Мексико приключва с най-насилствената седмица, регистрирана в най-новата история. В понеделник 14 души от държавната полиция в Мичоакан бяха поставени в засада. Ден по-късно конфронтация в щата Гереро, между членове на Националната армия и въоръжени мъже, остави баланс от 15 души мъртви. В четвъртък, при безпрецедентно събитие, правителството на Мексико задържа и след това освободи Овидио Гузман, син на "Ел Чапо" Гузман, след един ден на стрелба в град Кулиакан, Синалоа.
Именно последният факт, според експерти, препълни чашата, насред редица несъответствия и противоречия в изявленията на федералните служители и президента Андрес Мануел Лопес Обрадор относно освобождаването на Овидио Гузман.
Антиа Мендоса, специалист и изследовател по въпросите на сигурността и превенцията, подчертава факта, че правителството призна, че няма ефективно планиране на операцията срещу лидера на престъпна организация, което показва липсата на стратегия за управление на кризата. „Това беше струпване на стратегически грешки", казва той.
"Това, което се случи в Кулиакан, беше истинското отражение на това, което е нашата реалност в Мексико, нещо, което може би още не сме били готови да приемем, защото сме виждали като изолирани събития."
Отслабването на мексиканската държава за справяне с кризата на сигурността освен разстройство в държавните стратегии, показа и по-големия капацитет на организация и на оръжията в престъпните групировки.
Администрацията на Лопес Обрадор поддържа концепцията на "прегръдки, а не куршуми" за борба с насилието в Мексико, т.е. не се разправя с престъпността със строго репресивен отговор, стратегия, която също не даде резултат в кървавата ера на "война срещу наркокартелите", обявена през 2006 г. от екс-президента Фелипе Калдерон.
Успоредно с това, сегашното мексиканско правителство прилага социални програми като „Младите хора изграждат бъдещето", с които на младите хора се отпуска месечна безвъзмездна помощ в размер на 3600 песо (183 долара) с намерението те да не станат част от организирана престъпност.
Нееднократно, както президентът, така и членовете на кабинета по сигурността, подчертават, че по въпросите на сигурността „са наследили много повредено и лошо Мексико".
"Това е упадък от десетилетия, който се засилва през последните 12 години, с началото на войната с наркокартелите, но това не е отговорност само на федералната власт, но и на държавните и общинските правителства, които са действали, често в сговор или под заплаха, според заповедите на въоръжени групи. Цялата политическа класа ни провали, те не успяха да отговорят на кризата ", казва анализаторът.
Реалността на Мексико, казва той, изисква по-силен и незабавен отговор от държавата. "Дискурсът да не ги атакуваме, да ги призоваваме да загърбят враждебните си и незаконни действия, не работи. Вече не можем да чакаме, защото определено изпускаме държавата."
В Кулиакан, Мексиканската държава действа под „изнудването" на капацитета за разполагане, който организираната престъпност има в северния град. "Картелът в Синалоа е един от най-намалените, но в четвъртък обаче той огъна държавата. Посланието е за неспособността на държавата да изпълни своята основна функция: да гарантира сигурността. Кой ще го направи? ", попита Мендоса.
Но не това е най-страшното. "Това ще бъде прелом, това е учебникът, който много престъпни организации, които имат капацитет да разгърнат въоръжени сили, за да избегнат арести, ще предприемат отсега нататък. Сега те знаят, че могат да застрашат цивилното население и че държавата ще им даде каквото искат. Това е обявяването на поражение на държавата срещу престъпността, коленичихме пред тях."
Овластяването на Националната гвардия, държавната полиция, армията и флота е първото действие, което се посочва като приоритет за настоящата администрация.
Като се има предвид, че събитията в Кулиакан приличат на въоръжен конфликт, може да се поиска помощ ООН. "Условията, през които Мексико преминава, налагат да се иска международна помощ, в допълнение към продължаването на защитата на създаването на извънредни механизми за преходно правосъдие, механизми, които ни позволяват да се приближим до истината и до някаква степен на справедливост."
