Църквата ни възпитава във вяра, но няма силата да се бори със социалната несправедливост.

Нито има подобно намерение, тъй като винаги застава на страната на господарите. И в това няма нищо странно, защото между настоящото и античното (апостолическо) християнство има твърде голяма разлика.

Истинското учение на Христос е революционна идеология със силно изразена нонконформистка насоченост. Евангелията неправилно предават конфликта между Исус и фарисеите, представяйки Божия син като самоцелен мъченик за някаква нова вяра, която неизвестно защо трябва да замени откровенията на старозаветните пророци Авраам и Мойсей.

«И ще падне старият храм и за три дена ще въздигна нов!» — гласят Евангелията.

Истината обаче е, че Исус проповядва идеи за класова борба, обявявайки бедните за блажени и праведни и порицавайки богатите и овластените, за които казва, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в рая.

Впоследствие църквата мистифицира учението на Христа, превръщайки го в идеологическа опора на господарството и господарите, за които твърди, че са такива по божията воля.

В този вид изопачен вид християнството съществува и в наши дни. И обърнете внимание, че нашата църква не порицава безобразията на демокрацията, бедността, корупцията, несправедливостта и беззаконието.

Има отделни свещеници, които се опитват да говорят за тези проблеми, но като цяло църквата заема неутрална позиция, криейки се зад постулата, че нейната цел е спасението на душите.

Но ако народът български угасне в блатото на бедността и безизходицата, чии души тогава ще спасява църквата?!

Винаги си спомням един цитат от романа на Изабел Алиенде «Къщата на духовете»:

«Църквата стои отдясно, но Бог винаги върви отляво!».