Кампанията за преизбиране на Тръмп 2020 заведе дело срещу три основни медии за клевета, ход, който изглежда по-малко цели юридическо обезщетение, отколкото поемане на отговорност от самоназначените пазители на демокрацията.
В петък кампанията заведе дело срещу CNN за „100-процентови лъжливи и клеветнически изявления" в доклад, според който американският президент е решил „да остави на масата възможността отново да потърси помощта на Русия в изборите през 2020 г."
Джена Елис, старши юридически съветник на кампанията, заяви, че съдебният процес - заедно с жалбите срещу New York Times и Washington Post, подадени по-рано тази седмица - се стреми „да накара издателите да бъдат отговорни за своите безразсъдни фалшиви репортажи, както и да установят истината."
Съдебните дела не са съвсем неочаквани, тъй като кампанията заплаши, че ще ги заведе през октомври 2019 г., а сега изглежда изпълнява това обещание. Те търсят обезщетение за милиони долари и извинения за невярно и клеветническо отразяване.
Не е трудно да се каже, че Си Ен Ен, Пост и Таймс са еднакво враждебни към президента Доналд Тръмп от преди да встъпи в длъжност през януари 2017 г. и още повече след това.
Пост и Таймс всъщност спечелиха награди „Пулицър" през 2018 г. за „дълбоко обосновано и без отдих отразяване, което драстично разшири разбирането на нацията за руска намеса в президентските избори през 2016 г. и връзките й с кампанията на Тръмп" - които не бяха отменени дори след като проучването на специалния прокурор Робърт Мюлер не намери нищо подобно.
CNN всъщност изтегли историята, в която се твърди за връзките между Тръмп и Русия, която се оказа невярна, и уволни тримата зад нея - но само един път, сред множеството задъхани „бомбени атаки", завършили по същия начин.
Вместо това репортерите от основния поток пищят кански, когато Тръмп ги нарича „фалшиви новини". Те вият как те са жертви на неговото диктаторско потисничество и на истински джихад срещу свободата на словото - дори и когато агитират за де-платформиране, или дори затваряне на създатели на мемове, блогъри и граждански журналисти, като Джулиан Асанж от WikiLeaks.
Само миналата седмица водещата на Си Ен Ен Кристиан Аманпур призова за журналистическа солидарност срещу „Лошия оранжев човек", като нарече колегите си „истински стълбове на демокрацията и свободата, които са там завинаги, докато тези досадни избрани служители, които всъщност отговарят пред избирателите, може да са там за няколко срока."
В този мироглед, приветстван от колегите на Аманпур от Си Ен Ен и други, „журналистите" са специална класа, която е над закона или отчетността, докато разказите, които се представят като установени факти, са свещени и всеки, който ги оспорва, мрази самата демокрация.
Това очевидно включва Тръмп, както и всеки, който гласува за него през 2016 г. или го подкрепя оттогава.
Един пример за това как това работи на практика е случаят с висши училища от Ковингтън, Кентъки, които носеха шапки на кампанията на Тръмп по време на посещението си във Вашингтон, окръг Колумбия, през януари 2019 г. Един от тях беше посочен и посрамен в медиите за „агресивно унижение на възрастен индиански старейшина и виетнамски ветеран" –като нито едното от тях не беше вярно - и той в крайна сметка съди Washington Post и CNN за това. CNN наскоро се договори извънсъдебно за неразкрита сума.
Възможно е кампанията на Тръмп да постигне същото. Съдебните дела са едно от най-известните оръжия за ПР в САЩ, служещи на тази цел, дори когато те се провалят на правни основания. Две подробности за тази конкретна партида от дела обаче предполагат, че може да има повече. Кампанията цитира видеозаписи под прикритие, записани от Project Veritas, за да се установи наличието на умишлена злоба в CNN, което е високият праг, изискван от делата за клевета по американския закон. Междувременно самият Тръмп не е ищецът, което означава, че ответниците не могат да твърдят, че правителството на САЩ е насочено към тях да предизвикат „смразяващ ефект върху свободата на печата".
"Кой ще пази пазителите?" попита древният римският поет Ювенал. Предстои да разберем.
