Подемът на финансовите пазари отразява попътния вятър от действията на централните банки и свидетелствата за възстановяване на глобалната икономическа активност. Важният въпрос сега е дали бичите очаквания за пазарите на акции и облигации са изпреварили икономическата реалност, пише Майкъл Макензи за Financial Times.

Инвеститорите имат времето на своя страна, но липсата на отскок в растежа - достатъчно силен, за да вдигне корпоративните печалби, заплашва да подкопае цените на активите през тази година.

За някои анализатори посоката на глобалната парична политика остава най-големият двигател на инвестиционното представяне. Притесненията за високите оценки, натискът върху корпоративните маржове, политическите шокове и други специфични за сектора предизвикателства в крайна сметка отстъпват място на популярния пазарен рефрен „не се борете с централните банки“. 

Боб Принс, главен инвестиционен директор на Bridgewater Associates, привлече вниманието на Световния икономически форум в Давос, когато каза пред Bloomberg News, че ерата на икономическия бум и срив е приключила. Според Принс Федералният резерв на САЩ е затънал в безизходица, при която нито може да затегне, нито да облекчи монетарната политика.

Някои бързо отбелязаха, че един финансов министър на Великобритания отправи такова послание точно преди избухването на световната финансова криза. Тогава много инвеститори бяха подвластни на това, което беше наречено „голяма умереност“: период, който отразяваше ниската икономическа и финансова волатилност на пазара. Фед агресивно понижи лихвите, след като интернет балонът се спука, създавайки период на спокойствие.

Цикълът на бум и срив, който бе в сила в голяма част от периода след Втората световна война, със сигурност стана по-слабо изразен благодарение на политиките за управление на риска на централните банки. През последните няколко десетилетия се наблюдава и неумолим спад в доходността на държавните облигации и инфлацията на фона на драматичните технологични и демографски промени в развития свят, които сега се случват в някои развиващи се икономики.

След краха на фондовата борса през 1987 г., който накара Фед и други централни банки да предприемат противопожарни действия, цените на активите, включително жилищата, се възползваха силно от тези действия на монетарните институции, които реагираха бързо, за да противодействат на всякакви смутове на финансовите пазари, които заплашват по-широката икономика. Този подход само се засили през последното десетилетие, когато централните банки купуват и държат огромни количества облигации и други активи в опит да повишат инфлацията и растежа. Американската икономика не е претърпявала рецесия след финансовата криза през 2008 г., но растежът е скромен.

Макар пазарите на акции и облигации да отбелязаха значителни печалби след кризата, много хора от по-широката икономика не спечелиха, което се илюстрира от нарастващия прилив на популизъм. Съдейки по текущите потоци към акциите и облигациите, инвеститорите изглежда са примирени с повече от същото, въпреки че все по-скъпите финансови активи със сигурност са уязвими на макро шок, който дори централните банки не могат да ограничат. Много инвеститори, включително Принс, вярват, че ще почувстват вибрациите преди следващото голямо земетресение и ще имат време да избегнат най-лошото от разпродажбата.

Тъй като централните банки таргетират цените на активите, все повече нарастват опасенията относно дългосрочните последици от финансовата система, изградена върху отрицателни или ниски лихвени проценти, която подтиква стремежа към рискови активи. Фред Клиъри от Pegasus Capital заяви, че централните банкери са избегнали по-болезнен икономически срив след финансовия крах чрез извънредните си парични политики. "Продължителната политика на нулеви лихвени проценти създава зомбирани компании и отлага деня за плащане на сметката", добавя той.

Очаква се централните банки да запазят настоящата си приспособима позиция за известно време. Томас Костерг от Pictet Wealth Management вярва, че централната банка на САЩ „ще остане свръхчувствителна към финансовите пазари“, добавяйки: „Тя е в режим на постоянно приспособяване и до известна степен е в капана на нивото на частния дълг в системата.“

В действителност, в настоящата среда на ниски премии по корпоративния кредит, Институтът за международни финанси оценява, че 19 трлн. долара дългови ценни книжа са за рефинансиране през тази година в САЩ, Великобритания, еврозоната, Япония и ключовите развиващи се пазари.

Как обикновено свършва това? Кредитният стрес и нарастващото ниво на корпоративните дефолти предизвикват рецесия и сериозна разпродажба на акции, както стана в началото на века и по време на финансовата криза.

Това беше идеята, която налагаше друг участник в Давос. Скот Майнърд, главен инвестиционен директор в Guggenheim, предупреди, че макар централните банки да са отлoжили следващата рецесия до 2021 или 2022 г., „в крайна сметка ще достигнем до повратна точка, когато инвеститорите ще се събудят за надигащата се вълна от дефолти и понижения на кредитни рейтинги“.

Този път инвеститорите може би ще изпитат повече болка. Благодарение на политиките на централните банки държавните облигации осигуряват малка защита срещу по-инфлационно бъдеще или голям шок, който предизвиква рязък спад в стойността на рисковите активи.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова