След седем десетилетия на адаптиране към променящата се среда за сигурност трансатлантическото единство е изправено пред ново изпитание: завръщането на съперничеството между великите сили, породено от възхода на Китай, пише за Financial Times Дейвид Хелви, помощник на министъра на отбраната на САЩ.
Като първи принцип е важно да се разбере какво означава съперничеството с Китай и какво не. То е всеобхватно, включващо икономика, политическо влияние, технологично предимство и военни баланси. То обаче не води до ограничаване на влиянието, нито предполага неизбежността от конфронтация или конфликт.
Трябва да приветстваме конкуренцията с Китай - при условие, че тя се осъществява при равни условия, смята той. Честната конкуренция би позволила на Пекин да обслужва по-добре нуждите и стремежите на своя народ, като същевременно допринася за глобалната стабилност, сигурността и просперитета - условия, които биха били от полза за всички нас.
За да се съревновава успешно, трансатлантическата общност трябва да направи Китай споделен приоритет и да се обедини за постигане на положителна визия, основана на върховенството на закона, мирното разрешаване на спорове, свободата на мореплаването и въздухоплаването, и свободната, справедлива и реципрочна търговия. Трябва да разработим общо стратегическо разбиране за предизвикателството - и възможността, които представя възходът на Китай, и да се ангажираме с принципни отговори в пет ключови области: жизненоважна инфраструктура, военни възможности, отношенията между Китай и Русия, устойчивост и контакти с китайските военни.
Китай цели да постигне стратегическо предимство в ключовите технологии, телекомуникациите, транспорта и енергетиката. Китайски компании като Huawei и ZTE се стремят да завземат пазара на 5G технологията. Ако успеят, практическите рискове включват ерозия на сигурността на данните, обмена на информация и военната готовност - всички те критични за възможността НАТО да защитава общата ни територия. Трябва да избягваме зависимостта чрез по-строго отсяване на чуждестранните инвестиции, използване на надеждни доставчици и инвестиране в домашни инфраструктура, изследвания и разработки.
Китайската народна освободителна армия бързо увеличава военните си възможности и разширява глобалното си влияние. Пекин се е позиционирал да играе деструктивна роля, като позволява местната агресия и принуда или ограничава достъпа до жизненоважни за Европа икономически коридори. Трябва да премахнем своите уязвимости. Трябва да съживим и да инвестираме отново в нашата споделена защита, да заякчим мрежите и да задълбочим оперативната съвместимост с обучение, упражнения и обмен на информация.
Докато НАТО остава съсредоточен върху заплахите, отправени от Русия, и се готви да се съревновава с Китай, трябва да осъзнаем, че тези авторитарни режими се стремят да заменят реда, основан на правилата, със своя специфична марка на управление. Не трябва да се допуска тяхната пропаганда, възхваляваща ползите от авторитарния режим, да маскира ужасни истини. Трябва да мислим стратегически и да останем единни, особено в международните рамки, избягвайки действия, които биха могли да сближат още Пекин и Москва.
Усилията на Пекин, независимо дали са икономически стимули, или военни и паравоенни операции, не правят разлика между заможни, индустриализирани държави и развиващи се икономики. Оставен без надзор, Китай ще прекрои глобалните норми и ще постави Пекин в центъра. Трябва да засилим своята устойчивост, като споделяме информация за китайските икономически злоупотреби и предлагаме надеждни алтернативи на китайските инвестиции и финансиране, както и да впрегнем гражданското общество, като например независимите медии.
И накрая, трябва внимателно да обмислим взаимодействията си с Китайската народна освободителна армия. Китай осъществява военен напредък с цел укрепване на способностите си, разучаване на противниците и за да направи себе си по-легитимен. Трябва да сме последователни, реалистични и далновидни относно границите на нашата способност да влияем на китайската армия. САЩ и Европа трябва да възприемат общи подходи към отбранителните връзки с Китай, които запазват отворени линиите на комуникация, изграждат разбиране и управляват риска.
НАТО и ЕС вече предприемат инициативи в някои от петте ключови области. Те дават приоритет на космоса и киберпространството; увеличават фокуса върху критична инфраструктура; повишават разходите за отбрана; и отстояват разбирането си за нашите колективни предизвикателства. Усилията на НАТО за изграждане на устойчивост и съсредоточаване върху хибридната война също са положителни - и необходими стъпки. Но трябва да се направи още повече.
Трансатлантическата общност трябва да бъде единна, за да държи Китай отговорен и да се въздържа от транзакционни подходи, които дават приоритет на краткосрочните икономически печалби пред сигурността и нашия отворен начин на живот. Третирането на амбициите на Пекин за хегемония и икономическо превъзходство като свършен факт прави лоша услуга на китайските граждани, които копнеят за реформи. САЩ и Европа трябва да останат пазители на стабилния, приобщаващ, основан на правилата ред и да се възползват от споделените силни страни и принципи, за да посрещнат предизвикателството на Китай към него.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
