Първоначално проектът за изграждането на "Турски поток" беше опит за геополитическо противопоставяне на доставките на природен газ в Европа от района на Каспийско море. Става дума за газопроводите TAP и TANAP. Неслучайно строителството на "Турски поток" стартира буквално месец, след като на 30 ноември президентите на Турция и Азербайджан - Реджеп Тайип Ердоган и Илхам Алиев, пуснаха финалния участък на Трансанатолийския газопровод (TANAP)...втората линия на "Турски поток", освен всичко останало, беше замислена, за да промени пътя на доставките на газ в Югоизточна Европа вместо през Украйна, през Турция. По този начин газът, който Турция ще получава по "Турски поток", трябва да замести доставките по Западния коридор – Трансбалканския газопровод през Украйна, Молдова, Румъния и България. И тази задача е принципно решена... Но би било непростимо опростенчество да се смята, че "Турски поток" се прави единствено с цел да бъде разрешен проблемът с украинския транзит.

 Путин, Ердоган, Вучич и Борсов дават официален старт на "Турски поток"

На осми януари се състоя церемонията по старта на проекта "Турски поток", в която взеха участие руският президент Владимир Путин и президентът на Турската Република Реджеп Ердоган, президентът на Република Сърбия Александър Вучич, министър- председателят на Република България Бойко Борисов, министърът  на енергетиката на РФ Александър Новак, министърът на енергетиката на Турция Фатих Денмез, председателят на "Газпром" Алексей Милер. По телемост взеха участие и председателят на съвета на директорите и генерален директор на BOTAS Бурхан Озджан, заместник-председателят на управителния съвет и началник на департамента на "Газпром" Олег Аксютин.

Турски поток минава по дъното на Черно море и съединява газотранспортните системи на Русия и Турция. Газопроводът има две тръби с обща мощност 31,5 милиарда кубически метра.

Първата тръба е предназначена за доставка на газ в Турция, втората – за страните от Южна и Югоизточна Европа, транзитно през турската територия.

Морската част от газопровода беше изградена за 15 месеца и завършена през ноември 2018 година, предсрочно. През 2019 година беше завършен приемният терминал, близо до селцето Къйъкей (Турция). Отправната точка, от която тръгва газът за "Турски поток", е компресорната станция (КС) "Русская", която влиза в Единната газоснабдителна система на Русия. Тя се намира в района на град Анапа. Нейната мощност е 224 МВт и осигурява необходимото налягане за транспортирането на газа по двете тръби на газопровода на разстояние повече от 930 км., до турския бряг, където газът постъпва в приемния терминал. "Турски поток" е уникален технологичен проект.  За пръв път в света, тръба с диаметър 813 мм., е положена на дълбочина 2200 метра.

Шефът на Газпром, Алексей Милер, в изказването си на церемонията на старта, нарече въвеждането в екплоатация на "Турски поток" историческо събитие. Първо, като се вземе предвид износа по "Син поток", сега вече пътят за преки, безтранзитни доставки на всичкия газ, от който Турция се нуждае, е открит. И второ, Европа получава нов, надежден маршрут за доставка на тръбен руски газ.

"Всичко това, без съмнение, издига нашето сътрудничество с турските и европейските партньори на ново равнище и ще помогне за повишаването на енергийната безопасност в региона", каза Алексей Милер.

Първоначално проектът за изграждането на "Турски поток" беше опит за геополитическо противопоставяне на доставките на природен газ в Европа от района на Каспийско море. Става дума за газопроводите TAP и TANAP.  Неслучайно строителството на "Турски поток" стартира буквално месец, след като на 30 ноември президентите на Турция и Азербайджан - Реджеп Тайип Ердоган и Илхам Алиев, пуснаха финалния участък на Трансанатолийския газопровод (TANAP). Той ще доставя газ в Европа от Каспийския район, заобикаляйки Русия. Дължината на TANAP от грузинско-турската граница до западната граница на Турция е 1850 км. По него ще тече газ от азербайджанското находище "Шах Дениз", през Каспийско море. Той е с капацитет от 16 милиарда кубически метра, 10 милиарда от които ще отиват в Европа, а 6 милиарда – в западните райони на Турция. В перспектива, мощността на тръбата ще бъде увеличена до 31 милиарда кубически метра. Проектът за изграждането на TANAP стартира през 2015 година.

Първият участък на Трансанатолийския газопровод  беше пуснат в експлоатация през юни 2018 година. Освен TANAP, в Южния газов коридор влизат Южнокавказката тръбопроводна магистрала от Баку, през Грузия до границата с Турция, както и Трансадриатическият тръбопровод, който съединява Гърция, Албания и Адриатическо море, южна Италия. Според оценката на немската държавна информационна агенция "Дойче веле" (DW), стартирането на "Турски поток", в много отношения, носи формален характер. Тъй като само едната от двете му тръби би могла да изпълнява своите функции – тази, която снабдява турските потребители. Втората е предназначена за доставки на основния пазар на Газпром – Европейският съюз,  но до този момент няма продължение на територията на Евросъюза, така че, тази тръба, минимум още година- година и половина, няма да бъде натоварена докрай.

Проблемът е, че България така и не е завършила строителството на своя участък от европейското отклонение на "Турски поток", от границата с Турция до границата със Сърбия. Формално, България смята тръбата от границата с Турция до Сърбия като "Балкански поток", а министър-председателят Борисов, неведнъж е призовавал журналистите да не използват името "Турски поток".

Преди няколко месеца министърът на енергетиката на България, Теменужка Петкова заяви, че българският участък ще бъде готов едва през първата половина на 2020 година заради забавяния, свързани с обществени поръчки в строителството. В момента се планира руски природен газ да бъде доставян в страните от Южна и Югоизточна Европа, в това число и в Гърция, и в Северна Македония. В България, а вероятно и в Сърбия (в зависимост от сроковете, в които България ще завърши своята част от газопровода), газовите доставки ще започнат през тази година, в Унгария – през 2021 година, в Словакия – през 2022 година. Разбира се, втората линия на "Турски поток", освен всичко останало, беше замислена, за да промени пътя на доставките на газ в Югоизточна Европа вместо през Украйна, през Турция. По този начин газът, който  Турция ще получава по "Турски поток", трябва да замести доставките по Западния коридор – Трансбалканския газопровод през Украйна, Молдова, Румъния и България. И тази задача е принципно решена. Въпреки че, както пише DW, "в Истанбул на Владимир Путин му се наложи да се усмихва, въпреки твърде неуспешната за него геополитическа газова игра".

Защо всъщност Газпром, по разпореждане на руския президент, предприе скъпоструващото строителство на "Турски поток"? Свръхзадачата беше от януари 2020 г. напълно да бъде прекратен транзитът през Украйна и руските доставки за Евросъюза да бъдат пуснати по двете нови магистрали, заобикаляйки Украйна. Именно затова "Турски поток" и "Северен поток -2" бяха започнати едновременно – и двата газопровода трябваше да влязат в експлоатация в края на 2019 година, когато изтичаше 10-годишният  договор между Русия и Украйна.

Само че изграждането на балтийския газопровод се забави, а след това беше спрян от американските санкции. А от двете тръби в Черно море, с пълен обем и в срок, заработи само едната.

Но би било непростимо опростенчество да се смята, че "Турски поток" се прави единствено с цел да бъде разрешен проблемът с украинския транзит.

В тази връзка си струва да напомним, че в началото "Турски поток" бе проектиран с четири тръби, с общ капацитет от около 60 милиарда кубически метра природен газ. Предполагаше се, че страните от ЕС ще получават газ по тази магистрала.

Само че в Европа се появиха съмнения, свързани със закупуването на руски природен газ и бяха предприети усилия за намаляване на зависимостта от Русия. Страните от ЕС решиха, че находищата, и в частност тези, открити в Източното Средиземноморие, ще играят стратегическа роля в осигуряването на енергийната им безопасност и това обуславяше техните високи очаквания, свързани с този регион. Става дума за проекта EastMed.

На 2 януари 2020 година, в Атина беше подписано споразумение за изграждането на Източно-средиземноморския газопровод (EastMed).

В  празничната церемония по случай подписването на споразумението участваха премиерите на Гърция и Израел - Кириакис Мицотакис и Бенямин Нетаняху, и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис.

Газопроводът EastMed, с дължина 1900 км, ще бъде най-дългият подводен газопровод на света. Очаква се той да бъде въведен в експлоатация през 2025 – 2026 година. По него израелският газ ще бъде доставян по Южния коридор към Европа. Най-важна роля EastMed ще играе при доставката на газ за Италия и другите южноевропейски страни. Газът ще тръгне от израелското находище Левиатан, през Кипър и Крит, до континентална Гърция и по-нататък до Италия. Планира се в проекта да бъдат включени и газовите находища на Кипър.

Строителството на газопровода се подкрепя от ЕС, който го определи като "проект от общ интерес" (Project of Common Interest). САЩ, от своя страна, подкрепят всичко, което намалява зависимостта на Европа от руските газови доставки.

Учените, обаче, отбелязват със загриженост геополитическия конфликтен потенциал на проекта. Според мнението на критиците му, по този начин Европа подрива регионалното енергийно партньорство в Близкия изток и по този начин отслабва мирния процес. Освен това има опасност да бъдат задълбочени политическите разногласия между ЕС и Турция.

И действително, Турция реализира свои проекти за добив на газ край бреговете на разделения Кипър, а напоследък засили претенциите си към тези ресурси, изпращайки там военни кораби. Освен това, Турция се стреми да заеме определено място в търговията с газ и смята, че газопроводът EastMed и нарасналото покрай него значение на Гърция, застрашават целите й. Правителството в Анкара се опитва да промени фактическото положение и с помощта на съмнително морско съглашение с Либия се стреми да разшири значително своята акватория в Източното Средиземноморие. Оттук и активното участие на Турция в разрешаването на либийския конфликт.

Може да се предположи, че зад самоволните действия на Израел се крият преди всичко съображения за сигурност. "По думите на израелския министър на енергетиката Ювал Щайниц, преките доставки на газ в Европа ще възпрепятстват арабските страни да оказват политически натиск върху Израел", отбелязва Щефан Волфрум от берлинския Фонд  за наука и политика (SWP), но, от друга страна, газопроводът ще окаже влияние върху отношенията на Израел със съседите му.

Както е известно, в началото на миналата година Египет, Йордания, Израел, Кипър, Италия и представители на палестинската автономия се обединиха в Източно-средиземноморски газов форум (EMGF). Целта на това свободно обединение на държави беше съвместното разработване на проучените запаси от газ в Източното Средиземноморие.

Един от вариантите предполага съединяване на газовите находища "Зохр"(Египет), "Афродита"(Кипър), както и "Левиатан" и "Тамар"(Израел) с египетските терминали за втечнен природен газ (СПГ) "Идку" и "Дамиета". Оттук горивото, във втечнен вид, с танкери ще поеме към световните пазари.

Този съвместен проект би могъл да задълбочи политическите връзки в Близкия Изток и би мотивирал всички страни в конфликтни ситуации да действат поне от позицията на минимален прагматизъм, смята Тарек Бахони от аналитичния център към Европейския съвето по външнополитически отношения (Europe an Conuncil on Foreign Relations/ECFR). Според него, в най-добрия случай, такъв "икономически мир" би могъл да помогне за разрешаването на акваториалните спорове между Ливан и Израел, да подобри положението на палестинската автономия, да подпомогне вътрешнополитическите реформи в Египет и сближаването на Кипър и Турция.

Олег Никифоров, "Независимая газета    Превод: Клара Стоименова