Само за 24 часа престолонаследникът на Саудитска Арабия започна ценова война с Русия и преодоля вътрешен съперник, за да циментира властта си у дома. Изненадващите му действия на световната сцена и в рамките на собственото му кралство всъщност се проявиха още преди месеци, пише в редакционен материал The Wall Street Journal. 

Докато Саудитска Арабия се готвеше да продава акции от своето национално петролно съкровище Saudi Aramco, в края на миналата година престолонаследникът принц Мохамед бин Салман се обедини с Русия, за да ограничи производството на петрол и да поддържа цените на суровината високи. Само че това партньорство се разпадаше. През седмиците след първоначалното публично предлагане (IPO) на Aramco през декември принц Салман - реалният владетел на кралството - се фокусира върху политическите си съперници в Рияд.

Двете действия завършиха публично - в петък в Рияд, когато маскирани служители по сигурността задържаха няколко високопоставени саудитски аристократи, и в събота по целия свят, когато престолонаследникът изостави съюза си с Москва и реши да наводни света с евтин петрол. Инвеститорите отговориха в понеделник, като намалиха цените на петрола и акциите.

Не е ясно дали ходовете на принц Салман са били свързани помежду си. Саудитското правителство не е споделило подробна информация за задържанията в Рияд.

Ясното е, че един от най-могъщите мъже в Близкия изток избра уикенд, когато светът беше зает с драмата относно разпространението на коронавируса и колебливите пазари, за да отстоява своето положение у дома и в чужбина - консолидирайки властта си в Саудитска Арабия, докато сигнализира, че ще използва влиянието на кралството на петролния пазар, за да постигнете своите политически цели.

Действайки по този начин, престолонаследникът разшири пазарната си мощ зад граница по начин, по който Саудитска Арабия не е правила повече от четири десетилетия, или откакто крал Фейсал (1904-1975) поставя началото на петролното ембарго срещу САЩ през 1973 г., споделя Адел Хамайзия, сътрудник за Близкия изток в Кралския институт за международни отношения в Лондон.

Хора, запознати с политическата обстановка в кралството, твърдят, че престолонаследникът е пренебрегнал мнението на сегашния министър на петрола, неговия брат, за да започне ценова война.

Говорителят на саудитското посолство във Вашингтон отказа коментар или да предостави възможност за интервю с принц Салман, петролния министър Абдулазиз бин Салман или с други саудитски служители.

В дома си престолонаследникът е сложил край на много социални ограничения, докато се опитва да диверсифицира икономиката, която е силно зависима от петрола. В същото време той отстрани потенциалните си съперници в правителството и се нахвърли върху критиците. Той затваря дисидентите, а хората, работещи за него, убиха журналиста Джамал Хашоги през 2018 г., като принц Салман отрича да е поръчвал убийството.

На глобалната сцена една от основните му цели беше да проведе IPO на Aramco. Декемврийското първично предлагане се превърна в най-голямото в света, като събра 25,6 млрд. долара, а компанията постигна пазарна оценка от около 1,7 трн. долара. Но банкерите масово смятат, че това е разочароващо, защото IPO-то се извърши на малкия саудитски фондов пазар, а не на глобална борса, както първоначално принц Салман планираше.

Дворцова политика

Действията на престолонаследника във вътрешната политика на Кралството в петък припомниха една случка от преди три години, свързана с бившия престолонаследник Мохамед бин Найеф, който през 2017 г. беше поставен под строги ограничения, което изчисти пътя на принц Салман към пълната власт в Саудитска Арабия.

Чичото на Мохамед бин Найеф, брат на краля, самият бивш престолонаследник, са двама от най-изявените политически противници на Салман. 

Хора, близки до Найеф, твърдят, че първоначално сегашният престолонаследник държал братовчед си под домашен арест. До ноември 2019 г. на Найеф му е било позволено да се движи между своите имоти в Рияд, както и да присъства на семейни събития. Но банковите му сметки са били пресушени.

Според източниците всяко движение на Найеф се следи от хората на Салман.

Престолонаследникът отрязва кралските стипендии на семейството на Найеф, конфискува имуществото му и ограничава пътуванията им, посочват още хората, близки до бившия престолонаследник.

От споделената информация става ясно, че през ноември Найеф получава обаждане от саудитския Кралски съд, като му е наредено да посети Кралската гвардия. Той пренебрегва това.

Дни по-късно пазачите на Кралския съд влизат в дома на Найеф и взимат със себе си редица от най-близките му служители, включително секретарите, както и най-близкия останал при него. Конфискувани е цялата електрониката, а служителите са изпратени в затвора, в това число и онези, които нямат саудитски произход. Поставена е ограда около хеликоптерната подложка при дома на Найеф, вероятно, за да му се попречи да избяга.

По този начин сигурността на Найеф е поставена в ръцете на мъже, работещи за Кралския двор.

В петък (6 март) охранителите на Кралския двор, носещи маски и облечени в черно, нахлуват в домовете на Найеф и брата на краля, принц Ахмед, задържайки ги.

Според източниците онези членовете на кралското семейство, които не са съгласни с управлението на престолонаследника, се застъпват за идеята принц Ахмед да бъде коронован за следващ владетел на Саудитска Арабия.

Според източниците задържането е в следствие на твърдения за държавна измяна.

Петролен шок

Вторият изненадващ ход на престолонаследника този уикенд предизвика известна турбулентност: ниските цени на петрола. Концентрирайки властта в ръцете си с възкачването на баща си на саудитския престол в началото на 2015 г., принц Салман стана свидетел на понижените цени на петрола, дължащи се до голяма степен на шистовия бум в САЩ, с който американският петрол наводни световните пазари.

Ниските цени тогава принудиха Саудитска Арабия да тегли заеми, за да балансира бюджета си и затрудни усилията на престолонаследника да изпълни своите скъпи планове за икономическа трансформация, които включват нов високотехнологичен град в пустинята на стойност 500 млрд. долара. IPO-то на Aramco трябваше да донесе пари в брой, за да помогне за финансирането на тези планове, но ниските цени на петрола направиха акциите на компанията по-малко привлекателни.

Саудитска Арабия постигна ценово възстановяване през 2017 г., когато се обедини с Русия, за да ограничат доставките и да подкрепят цените. Но през месеците след IPO-то на Aramco Русия започна да сигнализира упорито за увеличаване на производството, за да стимулира икономиката си.

Принц Салман иска от баща си да се обади на руския президент Владимир Путин и да потърси съдействие за допълнително намаляване на продукцията, споделят източници, запознати с темата. Първоначално руският държавен глава посочва, че е твърде зает, за да говори. Въпреки това, когато двамата разговарят на 3 февруари, Путин не се ангажира със сделката, добавят източниците.

Говорител на руското министерство на енергетиката отказва коментар за WSJ по темата. 

Според един от множеството сценарии Саудитска Арабия планира да ускори инвестициите си в Русия и да подкрепи усилията на Кремъл в Сирия, споделят хората, запознати с материята. В крайна сметка, според информацията,  престолонаследникът не би се съгласил на сделка с Москва, тъй като не желае да отблъсне САЩ, дългогодишен съюзник на Рияд.

Според източниците в началото на февруари от Москва предупреждават на срещата на Организацията на страните износители на петрол (ОПЕК), че Русия няма да сключи сделка за допълнителни съкращения в добива, тъй като е твърде рано да се оценява влиянието на коронавируса върху глобалното търсене на петрол.

Около месец след това, като министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман лобира пред престолонаследника, за да намали още производството, но само за три месеца, твърдят източниците. Престолонаследникът отхвърля това, настоявайки за още съкращения.

Докато се подготвя да притисне своите политически съперници у дома, престолонаследникът се опитва да договори с Русия по-големи съкращения на производството, твърдят запознати с въпроса хора. Когато става ясно, че Русия няма да отстъпи, принц Салман се обръща към няколко саудитски министерства да се подготвят за сценарий без сделка, при който няма да има съкращения на производството.

Офертата на Рияд за Москва е ясна – или Русия се съгласява на нови съкращения, или няма да има никакви.

Въпреки това руските делегати остават непреклонни.

„Нямам идея как саудитите смятат, че подобен натиск би действал върху Путин“, казва делегат на ОПЕК, запознат с въпроса. "Това беше самоубийствено и всички знаехме, че резултатът ще бъде катастрофален“, добавя той.

В събота саудитските власти заявиха, че вместо да намалят производството, те ще го засилят, намалявайки цената на петрола. „Това беше обявяване на война от страна на Саудитска Арабия срещу Путин“, посочва висш саудитски служител.

Малко след това от саудитския Кралски съд се обръщат към служителите на финансовото министерство да подготвят бюджетен сценарий цена на Брент в диапазона 12-20 долара за барел, споделят източници. Рияд се опасява, че съкращаването на разходите ще разруши саудитската икономика, засегната от отмяната на поклонението в Мека и Медина.

В неделя Кралският съд нарежда освобождаването на Найеф и други членове на кралското семейство, задържани или призовани в съда за разпит, добавят източниците. В същото време от Рияд пускат снимки и видео с 84-годишния крал, за да бъдат оборени слуховете, че той е болен.

Руският министър на енергетиката Александър Новак заяви в сряда, че ще бъде добре да се поддържат производствените нива на петрола при онези, постигнати през първото тримесечие на годината, като Русия е настоявала именно за това.

„За съжаление обаче нашите партньори не бяха съгласни с това“, подчерта Новак.

От друга страна загрижеността, че Aramco може да взима бизнес решения въз основа на политическите опасения на Саудитска Арабия, е една от причините някои инвеститори да останат дистанцирани. Според саудитски служител плановете на компанията и нейните решения се основават на поведението на принц Салман, а това създава страх сред инвеститорите.

Аспарух Илиев, редактор Миглена Иванова