Aмериканският президент Доналд Тръмп беше оправдан. С очаквания израз на чиста партизанщина републиканците в Сената (с изключение на Мит Ромни) се отказаха от конституционно вменената им роля на съдии относно предполагаемата му злоупотреба с власт. Те прехвърлиха решението на избирателите. По време на изборите през ноември Тръмп ще има много предимства: страстни привърженици, обединена партия и здрава икономика. Преизбирането му изглежда много вероятно, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Най-очевидната причина, поради която Тръмп може да спечели отново, е икономиката. Дори по неговите стандарти речта му за състоянието на Съюза беше случай на преувеличение до степен на хипербола. Както икономистът нобелист Джозеф Стиглиц посочи, представянето на САЩ остава лошо по отношение на сравнимите държави в забележителни отношения, по-специално продължителността на живота, коефициентите на заетост и неравенството. Освен това, производството, заетостта, безработицата и реалните заплати до голяма степен продължават тенденцията след кризата. Предвид мащаба си фискалните стимули, които доведоха до огромни и трайни структурни фискални дефицити, не са голямо постижение. Въпреки това много американци ще усетят, че икономиката се подобрява. Това със сигурност ще играе голяма роля в предстоящите избори.
Ако Тръмп спечели, тази победа може да бъде дори по-значима от първата му, тъй като избирането от американския народ на класически демагог два пъти не може да бъде отхвърлено като случайност. Това би бил решаващ момент.
Най-очевидното последствие от евентуалната победа на Тръмп ще бъде за либералната демокрация в САЩ. Президентът смята, че не е отговорен пред закона или Конгреса за това, което върши на поста си. Той се смята отговорен само пред електората (или по-скоро пред своя електорат). Той също вярва, че членовете на неговата администрация, държавните служители и избраните функционери на неговата партия дължат лоялност на него, а не към някаква по-висша кауза.
Бащите основатели на американската държава са се страхували точно от такъв човек. Александър Хамилтън пише, че „от онези мъже, които загърбиха републиканските свободи, най-голям брой са започнали кариерата си като са раболепничели пред народа. Започвали са като демагози, за да свършат като тирани." В тези си мисли той следва Платон, който пише как човек, придобил власт като защитник на хората, може да се првевърне във „вълк - тоест тиранин". В своето прощално обръщение от 1796 г. Джордж Вашингтън твърди, че „разстройствата и нещастията, произтичащи от разцеплението, постепенно карат хората да търсят сигурност и спокойствие в едноличната абсолютната власт.” Разцеплението със сигурност се шири в днешна Америка.
Не можем да знаем докъде би искал Тръмп да стигне или докъде ще му позволят институциите на републиката. И все пак има ли нещо, което Тръмп би могъл да направи, освен да изгуби лоялността на електората си, което би убедило Мич Макконъл, лидерът на републиканското мнозинство в Сената, да се обърне срещу него? Най-важни са не институциите, а хората, които им служат.
Дори ако великата република оцелее в този процес до голяма степен невредима (което е оптимистично), преизбирането на този човек - демагог, националист, безсрамен лъжец и почитател на тирани, би имало световно значение.
Деспотите гледат на Тръмп като на сродна душа. Либералните демократи биха се почувствали още по-изоставени. Представата за Запада като съюз с някакви морални основи би се изпарила. В най-добрия случай той би бил блок от богати страни, които се стремят да задържат глобалната си позиция. Като националист Тръмп ще продължи да не харесва и да презира ЕС, както като идеал, така и като противостояща икономическа сила.
Дейвид Хелви, изпълняващ длъжността помощник на министъра на отбраната на САЩ, наскоро писа за враждебността на Китай и Русия към „основания на правилата ред“. Този идеал наистина има значение. За съжаление на Тръмп, най-силният му враг сега е собствената му страна, защото тя винаги е разчитала на американската визия и енергия. Със своя меркантилизъм и склонност към двустранни отношения, Тръмп насочи интелектуална и морална ракета към световната търговска система. Той дори вижда собствената си страна като най-голямата жертва на нейния ред. Проблемът тогава не е, че Тръмп не вярва в нищо, а по-скоро, че това, в което вярва често е толкова погрешно.
В по-широк план неговият краткосрочен транзакционизъм и готовността му да използва всички налични инструменти на американската мощ създават нестабилен и непредсказуем свят не само за правителствата, но и за бизнеса. Тази несигурност може да се задълбочи през втория му мандат. Отворен е въпросът дали някакъв вид международно върховенство на закона би оцеляло.
Има огромни практически предизвикателства, които трябва да бъдат управлявани. Едно от тях са сложните отношения на САЩ с Китай. Все пак по тази тема Тръмп далеч не е най-големият ястреб сред американците. У него има известен прагматизъм. Той обича да сключва сделки, колкото и да са половинчати те.
Може би най-важният въпрос (ако оставим настрана избягването на ядрена война) е управлението на планетата - преди всичко атмосферата и океаните. Основни проблеми са климатът и биоразнообразието. Остава малко време за действие срещу заплахите за тях. Обновената администрация на Тръмп, враждебна към тези каузи и към самата концепция за глобално сътрудничество, би направила необходимите действия невъзможни. Често тази администрация изглежда дори не признава публичните блага като категория предизвикателства, достойни за безпокойство.
В момента преживяваме решаващ момент в историята. Светът се нуждае от изключително мъдро и съвместно глобално лидерство. Не го получаваме. Може би е глупаво да го очакваме. Но преизбирането на Тръмп може да отбележи решителен провал. Обърнете внимание: 2020 г. има значение.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
