На 12 март федералният съдия Антъни Тренга разпореди освобождаването на Челси Манинг от затвора в Александрия (Вирджиния, САЩ), където тя бе лишена от свобода от март 2019 г. за отказ да даде показания пред федералното голямо жури, разследващо WikiLeaks, във връзка с взаимодействията й с основателя на тази медийна организация Джулиан Асандж.
Магистратът взе това решение въз основа на друго разпореждане на голямото жури за освобождаване на съдебните заседатели, така че „появата на г-жа Манинг вече не е необходима, в светлината на която нейният арест вече не служи на никаква принудителна цел".
Предишния ден адвокати на бившия анализатор на разузнаването на армията на САЩ съобщиха, че тя се опита да се самоубие в сряда. Юридическият екип на Манинг заяви, че активистката е в болница и се възстановява.
Като се има предвид здравословното състояние на затворника досега, явяването й пред съдията, насрочено за този петък, беше отменено.
Челси Манинг трябваше да се яви в съда по предложение за искане за отмяна наказанията, пред които е изправена за отказ да даде показания срещу WikiLeaks. Миналото лято съдия нареди финансови санкции срещу Манинг, в допълнение към задържането й.
Със същото решение от 12 март съдия Тренга остави в сила санкциите и глобите, натрупани срещу Меннинг, и те възлизат на 256 000 долара.
В писмо до съдия Антъни Тренга, написано миналата година, Манинг обясни, че се противопоставя на голямото жури, защото го вижда „като усилие да сплаши журналисти и редактори, които служат на решаващо обществено благо".
„Имам тези ценности още от дете и имах години на затвор, за да разсъждавам върху тях", каза тя. "През по-голямата част от това време зависех от ценностите си, решенията и съвестта си да оцелея. Няма да ги изоставя сега".
Маннинг, бивш анализатор на разузнаването на армията на САЩ, се опита да се самоубие два пъти през 2016 г., докато бе инкриминирана за изтичане на тайни дипломатически грами и доклади от бойното поле, свързани с войните в САЩ, пред WikiLeaks. в Афганистан и Ирак.
През август 2013 г. военен съд я осъди на първа инстанция на 35 години затвор, присъда, която бе отменена от тогавашния президент на САЩ Барак Обама в едно от последните му действия.
