирусът се стреми само да се репликира. Ние се опитваме да спрем това възпроизвеждане. За разлика от вируса обаче хората правят избор. Тази пандемия ще отиде в историята. Начинът, по който преминава, ще оформи света след нея. Това е първата подобна пандемия от век и се стоварва върху свят, който - за разлика от 1918 г., когато е ударил испанскиият грип - е в мир и се радва на безпрецедентно богатство. Трябва да успеем да управляваме добре пандемията. Ако не го направим, това ще бъде повратна точка към по-лошо, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Вземането на правилни решения изисква да разбираме опциите и техните морални последици. Сега се сблъскваме с два основни вида избор: вътре в нашите страни и зад граница, посочва той.
В страните с високи доходи най-големият избор е колко агресивно да се спре разпространението на вируса. Ние обаче трябва да решим кой ще плати цената на този избор и как.
Някои продължават да твърдят, че е погрешно да се вкарва икономиката в депресия, за да се потиска предаването на вируса. Това щяло да доведе до ненужни сътресения. Ако вместо това вирусът се остави да се разпространява сравнително свободно, можем да постигнем „стаден имунитет“, да задържим икономиката и все пак да насочим ресурсите си към уязвимите.
Не е ясно обаче дали икономиката ще се справи по-добре при тази политика на относително „смекчаване“ в стил свободен пазар, отколкото при такава на решително „потискане“. Далеч преди наложените от правителствата блокажи много хора спряха да пътуват или да ходят в ресторанти, кина и магазини. Решителните действия за потискане на вируса и последващите мерки за тестване и проследяване на новите инфекции могат да прекратят неизбежния икономически спад дори по-рано, отколкото иначе.
Това, което изглежда съвсем сигурно, е, че глобалната здравна система би се справила много по-добре при потискане, отколкото при смекчаване. При смекчаването, твърди екипът за реагиране на Covid-19 към Imperial College, здравните системи на Великобритания и САЩ ще бъдат претоварени: голям брой от предимно възрастни хора ще бъдат оставени да умрат без да се положат грижи за тях. Вероятно за да предотврати това, китайското правителство се опита да ограничи толкова агресивно вируса в провинция Хубей. Може ли здравно бедствие, което е недопустимо в Китай, да бъде приемливо в Обединеното кралство или САЩ?
Критиците обаче също имат право: ще бъде невъзможно да затворим големи части от нашите икономики за много дълго време. Ако се опита потискането, то трябва да успее бързо и възобновяването на вируса да бъде задушено. Междувременно централните банки и правителствата трябва да се стремят да запазят възможно най-голяма част от икономиката работеща, да запазят колкото се може повече производствен капацитет незасегнат и да гарантират, че хората, преди всичко уязвимите, са щедро защитени по всеки начин, който държавата прецени за практичен.
Солидарността между държавите трябва да бъде толкова силна, колкото и в рамките на самите тях. Финансовата нестабилност и задаващата се рецесия (вероятно депресия) ще нанесат огромни щети на развиващите се страни. МВФ посочва, че инвеститорите вече са изтеглили 83 млрд. долара от нововъзникващите икономики. Спадът в цените на суровините, от които зависят много от тези държави, е много дълбок.
Тези страни трябва да се справят също с разпространението на вируса и отслабването на вътрешното търсене. Способността им да управляват този вътрешен и външен натиск е ограничена. Резултатът може да бъде големи икономически и социални бедствия. Самият МВФ вече е изправен пред 80 искания за спешна финансова помощ. Общата дупка във външното финансиране на развиващите се икономики вероятно ще надхвърли кредитния капацитет на фонда.
Тези уязвими страни ще се облагодетелстват, ако държавите с високи доходи успеят да потиснат болестта и да спасят икономиките си. Това обаче няма да се случи в краткосрочен план. Развиващите се страни ще се нуждаят от много помощ, която ще е от полза също за икономическото им възстановяване. Вирусът е общо предизвикателство. Такова е и предстоящият глобален спад. Практичността и исканията за солидарност оправдават щедрата помощ.
Същото е вярно и за еврозоната. Определящата характеристика на валутния съюз е, че отделните членове се отказват от фискалната автономия и суверенната валута в полза на колективните механизми. По време на световната финансова криза това като цяло фалира редица страни членки. Може обаче да се твърди с увереност, че това беше до голяма степен по тяхна вина.
Тази пандемия не е по вина на никого. Ако еврозоната не прояви солидарност в такава криза, нейният провал няма да бъде нито забравен, нито простен. Раните ще са дълбоки, може би смъртоносни. Без видима солидарност в криза, за която никой не е отговорен, европейският проект ще бъде морално, а може би и практически мъртъв.
Освен това трансграничната помощ не може да бъде само финансова. Ще е необходима и медицинска помощ. Решаваща стъпка ще бъде прекратяването на големия експортен контрол, който осуетява медицинските вериги за доставки.
За щастие болестта, с която сега се сблъскваме, не е толкова лоша, колкото чумните епидемии, които многократно са опустошавали живота на нашите предци. Все пак това е нещо, което на практика никой от нас не е изпитвал. Това е практическо предизвикателство, което трябва да бъде посрещнато с добре информирани решения. То е и етично такова. Трябва да осъзнаем и двата аспекта на решенията, които трябва да вземем.
Вдъхват ли лидерите спокойствие и разумни ли са? Борим ли болестта, като в същото време минимизираме икономическите щети? Гарантираме ли защитата на най-слабите хора и държави? Даваме ли предимство на солидарността пред враждебността и на глобалната отговорност пред насочения навътре национализъм? Стремим ли се да завещаем един по-добър пост-пандемичен свят, а не по-лош? За разлика от вирусите, хората имат избор. Избирайте умно, призовава Уулф.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
