Повече от седем десетилетия САЩ са водеща военно-техническа страна, която създаде и поддържа мощни въоръжени сили, способни да използват оръжията си в който и да е регион на планетата. Възраждането на Русия и увеличаващата се военна мощ на Китай са факторите, които безпокоят САЩ и налагат предприемане на мерки не само за закрепване на съществуващото, но и за разширяване на военното превъзходство. Този стремеж особено ясно се очертава в три основни направления – създаване на нови форми и методи за бойно използване на въоръжението и бойната техника, подготовка за водене на бойни действия в космоса и модернизация на ядрения потенциал. Тези направления произтичат от обнародваните нови документи по националната сигурност.

Стратегията за национална отбрана (National Defense Strategy), публикувана на 9 януари 2018 г., ясно указва новите противници на САЩ, от които страната трябва да се защити. Това може да стане чрез модернизиране на сществуващото и разработване на ново въоръжение - хиперзвуково, бойни роботи, лазерно, космическо, кибернетично, притежаващи по-голям обхват, по-висока точност и по-голяма ударна мощ. Ефективното им използване изисква прилагане на нови форми и методи не само на сухоземното, морското и въздушното, но и в космическото и информационно-кибернетичното пространство. В САЩ считат, че то може да се постигне на основата на концепцията „Multi-Domain Operations”.

Според нея е необходимо разработване на нови принципи за планиране и едновременно провеждане на стратегическа операция в няколко или във всички пространства като единен театър на военните действия (ТВД). Основната цел е както пълно използване възможностите на видовете въоръжени сили и родовете войски на основата на всестранна и пълна съгласуваност в хода на операцията, така и на възможност за водене на самостоятелни действия.

Реализацията на посочената концепция е възможна единствено при наличие на голяма информационна база данни, получавани от средствата за разузнаване, действащи на земята, акваторията, въздуха и околоземното космическо пространство, архивирани, обработвани и подавани от устройства с изкуствен интелект.

Комплексното използване на няколко вида въоръжени сили и родове войски не е нещо ново във военната наука и практика, но новите военно-технически възможности позволяват едновременно провеждане на стратегическа операция в няколко пространства с много по-широко взаимодействие, за много по-кратко време и с много по-висока ефективност – последната се реализира чрез използване на синергетичен ефект, при който ефективността от взаимодействието между всички видове въоръжени сили и родове войски е по-голяма от сумата на ефектите от тяхното индивидуално използване.

Пример, макар и твърде опростен, чрез който се онагледява същността на концепцията, дават нейните създатели: баражиращ изстребител открива изстрелване на противокорабна ракета от брегови ракетен комплекс на противника по свой боен кораб, който още не я е открил. Вместо да предупреди екипажа на кораба, съгласно новата концепция, летецът трябва да има възможност сам да изстреля противоракета, намираща се на борда на кораба, и да предотврати удара по него. Днес това е невъзможно, дори изглежда фантастично, но концепцията допуска реализиране на такава възможност в бъдеще. За подобно действие на бойното поле е необходимо наличие на изчерпваща информация за него, възможност за взаимна връзка между отделните му елементи и пълна синхронизация между командните, разузнавателните и ударни системи.

Прилагането на посочената концепция изисква както придаване способност на планираното за разработване ново въоръжение за действие в единно информационно (сетецентрично) бойно поле, така и заначително преобразуване структурата на въоръжените сили – планира се тя да се осъществи към 2028-30 г. Това ще позволи интегриране на войските, разузнавателно-информационните и ударно-огневите средства в единна автоматизирана информационно-ударна система,  в която всеки неин елемент ще може да помогне на другите и да получи помощ от тях.

За практическо отработване на концепцията вече са формирани две групи – на Техоокеанския и на Европейския ТВД. Като начало те трябва да проверят взаимодействието между сухопътните войски, ВВС, ВМС и Комическите войски, като постепенно дейността се усложнява и разширява. За начално отработване на взаимодействието в рамките на НАТО се планира учение „Joint Warfighting Assessmen-2020”, което ще се проведе през април-май т.г. в Германия.

На 17 януари 2019 г. президентът на САЩ представи „Преглед на системата за противоракетна отбрана” (Missile Defense Review), в който са посочени новите моменти от стратегията за нейното развитие. Основният от тях изисква прехващане на противниковите ракети на всички участци от траекторията след старта. Тази трудна за осъществяване задача изисква както организационни промени, така и създаване на нови средства за откриване, идентифициране и прехващане още след старта на противниковите ракети, т.е. дори и в неговото въздушно пространство.

Организационните промени започнаха още през август 2019 г. когато беше създадено Космическо командване, 11-то в структурата на въоръжените сили, а на 21 декември с.г. президентът подписа директива за формиране на Космически сили като отделен  род войска – тяхната структура трябва да се оформи през близките една-две години.

Създаването на Космически сили не означава, че до този момент САЩ не разполагат с формирование за действие в околоземното космическо пространство. Напротив, петте космически крила на тяхната 14-та въздушна армия от състава на Космическото командване на ВВС не само, че напълно съответства по видове дейност на Космическите войски на Русия, които от 1 август 2015 г. станаха род войска от Въздушно-космическите сили, но и значително ги превъзхожда по количество и качество.

Към края на 2019 г. орбиталната групировка на Пентагона включва около 180 свързочни и ретранслационни спътника, 70 разузнавателни, 30 навигационни, 12 от системата за ранно предупреждаване за изстреляни ракети и по няколко за метео и топогеодезично осигуряване. Към създаване и използване на  орбиталната групировка имат отношение 60 звена от министерството на отбраната и националното военно-космическо разузнаване. Според директивата космическото командване постепенно ще поеме тяхните функции и ще осигури централизиро управление на цялата военно-космическа дейност, значително повишавайки нейната ефективност – целта е запазване и разширяване превъзходството на САЩ на космическия ТВД и в бъдеще. Необходимо е да се посочи, че и без тези преобразования космическата дейност по осигуряване бойните действия на войските (свръзка, разузнаване, навигация, метео и топогеодезично осигуряване) е твърде ефективна, поради което новата структура едва ли ще я подобри значително.

Главната цел е свързана с разширяване и извеждане на качествено ново ниво насистемата за ранно предупреждаване за изстреляни ракети, което се налага от необходимостта за по-ефективно противодействие на новите стратегически ударни средства на вероятните противници. Това означава изграждане на космически сегмент на националната система за противоракетна отбрана на страната, която на първо време ще има разширени възможности за ранно откриване на изстреляни ракети, а по-късно и за тяхното прехващане на началния и средния участък от траекторията им.

Днес Пентагонът разполага с три противоракетни комплекса – шахтнобазирани антиракети GBI (Ground-Based Interceptor), с корабно базиране „Иджис” с антиракета SM-3 и неин вариант със земно базиране „Иджис-Ашур”. Тези антиракети са с един 64-килограмов кинетичен прехващач EKV (Exoatmospheric Kill Vehicle), разработван от 1998 г. и приет на въоръжение през 2005 г. Той се извежда в космоса, отделя се от носителя, самостоятелно открива и се насочва към влитащата бойна глава, поразявайки я чрез пряк удар. При скорост на EKV около 10 км/сек и почти 7 км/сек на прехващаната бойна глава мощността на удара е приблизително равна на мощта на 1000 кг тротил. Проблемът е, че този прехващач е предназначен за поразяване само на една бойна глава, а стратегическите ракети отдавна се комплектуват с касетъчни бойни блокове, десетки тежки и стотици леки  лъжливи цели. Поради това използването на EKV срещу касетъчните бойни глави е неефективно.

Отчитайки този недостатък, Националната агенция за противоракетна отбрана инициира през 2004 г. разработване на прехващач MKV (Multi-Kill Vehicle), спря го през 2009 г., отдавайки предимство на „Иджис”, и възобнови работата по него през 2015 г. – приемането му на въоръжение се очаква към 2025-30 г. С него, примерно с 10-20 прехващача, ще се комплектува една антиракета, която извеждайки ги в космоса, ще позволи прехващане на по-голям брой касетъчни бойни блока, т.е. ефективността на ПРО ще бъде несравнимо по-висока.

MKV се разработва в два варианта - MKV-L от „Локхид Мартин” и MKV-R от „Рейтиън”. Прехващачите MKV-L, които имат своя система за управление, се отделят от третата степен на носителя и се насочват към определени от нея цели, т.е. по устройство третата степен е подобна на платформата за разделяне и насочване на касетъчните бойни блокове на стратегическите ракети. MKV-R е аналогичен на MKV-L, но разпределянето на прехващачите по целите се възлага на един от тях - подобен принцип за първи път е използван през 1983 г. при групов старт на съветските противокорабни ракети 3М45 „Гранит”, а днес за самоорганизиране на група малки безпилотни летателни апарати за дейстие във въздушното пространство.

Да допуснем, че един боен блок се съпровожда от една-две тежки и десет леки лъжливи цели, макар че те могат да бъдат и много повече. Днес ядрените заряди/бойните блокове са ограничени от Пражкия договор между САЩ и Русия до 1550 бр. за всяка страна. При горното условие и при масиран ракетен удар те могат да се съпровождат от 1550-3100 тежки и 15500 леки лъжливи цели или, заедно с бойните блокове, общо се формират 18600-20150 цели на средния участък от траекторията, т.е. там, където основно ще бъдат прехващачите MKV. Нека вероятността за прехващане на MKV е 50 процента - тогава за унищожаване на целите ще бъдат необходими 37200-40300 прехващача.

Въпросът е възможно ли е и могат ли САЩ да си позволят извеждане и поддържане в космоса такава групировка?Групировка от десетки хиляди едва ли, но от 8-10000 е напълно възможно в недалечно бъдеще. Извеждането в орбита с една ракета-носител едновременно на 60-100 спътника вече е отработена технология от индийски, руски и американски носители. Характерен в това отношение е проектът  „Starlink” за високоскоростен спътников интернет на корпорацията SpaceX - с ракета-носител  „Falcon-9” тя извежда в орбита едновременно по 64 спътника, като общо проектът включва 11 000.

Естествено, не е необходимо спътниците само да се изведат в космоса, то трябва да бъде целенасочено и в рамките на общ замисъл, в случая за нуждите на противоракетната отбрана. Точно това се отработва с полетите на минисовалката Х-37В. Ето пример - от 2010 г. досега тя извърши пет автоматични полета в космоса с обща продължителност 2608 часа, по време на които многократно маневрира на орбити с височина 200-700 км, доближава се до свои и чужди спътници, извършва разузнаване и с него се осъществяват редица технологични изследвания.

През февруари 2019 г. тя завърши петя си полет, по време на който извежда в орбита спътници по проекти „Multiple Kill Vehicle system” и „Blackjack”. Целта на първия е формиране на система от 30 прехващачи MKV, а на втория – едновременно извеждане на 20 малки спътника с маса по около 70 кг,всеки от които е с едно предназначение (свръзка, разузнаване и т.н.). От тях се създава взаимно свързана група за осъществяване на една задача, например откриване и идентифициране на космически цели и предаване на информацията до MKV или до тях чрез команден център.

По време на полет Х-37В контролира спътници на близка околоземна орбита, а за контрол на геостационарна САЩ използват четири маневриращи спътника по програма GSSAP. Според руската автоматизирана система за контрол на космическото пространство през 2018 г. само един от спътницитеGSSAP извършва около 400 маневри, доближавайки се до свои и чужди космически апарати. Интересно, защо тогава в САЩ се възмущават, че подобна дейност извършват и други страни – нима не е ясно, че на дейността им другите ще отговорят по същия начин.

Елемент от бъдещия космически сегмент на ПРО ще бъдат и орбиталните лазери. Засега няма създадени мощни лазери способни да поразяват добре защитените бойни блокове, но те без проблем могат да унищожават леките лъжливи цели и по този начин да облегчават системата за ПРО по идентифициране и прехващане на противниковите стратегически ударни средства.

През февруари 2018 г. бе оповестен „Преглед на ядрената политика” (Nuclear Posture Review), в който се предвижда разработване на нов маломощен ядрен заряд за стратегическите балистични ракети с морско базиране „Трайдънт-II”. Бойната глава на тази ракета се комплектува с 14 касетъчни бойни блока, част от тях с термоядрен заряд W88 с мощност по 455 кт, а останалата с W76-1 - неговата мощност е 100 кт. Точността на ракетата е 90 м при полет 11300 км. Впрочем съгласно Пражкия договор от 2010 г. бойните блокове са ограничени до 4.

Още с разработването на посочените ядрени заряди за „Трайдънт-II” е ясно, че те не удоволетворяват изискването за контрасилов ядрен удар, т.е. за поразяване шахтите на противниковите стратегически ракети и следователно за ликвидиране на възможността му за нанасяне на ответен удар. Поради това с тях преди всичко може да се осъществи контраценностен удар, т.е. поразяване на административни центрове, промишлени конфигурации и важни войскови обекти, при което ще загинат десетки милиони и поради това използването им е неприемливо. Именно това сдържа ядрените гиганти от нанасяне на първи удар, защото този, който го направи, ще загине втори от незасегнатите ракети на противника.

Само след година поставената задача за създаване на маломощен ядрен заряд е изпълнена и в началото на т.г.  атомен ракетоносец „Тенеси”, един от 14-те в експлоатация тип „Охайо”,  излезе на бойно патрулиране с 24 ракети „Трайдънт-II” на борда, няколко от които са комплектувани и с нов маломощен ядрен заряд W76-2.

На пръв поглед W76-2, който е с мощност 5-6 кт, е още по-непригоден за контрасилов удар. Но това е само на пръв поглед. Всъщност той представлява W76-1, от който е премахнат термоядрения заряд и е оставен само ядрения - в щатния боен блок последният се използва за създаване на  необходимото налягане и температура за протичане на термоядрения синтез.

Нека сравним. При разделяне на 14-те бойни блока малка част от тяхще се взривят до целта, а останалите по елипсата на разсейване. При новите това не е така – те са с нов взривател, който позволява ударът да се извърши по следната схема: когато първият блок се взриви на земята, вторият вече ще подхожда към нея по траектория, близка с тази на първия, третият ще бъде над него и т.н. Част от тях ще се взривят до целта, а останалите над нея, което осигурява поразяване на малоразмерна и силно защитена цел, каквато е шахтната пускова установка.

Маломощният W76-2 не може да се използва по контраценностия вариант, но с успех може да се използва по контрасиловия, а това коренно променя противоборството между ядрените държави. Приемайки го на воръжение, САЩ правят стъпка към отказ в бъдеще от ядреното сдържане и на практика постепенно започват да създават потенциал за нанасяне на първи превантивен обезоръжаващ удар, т.е. създават потенциал за ядрена война.

САЩ целенасочено денонсираха договора за ракетите с малък и среден обсег и в недалечно бъдеще е твърде възможно да разположат нови комплекси на Европейския и Тихоокеанския ТВД. С тях буквално за 5-6 минути може да се нанесе т.н. обезглавяващ удар по противника, т.е. да се унищожат неговите командни центрове и така да се забави неговия ответен удар. След обезглавяващия ще последва основният, превантивният обезоръжаващ. Трудно е да се прогнозира дали някога тази схема ще се осъществи, но когато се разработват ударни средства за нея, противникът едва ли ще остане безучастен.

Може да се допусне, че колкото и мащабни да са посочените удари, все ще останат 100-200 бойни блока, които са достатъчни да нанесат неприемливи загуби на агресора. Това е така, но ако не се вземат предвид възможностите на изгражданата система за ПРО, а ако се вземат обстановката става твърде опасна за евентуалната жертва – защото част от оцелелите ракети след обезоръжаващия удар могат да бъдат прехванати още в космоса, част от останалите  от земно и морско базираните средства за ПРО и само малка част би се взривила до определените им обекти, нанасяйки обаче приемливи загуби.

Описаният вариант е един от възможните за използване на маломощни ядрени боеприпаси. Твърди се, че той не е основен, а те ще се използват по принципа „ескалация за деескалация”. В случай, че вероятният противник застраши сигурността на САЩ, по неговата територия, на сравнително безопасно място, ще бъде нанесен ядрен удар с малка мощност, с цел противникът да се вразуми и обстановката да деескалира. Възможно е, нопроблемът е в това, че не е ясно с какъв заряд е изстреляната и открита стратегическа ракета и поради това противникът може да отговори с цялата си налична мощ. Тогава?

Ако някога се наложи да се използва принципа „ескалация за деескалация”, САЩ могат до го направят с тактическа авиобомба В61-12, която е с променлива мощност и може да се настройва на  0,3, 5, 10 и 50 кт, т.е. щом като в САЩ толкова се опасяват за сигурността си, при необходимост могат да използват тактическата авиация, а не стратегическата „Трайдънт-II”, с която ще създадат твърде опасна обстановка. Изглежда в САЩ се безпокоят не толкова за деескалиране на една заплаха, колкото имат предвид далеч по-мащабна цел, маскирайки я под грижата за сдържане на вероятните противници.    

Твърде възможно е маломощен ядрен боеприпас да се използва и срещу страна, която не се подчинява на изискванията на САЩ. Обикновено страни, които нямат ядрено оръжие, се принуждават към подчинение с политически и икономически средства, а тези, които го имат в арсенала си, дали няма да отговорят по същия начин?

Впрочем не е необходимо да се теоретизира ще използват ли САЩ маломощния си ядрен боеприпас и по какъв вариант ще го направят. Важен е фактът, че той е създаден и точно това предполага ответни защитно-нападателни действия, а това означава увеличаване на надпреварата във въоръжаването и намаляване на стратегическата стабилност с всички произтичащи последствия от това.

о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов