Борбата срещу глобалното затопляне беше подхваната не само от природозащитни организации, а и от различни левичарски групировки, които след падането на Берлинската стена останаха без идеологическа опора. Тези хора намериха в глобалното затопляне новия си враг, като в него видяха символ на капитализма, на „световния империализъм“, „глобализацията“ и т.н. Това пренасочване беше доста насърчавано и от политическите елити, защото беше удобно за тях, това каза пред ГЛАСОВЕ Катя Георгиева. И още: Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада.

 

Кога и защо се зароди тезата за „глобалното затопляне“?

 

През 70-те години на миналия век, след четири десетилетия на спад на температурите, започна да се говори за глобално захлаждане и даже се страхувахме, че идва нова ледникова епоха. Забележете, че през това време емисиите на въглероден двуокис непрекъснато се повишаваха, защото след Втората световна война имаше период на силно индустриализиране в световен мащаб. После този период на захлаждане свърши и температурите започнаха да се повишават. Това съвпадна с големите стачки на миньорите в Англия. По онова време министър-председател на Англия е Маргарет Тачър, която се опитва да наложи идеята за развиване на атомната енергетика, за да не бъде изнудвана от миньорските синдикати и да не зависи от несигурните отношения с арабските страни – износителки на петрол. Но за да затвори мините и да се пребори със синдикатите, тя се нуждае от силен аргумент. Нейни съветници й споменават, че още в края на XIX в. Сванте Арениус е предсказал, че може би като се повиши концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата, температурата на земята ще се повиши, и Тачър превръща този съвет в политическа теза.

 

 

Борбата срещу глобалното затопляне беше подхваната не само от природозащитни организации, а и от различни левичарски групировки, които след падането на Берлинската стена останаха без идеологическа опора. Тези хора намериха в глобалното затопляне новия си враг, като в него видяха символ на капитализма, на „световния империализъм“, „глобализацията“ и т.н. Това пренасочване беше доста насърчавано и от политическите елити, защото беше удобно за тях.

Истинската истерия срещу „глобалното затопляне“ обаче започна след като през 1988 бе създаден т.нар. Междуправителствен панел или Комисията по климатични изменения към ООН. Той беше натоварен със задачата да изготвя доклади за състоянието на климата, които да служат като научна обосновка за борбата срещу затоплянето. Сред участниците в този панел имаше и немалко учени, които, всеки в своята област, обобщават изследванията, свързани с климата. Целият доклад е няколкостотин страници и никой не го чете. Чете се само резюмето за политици. То обаче е направено не от учените, а от политическите представители на съответните страни в комисията. В резюмето много често истината бива изкривявана. Първите два доклада на панела бяха доста предпазливи. В тях се казваше, че не е доказано дали глобалното затопляне е свързано с човешката дейност или не, но че има такава вероятност. Последният, четвърти доклад обаче обяви за над деветдесет процента сигурно, че глобалното затопляне е предизвикано от човешката дейност. След като беше публикуван този доклад, много от учените, участвали в съставянето му, се разграничиха с аргумента, че техните изследвания не са отразени в доклада. Нещо повече, заключенията в резюмето противоречат на това, което те са писали. Стигна се до случаи, при които учени заплашиха панела със съд, ако не бъдат извадени от списъка на авторите на доклада. Бяха организирани и няколко подписки на учени от цял свят (само в САЩ над 30 хиляди – //www.petitionproject.org/), с които се призовават правителствата да отхвърлят всякакви споразумения, свързани с намаляване емисиите на въглероден двуокис, защото няма убедителни научни доказателства, че въглеродният двуокис води до глобално затопляне.

Какви са причините точно сега да се разрази тази истерия около глобалното затопляне?

Едната причина е, че климатът започва да захлажда. Тоест или сега, или никога ще бъдат раздадени дивидентите от „глобалното затопляне“. Всъщност истерията се превърна в доста сериозен бизнес. Вземете за пример Ал Гор, който през 2007 година заедно с Панела за климатични промени получи Нобелова награда за мир. Забележете, Нобелова награда за мир, а не за наука. Според Bloomberg News в края на мандата си като вицепрезидент на САЩ той е имал по-малко от 2 млн. долара, докато сега богатството му се оценява на повече от 100 милиона. Но Ал Гор е само върхът на айсберга. Нещата са много по-дълбоки. Погледнете какви предложения и доклади се представят на конференцията в Копенхаген. Миналата седмица се появи т.нар. датско предложение, според което бедните страни ще бъдат разделени на бедни и най-бедни. Всички те досега бяха освободени от задължението да ограничават емисиите, защото практически нямат промишленост. Сега се предлага да бъдат освободени от задължения вече само най-бедните, които всъщност нямат шанса в близко бъдеще да развият промишленост, докато на останалите се налагат ограничения, два пъти по-строги, отколкото на развитите страни, при което те губят всички шансове да създадат своя индустрия.

Това ли е причината бедните държави да протестират толкова остро срещу „датското предложение“?

Единственият шанс тези държави да се развият е да минат през индустриализация. Индустриализацията обаче изисква енергия. В Копенхаген се предлага да се помогне на бедните държави да развият „чисти”, „възобновяеми” и други подобни енергодобивни индустрии, което всъщност означава вятърни електроцентрали и слънчеви панели. Представете си как е възможно с вятърна или слънчева електроцентрала да се създаде индустрия. Един слънчев панел може да захранва максимум една крушка или един хладилник, но едва ли и двете. Това е много неефективна и скъпа енергия в сравнение с енергията от атомните електроцентрали. Кой знае защо обаче, никой не предлага да им се помогне да построят атомни електроцентрали. Очевидно целта не е да се помогне на африканските държави да се развият, а напротив, те да бъдат обречени да останат на нивото на което са.
Иначе, ако наистина вярваме в историята за причините за „глобалното затопляне“, трябва да знаем, че най-много въглероден двуокис отделяме самите ние, защото вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Може би идеята на поддръжниците на „глобалното затопляне“ е хората да станат по-малко.

Какво е научното обяснение на „глобалното затопляне“? И след като хората не са главните виновници за него, кой е виновен?

Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада. От друга страна, затоплянето съвпада с повишаване на слънчевата активност, докато застудяването – с намаляване. Най-топлият период в човешката история е Х век, когато в Англия са отглеждали грозде и са правили вино, а шведите, които по това време са завладели Гренландия, са й дали това име, което в превод означава Зелена земя, защото по това време Гренландия е била зелена и с големи пасища. Това е бил период на много висока слънчева активност. Най-студено е било в края на ХVІІ век, когато слънчевата активност е била необичайно ниска – така нареченият Маундеров минимум на слънчевата активност, а Земята е била скована от малката ледникова епоха.

Вариациите в климата са свързани с вариациите в слънчевата активност. Слънцето е една променлива звезда. Най-известната й изменчивост е единадесетгодишният цикъл на слънчевите петна. Самите слънчеви петна не влияят върху земята, но те са показател за силата на магнитните полета, които влияят върху земята. Различните единадесетгодишни цикли не са еднакви, някои са по-мощни, други по-слаби, в по-дълъг, около 100-годишен цикъл на слънчевата активност.
Хората отдавна се опитват да прогнозират каква ще бъде слънчевата активност в бъдеще. Обикновено тези прогнози се правят на базата на статистика. В сегашния цикъл за пръв път прогнозите се правят на базата на теоретични модели. И тези теоретични модели ще бъдат потвърдени или оборени от това, което ще се случи. Изследванията на нашия институт, както и на много други колеги, и това е преобладаващо мнение, показват, че ние навлизаме в период на доста ниска слънчева активност. В момента се намираме в един много необичаен период, когато минимумът между предния, 23-ти цикъл и едва започващия 24-ти цикъл се оказва много дълъг и много дълбок. По-ниска слънчева активност не е имало от 20-те години на миналия век. Това означава, че може би две, три или четири десетилетия ще имаме по-ниска от обичайната слънчева активност и съответно доста сериозно захлаждане.

В този смисъл дали ще намаляваме концентрацията на въглероден двуокис или не, няма никакво значение, защото не въглеродния двуокис е този, който управлява климата. Престъпление е, че в момента се хвърлят толкова средства за една грандиозна лъжа, докато в същото време хора буквално умират от глад. Според изследванията на Световната здравна организация в развиващите се страни на всеки 5 секунди от глад или болести, свързани с глада, умира по едно дете. Страшно е, че вместо да се погрижим за тези деца, сме на път да дадем милиарди за борба с вятърните мелници. Нещо повече, според проектоспоразуменията от Копенхаген помощта, която ще се дава на развиващите се страни за борба с „климатичните промени“, до голяма степен ще бъде за сметка на хуманитарна помощ.

А и обърнете внимание, че всички беди, които според проповедниците на глобалното затопляне ще сполетят Земята, ще настъпят след 50 или 100 години, затова ние сме длъжни да се погрижим за бъдещите поколения. Ще цитирам Майкъл Крайтън, който припомня какво е знаел преди 100 години един човек за нашето време. Той не е знаел какво значи автомобил с бензинов двигател, не е знаел какво значи самолет, не е знаел думата лазер, не е знаел думата интернет и безбройните други думи, които са символ на днешните технологии. По тази логика как ние можем да мислим, че това, което знаем днес, ще бъде в основата на технологиите след сто години? Какво този човек преди сто години е можел да направи, за да направи днешния ни живот по-добър? Нищо! Защото той никога не би могъл да си представи какво ниво на технологии ще имаме днес. Както ние не можем да си представим какво ниво на технологии ще имат хората след петдесет или след сто години. Всъщност дори ако повярваме в това, че въглищата и нефтът водят до глобално затопляне, то те са на изчерпване. Според някои оценки има залежи за максимум 40–50 години. След това искаме или не искаме, тези ресурси ще се изчерпят и неизбежно ще се появят нови технологии, които днес изобщо не познаваме.

Казахте, че ще започне захлаждане. Кога ще се случи това?

Захлаждането вече е започнало и през последните 10 години температурите падат. След 2000 г. температурите започват да падат, по-силно в Южното полукълбо и по-слабо в Северното. В един от разпространените имейли на английските учени, участващи в скандала „Климатгейт“, се казва: „Опитвам се, но не мога скрия намаляването на температурите“.

Кажете нещо повече за скандала „Климатгейт“. В България за него се чу малко. В какво се състоеше той?

В университета в Източна Англия се намира т.нар. Център за изследване на климата. Това е центърът, който доставя данни за температурите на Междуправителствения панел за климатични изменения. Заключенията на панела се базират на данните, които им дава този център. След хакерска атака в интернет пространството изтече информация за три вида документи от Центъра. Единият вид бяха разменени имейли между учени от този център и от двата центъра в САЩ. Другият тип документи бяха компютърни програми, а третият бяха писмени документи. Най-страшното, което се видя, бяха компютърните програми, които ясно показват, че данните са били фалшифицирани от Центъра.

От имейлите става ясно, че фалшифицирането на данни е правено абсолютно съзнателно и по поръчка на панела. В един от имейлите учен, който изпитва известно угризение на съвестта, казва: „Опитвам се да балансирам между научната истина и исканията на панела, което не винаги е едно и също“. В някои от документите, които бяха разпространени, буквално има инструкции за това как да се прави пропаганда на глобалното затопляне и ролята на човека.

Скандалът „Климатгейт“ е от такъв мащаб, какъвто историята на науката не познава, защото засяга живота и съдбата на милиарди хора. На базата на тези фалшифицирани данни Панелът по климатични изменения прави заключения, че затоплянето е много по-голямо, отколкото е. Те твърдят, че затоплянето продължава, докато температурите вече започват да се понижават. Това се прави, за да може да се оправдаят мерките, които се налагат. Очаквах, че след този грандиозен скандал конференцията в Копенхаген няма да се проведе или поне ще бъде отложена, докато се изяснят нещата, но до момента всички се правят, че не забелязват „Климатгейт“. Това означава, че никой от тези хора не се интересува от научната истина. Никой не се интересува дали наистина температурите се покачват. Дали наистина човешкият фактор има някаква роля в тези процеси. Акасофу, един от най-известните учени в тази област, каза, че когато хората научат истината за климатичните промени, ще се отрекат от науката.
Когато се разчу за скандала „Климатгейт“, срещу ръководителя на Центъра за изследване на климата Фир Джоунс започна разследване. Разследване върви и срещу ръководителя на един от центровете в щатите – Майкъл Ман от Пенсилванския университет, както и срещу климатолози от Австралия и Нова Зеландия, които са фалшифицирали данните от своите страни. Много показателна беше реакцията от страна на ООН. Организацията оповести, че ще направи собствено разследване. След два-три дни шефът на Междуправителствения панел Раджендра Пачаури оповести, че няма нужда от разследвания, защото изтеклата информация по никакъв начин не опровергава съществуването на „глобалното затопляне“. Изявлението на Пачаури е директен конфликт на интереси, защото той е ръководител на Панела по климатични изменения, който заедно с Ал Гор получи Нобеловата награда за мир. Ако Пачаури признае, че такова нещо като „глобално затопляне“ няма, най-малкото ще трябва да върне Нобеловата награда. Това е последният човек, който би могъл да коментира този въпрос, защото е страна в спора. След изявлението на Пачаури обаче всичко замря.
Пропагандата е толкова силна, че хората вече приемат съществуването на „глобалното затопляне“, без дори да се замислят. То им се представя като научен консенсус и безусловно доказана научна истина и който не е специалист, няма причина да не вярва на учените. В един от документите на Комитета по климата на ООН пише черно на бяло, че „глобалното затопляне“ трябва да бъде превърнато в религия. И това вече се случва.

Освен „Климатгейт“ около „глобалното затопляне“ избухнаха и други по-малки скандали. Те са свързани с търговията с вредни емисии. Какво означава „търговия с вредни емисии?“

Първо искам да кажа, че въглеродният двуокис не е вредна емисия за каквато се приема. Той е естествена съставка на земната атмосфера, както са естествена съставка кислородът и азотът. Нещо повече, той участва в кръговрата на живота. Растенията с помощта на въглеродния двуокис и слънчевата светлина фотосинтезират, през деня те вдишват въглероден двуокис и издишат кислород, през нощта – обратно. Хората и животните пък през целия си живот вдишват кислород и издишват въглероден двуокис. Има много други вредни емисии, с които обаче активистите на „глобалното затопляне“ не се борят. Иначе търговията с въглеродни емисии се състои в следното: определя се колко въглеродни емисии на година има право да отделя всяка страна. Например за България, откакто сме влезли в ЕС, нормата е 43 млн. тона. Ако например ние отделим не 35, а 50 милиона тона, за 7-те милиона тона над квотата си трябва да плащаме много сериозни глоби. Ако обаче отделим не 43 милиона тона, а само 40, ни остават свободни 3 млн. тона, които можем да продадем на някоя друга страна, вместо тя да плаща глоби за това, че е надвишила емисиите си. Цялата система се основава на това, че за всеки тон отгоре се плащат доста солидни глоби. До момента не е ясно къде ще отидат събраните пари от глобите.
Големият скандал, който се разви малко преди Копенхаген, беше свързан с търговиите с емисии в Европа. Оказа се, че е извършено едно грандиозно мошеничество, като са купувани емисии без ДДС от една страна и са продавани с ДДС на друга страна, от което посредниците при сделките са спечелили от тази търговия около 5 милиарда евро.

А къде е България в тази търговия?

Когато България влезе в ЕС, вече беше съкратила емисиите си много. Не защото беше направила някакви усилия за това, а защото по време на прехода нашата промишленост се беше свила драстично. Спрямо 1988 г. емисиите бяха намалени с повече от 50 процента. Когато влязохме в ЕС, трябваше да дадем нашата оценка колко емисии ще ни трябват годишно и оценката беше, че ни трябват около 67 млн. тона. Нашето искане не беше удовлетворено и беше намалено на 43 млн тона, които изхвърляме в момента. Това означава, че оттук нататък нямаме никаква възможност за възстановяване или развиване на индустрията и съответно за по-висок икономически растеж. Означава, че трябва да останем на нивото, на което сме днес. Освен ако не решим да минем на негоривни енергии, които, както вече казах, са много по-скъпи и неефективни.
Ако се стигне до споразумение в Копенхаген и ние се включим в него, това ще означава не просто да спрем икономиката си на сегашното ниво, а да започнем да затваряме предприятия, защото това ще ни задължи да продължим да намаляваме емисиите си вече не на базата от 1988 г., а на база 2008 г.

Знае ли се кой ще управлява милиардите, които се предвижда да бъдат изхарчени за борба с климатичните промени, и за какво конкретно ще отидат те?

Досега цялата система се ръководеше от ООН. Според „датското предложение“ тези пари оттук нататък трябва да се управляват от Световната банка в сътрудничество с една американска екологична фондация, така че имам известни подозрения относно това къде ще отидат тези пари.

Катя Георгиева, ГЛАСОВЕ

*Катя Георгиева е завършила физика на Земята, атмосферата и Космоса, специалност метеорология  във Физическия факултет на СУ „Климент Охридски”. От 30 години е “феодална старица” в БАН, където се занимава с физика на Слънцето и слънчевата активност, ефектите от слънчевата активност върху Земята. Ръководи тема „Влияние на слънчевата активност върху времето и климата” в Института по слънчево-земни въздействия.

Търговията с CO2 квоти – глобална и съмнителна корпоративна схема без екологичен ефект

С ежегодното поскъпване на квотите, производителите са изправени пред переспективата на първо време да загубят конкуретоспособността си, след това да ограничат дейността си и накрая да фалират. Но това още не е всичко. Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажбата на квоти, ще бъде използван целево за финансиране на разработката и производството на инсталации за очистване на парниковите газове или за разработки на нови технологии, генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма. Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската схема за търговия с емисии придобива очертанията на глобален корпоративен модел за обогатяване само на определен брой субекти. Тази ценова волатилност е много опасна, защото покупката на квоти не е изолирана борсова спекулация, а пряко рефлектира върху себестойността на производството на горивните инсталации, като води след себе си повишаване на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите. Ярък пример за това е ситуацията с ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, където стойността на квотите изправи дружеството пред фалит, защото цената на произвежданата от него електроенергия би била непосилна за потребителите. Волатилността в цените на схемата за търговия с емисии е опасен симптом за изкривяване на пазара. От една страна, тя показва, че в механизма за разпределяне на квоти цари хаос, а от друга страна, дава възможност на големите играчи на първичния пазар да спекулират, като в периодите на ниски цени на квотите изкупуват предложените за борсова търговия квоти, след което задържат тяхната продажба, с цел изкуственото създаване на дефицит между търсенето и предлагането, което на свой ред води до рязкото повишаване на цените. Никакви пазарни, икономически или каквито и да било други фактори не могат да бъдат аргумент, обосноваващ разлики от 15 пъти между покупната и продажна цена на квотите за емисии в определени периоди на търговия. Схемата с квотите все повече наподобява „балона“ с дериватите, предизвикал финансовата криза през 2008 г. На вторичния пазар съществува друг проблем. Там вече са се оформили криминални практики за обогатяване от търговията с емисии за сметка на участниците на борсата. През 2009 г. по данни на „Европол“ 90 на сто от пазара на търговия с емисии в някои страни е обект на данъчни измами, чрез използването на фиктивни компании. През 2011 г. немската прокуратура потвърди, че от ДДС измами в търговията с емисии немската държава е загубила 1 190 000 000 долара. Друг модел за кражба на средства от търговските операции с емисии са кибератаките. Така например, на 19 януари 2011 г. „ЕЕХ“ преустанови търговията с емисии на спот пазара след хакерска атака, при която бяха източени 41 120 000 долара. Да не говорим за съмнителния екологичен ефект от прилаганите мерки на директивата, тъй като трансграничните замърсявания не могат да бъдат контролирани или ограничавани съобразно желанията на ЕК. Едно разместване на въздушните маси е достатъчно да пренесе в Европа, китайски, руски американски или СО2 от друг източник и да сведе до нула всички усилия за намаляване на вредните емисии.

Европейската схема за търговия с квоти (European Union Emission Trading Scheme [EU ETS]) е първата мащабна схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове  в света и все още си остава най-голямата. Тази схема  е основния инструмент на ЕС за за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото за ограничаване на емисиите от въглероден диоксид (СО2) до приемливи нива, съгласно директивата на ЕС 2003/87/ЕО. Тази директива започна да действа от януари 2005 г., а от 2013 г обхваща вече 28-те страни членки на ЕС, плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Основни елементи на схемата са:

– Разпределение на квотите чрез национален план за разпределение;

– Издаване на разрешителни за емисиите от парникови газове за всяка инсталация в страната;

– Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;

– Регистър на транзакциите на квоти;

– Контрол на изпълнението и налагане на санкции.

Схемата е разделена на „търговски периоди“. Първият от тях стартира от месец януари 2005 г. до декември 2007 г.. Вторият период е от януари 2008 г. до декември 2012 г. Третият период започва от януари 2013 г. до декември 2020 г. и четвъртият започва от януари 2021 г. до 31 декември 2028 г. Европейската комисия планира целите на директивата да бъдат изпълнени предсрочно до края на 2026 година.

Всяка от страните, попадаща в обхвата на директивата, разработва свой Национален план за разпределяне на квотите. През 2020 г. ЕС очаква да намали емисиите от парникови газове с 20 процента и да увеличи енергийната ефективност също с 20 процента. През първия период (2005-2007 г.) схемата за търговия с емисии обхваща 12 хил. инсталации в ЕС, генериращи 40 на сто от СО2 емисиите в общността.

Вторият период (2008-2012 г.) разширява обхвата на търгуваните емисии, като включва към схемата Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. От 27 април 2012 г. Европейската комисия анонсира пълното активиране на Европейската търговска схема за емисии.

През третият период (2013-2020 г.) Европейската комисия предложи да се направят известни корекции в търговската политика с емисии, като например да се сложи таван на максимално разрешените за членовете на Общността безплатни квоти, да се лимитира обема на разрешените за търгуване  от банките квоти между период II и период III и същите де се предложат на търгове.

През четвъртият период ще бъде въведен линеен редукционен фактор, като тавана за разрешени емисии ще бъде редуциран с 1.74 на сто за всяка година от периода 2013-2020 и с 2.2 на сто за всяка година в периода 2021 до 2030 година. Това ще доведе до сумарно намаление с 43 на сто на разрешените квоти за СО2 в сравнение с 2005 година.

Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния период, трябва да съответства на задължението на държавата членка за ограничаване на нейните емисии, съгласно решение 2002/358/ЕО за прилагане на протокола от Киото.

Разпределението на квотите на ниво инсталация е базирано на верифицираните емисии от докладите за 2007 г. и 2008 г. на операторите на инсталации участващи в европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Количествата се коригират с необходимото за приравняване към общото, годишно разрешено количество намаление, отчитайки и количествата за избягване ефекта на двойно отчитане на емисии по одобрени проекти „Съвместно изпълнение“ и заделеното количество като целеви резерв за нови участници за всяка година след 2008 г.

Количеството квоти за една инсталация се определя въз основа на данни за производствения й капацитет, използваните горива и суровини и източници на емисии на парникови газове, като следва да се използва емисионен фактор за съответното гориво или суровина съобразно насоките на действащата Методика за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации участващи в Схемата за търговия с емисии на парникови газове.

Европейската комисия е определила за България средно годишно общо 42 433 833 безплатни квоти или общо за периода 2008-2013 г., 212 169 165 квоти при заявени за същия периода от страна на България на 338 000 000 квоти, което представлява 34.8 на сто от присъдените емисионни права на страната ни по Протокола от Киото.

Това процентно намаление служи като базов коефициент, с който пропорционално се намаляват заявените за получаване безплатни квоти от всяка една горивна инсталация в страната. В българския национален план за разпределяне на квоти е определен резерв от 5 929 567 квоти за анулиране с цел избягване на двойното отчитане на емисиите при „съвместно изпълнение“ и резерв за нови участници в размер на 23 894 360 квоти за периода 2008-2012, от който вече са разпределени 1 320 541 квоти на нови участници регистрирали се преди 30 септември 2009 година.

Де факто, в резерва остават за разпределяне 22 573 819 квоти, които ще бъдат разпределяни от 30 септември 2009 г. до края на отчетния период. База за разпределяне на квотите за нови участници служи прогнозата за производство на основна продукция.

Като „бенчмарк“ за емисионен фактор на нова инсталация се използва по-малкото от: емисионен фактор по проект на инсталацията и най-малкият емисионен фактор докладван във верифициран годишен доклад за емисии на действаща инсталация от същия тип до момента на вземане на решение за конкретната нова инсталация.

България е длъжна да намали емисиите си от парникови газове с 8% за периода след 2008 г. спрямо базовата 1988 г. Тази схема на Европейската комисия определено е некоректна, защото тя се гради върху една бюрократична конструкция от синтетично определени показатели без да се интересува от факта, че икономиката е динамичен организъм от хора, технологии и суровинни ресурси, който е специфичен за всяка една от страните в Общността.

Да не говорим за съмнителния екологичен ефект от прилаганите мерки на директивата, тъй като трансграничните замърсявания не могат да бъдат контролирани или ограничавани съобразно желанията на ЕК. Едно разместване на въздушните маси е достатъчно да пренесе в Европа, китайски, руски американски или СО2 от друг източник и да сведе до нула всички усилия за намаляване на вредните емисии.

България също е заобиколена от страни, които не са включени в търговската схема и не купуват квоти, но не може да се каже, че не генерират парникови газове и, че тези газове не се разпространяват във въздушното пространство над страната. В това отношение достатъчно е да споменем само Турция и Сърбия. В този смисъл показателен е и факта на оттеглянето на САЩ и последвалите го по-късно Бразилия и Австралия, от Парижкото споразумение за климата.

Едва ли може да обвиним тези страни, че не милеят за здравето на гражданите си, или че не са наясно с последствията от замърсяването на атмосферата с парникови газове. Но те ще търсят златното сечение между икономика и екология без да жертват индустриите си в името на една химера. Нещо повече, дори текстовете на самото Парижко споразумение дават възможност на страните, отчитайки спецификата на икономиките си, индивидуално да определят количествата емисии, които ще редуцират.

От прилагането в ЕС на схемата за търговия с квоти за емисии не става ясно в каква степен ще се намалят парниковите газове, но е сигурно, че значително ще се ограничат експлоатационните капацитети на действащите в момента горивни инсталации и ще се възпрепятстват възможностите за инвестиции в нови, по-модерни технологии.

Бизнесът в България, въпреки наличието на резерв от емисионни права съгласно Протокола от Киото, ще бъде принуден ежегодно да купува все по-големи и по-големи обеми квоти, пропорционално на ежегодното нарастване на установения от Европейския комисия процент за намаляване на парниковите газове.

При това шансове да излезе от този омагьосан кръг няма, защото в близко бъдеще не се очертават възможности за подмяна на съществуващите инсталации с нови, екологично по-чисти, тъй като такива все още са в процес на разработка.

Простата логика показва, че емисиите, отделяни в технологичните процеси на сега действащите инсталации са в пряка зависимост от използваната енергия и суровини. А на този етап производството на „зелена“ енергия, все още не може да бъде равностоен заместител на енергиите от фосилни горива, при чието използване се отделят повече или по-малко парникови газове.

При тази ситуация най-малкото, което може да се прогнозира за европейската индустрия е, че постепенно тя ще бъде принудена да ограничи дейността си и да загуби конкурентноспособността си.

В близко бъдеще се цели индустриални и енергийни сектори да бъдат изправени пред фалит.

Например – българският ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД за производството на 1Mw електроенергия трябва да закупи 1.6 квоти за използваните от него кафяви въглища. Това ще му струва около 69 лв., а в същото време цената за 1Mw електроенергия, на която продава на пазара е 69-72 лв. Тоест, ако още малко се повиши цената на квотите, ТЕЦ-ът трябва да работи, само за да купува квоти.

Подобно, макар и не толкова драстично, е и положението с производителите на торове „Агрополихим“ АД и „Неохим“ АД. За базовото производство на 1 тон амоняк, те трябва да закупят приблизително 2.25 квоти за емисии. Това увеличава себестойността на произведения амоняк с около 100 лв., което на свой ред рефлектира върху цената на азотните торове, като ги оскъпява с близо 50 лв. за тон. При тези ценови нива торовите заводи са тотално неконкурентни на международния пазар, като паралелно с това са застрашени от евтин внос на торове на вътрешния пазар от страни, които не участват в търговията с емисии.

Трябва да бъде ясно, че тази ситуация не засяга само производителите, а пряко рефлектира и върху потребителите на електроенергия и торове в България. За какво става дума? За да намали колосалните загуби, които биха се получили от продажбите на електроенергия, ТЕЦ „Марица-изток 2“ естествено, че трябва да вдигне цената на продаваната електроенергия. И затова, той вече предлага на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) електроенергията си за месец декември 2018 г. по 110 лв. за един Mw, а за месец януари по 115 лв. за Mw.

Като се отчете фактът, че преди покупката на скъпите квоти, същата електроенергия се е продавала за 69 лв. на Mw, това представлява 41 лв. повишение на цената, което ще трябва да платят гражданите и бизнеса. Подобна е ситуацията и в АЕЦ „Козлодуй“, където цената на предлаганата на борсата електроенергия се повишава от 73 лв. за Mw на 96 лв.

Подобно е положението и в страните от Западна Европа, където цените за един Mw нарастват от 36 до 85 евро. По-тежка е ситуацията с торовите заводи, защото при тях към високата цена на квотите, които купуват ще се добавят, и повишените цени на електроенергията и природния газ, които използват.

Друг пример в тази посока, който може да посочим, са проектните емисии на заявените за изграждане нови инсталации в България, надвишаващи 60 млн. тона. Отчитайки това количество, както и недостига от около 8 млн. квоти за поддържане нивото на производство за 2007-2008 г., се оформя едно ограничение на прогнозните емисии с около 14 млн. тона годишно, от което следва, че общото количество квоти е с около 25 на сто по-малко от необходимото за спазване на критериите определени от ЕС.

Тук трябва да добавим и факта, че тези изчисления са направени при условие, че инсталациите в България през 2007-2008 години са работили с около 70% от капацитета си, така че процента на недостиг на квоти при увеличаване капацитета на производство към максимума ще доведе до още по-голям недостиг на квоти.

Каква всъщност е ползата за екологията от този тежък бюрократичен механизъм на търговия с емисии, в който са ангажирани хиляди хора за неговата поддръжка и контрол, и в който бизнеса губи безценно време да администрира тази схема.

Цялата тази търговия с квоти до голяма степен наподобява купуването на индулгенция от страна на бизнеса,

затова, че Европейската комисия е решила, че парниковите газове са грях и съответният производител трябва да си плати, за да му бъде опростен.

Така ежегодно Комисията, като папата от средновековието, опрощава греховете на бизнеса до следващата година, когато отново идва времето той да плати поредната индулгенция, но вече на още по-висока цена. Какво променя това в екологичната обстановка? Практически нищо. Емисиите са същите.

Инсталации за очистване на парниковите газове няма, защото за индустрията става непосилно от една страна да инвестира в закупуването на скъпи очистни съоръжения, а от друга, да плаща колосални суми, за да купува квоти за емисии.

С ежегодното поскъпване на квотите, производителите са изправени пред переспективата на първо време да загубят конкуретоспособността си, след това да ограничат дейността си и накрая да фалират. Но това още не е всичко.

Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажба на квоти ще бъде използван целево за финансиране на  разработката и производството на инсталации за очистване на парниковите газове или за разработки на нови технологии генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма.

Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската схема за търговия с емисии придобива очертанията на

глобален корпоративен модел за обогатяване само на определен брой субекти.

В подкрепа на това твърдение е и самото действие на механизма за търговия с емисии. Всяка една от държавите в общността предлага неизползваните си резерви от емисии за продажба на  „ЕЕХ“ (European Energy Exchange).

Механизмът за продажба не се различава от този, както на другите търговски платформи, на които се търгуват различни видове стоки и енергии. Европейската схема за търговия с емисии стартира дейността си на 1 януари 2005 г. По това време участници в схемата са 15 европейски страни, които фактически са членовете на ЕС.

През тази първа година на работа на търговската схема за емисии са реализирани 362 млн. квоти за емисии от СО2 на стойност 7.2 млрд. евро, като през следващите години обемът продажби постоянно се увеличава.

За сравнение например, в началото на 2018 г. на борсата „ЕЕХ“ са обявени за продажба 937 557 000 квоти за емисии на горивни инсталации и 5 601 500 квоти за емисии на авиацията. Към 30 ноември 2018 г. са реализирани продажби на 373 110 000. Само за деня 30 ноември 2018 г. има сетълмент за продажба на 474 000 квоти по 20.49  EURO  за квота.

България е заявила за продажба на „ЕЕХ“ през 2018 г. 23 824 500 броя квоти. Със стартирането на търговията през 2006 г., динамиката на цените е повече или по-малко устойчива като достига пика си през месец април когато цените се покачват до 30 евро за тон СО2. Това се дължи на факта, че Чехия, Белгия, Франция и Испания обявяват, че имат недостиг на верифицирани емисии, които  са по-малко количество от това, което е необходимо за да покрие работещите горивни инсталации.

В последната седмица на април обаче цената пада с 54 процента достигайки до 13.35 евро. През месец май 2006 г. Европейската комисия обявява, че верифицираните СО2 емисии са с 80 милиона или 4 на сто по-малко от разрешените  безплатни квоти за 2005 година.

Това води до излишък на квоти на борсата и срив на борсовите цени, които в края на месец май вече са 10 евро за тон СО2. Излишъкът от безплатни квоти продължава да притиска цените и през 2007 година. През март 2007-а квотите се търгуват по 1.2 евро за тон СО2, а през септември 2007 г. падат до 0.1 евро за тон СО2.

През първата половина на 2008 г. цените се увеличават до 20 евро за тон СО2, след което започват да намаляват, достигайки до 13 евро през първата половина на 2009 г.

Причината отново е в излишъка от въглеродни квоти на пазара. Подобни са тенденциите и през 2010 г. когато емисиите през месец декември се търгуват по 6.76 евро за тон СО2. Нов рекорд в падането на цените е установен през януари 2013 г., когато цената за тон СО2 достигна 2.81 евро.

Подобна е ситуацията и през 2018 година. През 2017-а и началото на 2018-а цената на квотите флуктуира около 3-4 евро за тон СО2, а от месец октомври 2018 г. започва рязко да се повишава и достигна до нива от 30 евро, след което пак тръгва надолу.

Тази ценова волатилност е много опасна, защото покупката на квоти не е изолирана борсова спекулация, а пряко рефлектира върху себестойността на производството на горивните инсталации, като води след себе си повишаване на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите.

Ярък пример за това пак е ситуацията с ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, където стойността на квотите изправи дружеството пред фалит, защото цената на произвежданата от него електроенергия би била непосилна за потребителите.

Волатилността в цените на схемата за търговия с емисии е опасен симптом за изкривяване на пазара. От една страна, тя показва, че в механизма за разпределяне на квоти цари хаос, а от друга страна, дава възможност на големите играчи на първичния пазар да спекулират, като в периодите на ниски цени на квотите изкупуват предложените за борсова търговия квоти, след което задържат тяхната продажба, с цел изкуственото създаване на дефицит между търсенето и предлагането, което на свой ред води до рязкото повишаване на цените.

Никакви пазарни, икономически или каквито и да било други фактори не могат да бъдат аргумент, обосноваващ разлики от 15 пъти между покупната и продажна цена на квотите за емисии в определени периоди на търговия.

Друг интересен въпрос е как самите емисии в един момент са по-скъпи, а в друг момент са по-евтини, когато самите те нямат никаква производствена себестойност, която би послужила като „бенчмарк“ за ценообразуване, както е при другите реално произвеждани и търгувани продукти.

Схемата с квотите все повече наподобява „балона“ с дериватите, предизвикал финансовата криза през 2008 година.

На вторичния пазар съществува пък друг проблем. Там вече са се оформили криминални практики за обогатяване от търговията с емисии за сметка на участниците на борсата. През 2009 г. по данни на „Европол“  90 процента от пазара на търговия с емисии в някои страни е обект на данъчни измами, чрез използването на фиктивни компании.

През 2011 г. немската прокуратура потвърди, че от ДДС измами в търговията с емисии немската държава е загубила 1 190 000 000 долара. Друг модел за кражба на средства от търговските операции с емисии са кибератаките. Така например, на 19 януари 2011 г. „ЕЕХ“ преустанови търговията с емисии на спот пазара след хакерска атака, при която бяха източени 41 120 000 долара.

Ако съпоставим операциите на търговската платформа за емисии на „ЕЕХ“ с търговията на други търговски платформи за стоки и енергии, такива абсурдни ценови диспропорции няма никъде, защото ако това се случи, цялата световна търговия ще изпадне в колапс.

Тук обаче възниква друг много по-важен въпрос: къде отиват приходите от търговията с емисии и с какво тези приходи подобряват екологичната обстановка в европейските страни? От съществуващата до момента практика е ясно, че най-добър ефект тази търговия има върху спекулативното увеличаване на печалбите на банките и фондовете купувачи на емисии, без някакъв видим ефект на подобряване на екологичната обстановка.

Това обяснява и политиката на голяма част от развитите страни, които не искат да влагат средства в екологични схеми със съмнителен ефект. Нереалните програми за намаляване на емисиите едва ли ще доведат до някакъв съществен резултат, а по-вероятно е само да задълбочат икономическите и социални проблеми в общността.

Много по-добър ефект ще има, ако бъдат задължени банките и останалите търговци на емисии да кредитират с колосалните печалби, които получават разработката и производството на съоръжения за намаляване на парниковите газове, или в разработката на нови видове „чисти“ енергии и „чисти“ технологии, каквито опити вече се правят в сектора на железопътния транспорт в Германия. В противен случай, остава подозрението, че екологичната политика на ЕС е само един инструмент за деиндустриализация на континента, превръщането му в територия от западащи икономики и пазар за глобалните корпорации.

Никола Стефанов, ГЛАСОВЕ

Митът за въглеродния диоксид (CO2) разбит

Ако говорите с масите за глобалното затопляне, въглеродният диоксид – СО2 – е враг на човечеството. Казва ни се, че каквото и да е създаване на CO2 е лошо за планетата и производството му трябва да бъде строго ограничено, за да се спаси света.

Но какво би станало, ако това не е вярно? Какво, ако CO2 беше действително запазващо-планетата хранително вещество, което би могло да умножи производството на храна и да достави на света по-хранителни здрави растения?

CO2 е жизненоважно хранително вещество за производство на храни

Както се оказва, CO2 е отчаяно нужен на хранителни култури и в момента има остър недостиг на CO2 на планетата в сравнение с каквото би било оптимално за растенията. За да увеличат растежа на растенията, парниковите оператори всъщност закупуват въглероден диоксид за инжектирането му в техните оранжерии.

Това е неопровержимо за науката. Ето само един пример: Министерството на земеделието и храните в Онтарио казва:

Въглеродният диоксид повишава производителността чрез подобряване на жизнеността и растежа на растенията. Някои от начините, при които производителността се увеличава с CO2 включват по-рано цъфтящи, по-високи добиви на плодове, намаляване на абортни пъпки в рози, подобряване на стволовата якост и размера на цветята. Земеделските производители трябва да гледат на CO2 като хранителна добавка.

Ако искате да разберете защо CO2 е важен хранителен елемент за растеж на хранителни култури, проверете този информационен слайдшоу. Той обяснява, че „CO2 може бързо да бъде изчерпан по време на производството на растения“ през светлата част на денонощието, тъй като растенията изсмукват всичкият CO2 от въздуха и го използват при фотосинтезата.

CO2, намиращ се в съвременната атмосфера, е 340 ppm (части на милион). Но хранителните култури ще растат много по-бързо, ако концентрацията на CO2 е по-близо до 1000 ppm или с около 300% по-високи от сегашните нива. В действителност, повечето парникова растителна продукция предизвиква „изчерпване на CO2“, спиране на фотосинтезата и ограничаване на производството на храни. Както се обяснява във фактите за „Въглероден Диоксид в Оранжериите“:

Обкръжаващото ниво на CO2 на открито е с обем около 340 части на милион. Всички растения растат добре на това ниво, но тъй като нивата на CO2 са повдигнати до 1000 PPM фотосинтезата се увеличава пропорционално, давайки повече захари и въглехидрати за растежа на растенията. Всяка активно отглеждана култура в плътно покрита оранжерия, с малко или без вентилация, лесно може намали нивото на СО2 през деня, до 200 части на милион.

По този начин въглеродният диоксид на парниковите растения свършва. Те гладуват за него. И когато го добавите към хранителните култури, можете да получите по-високи добиви, подобрен вкус, кратки срокове за цъфтене, подобрена устойчивост против вредители и други облаги.

Защо трябва да помпим въглероден диоксид в оранжериите

Това води до очевиден отговор за това какво да правим с всичкият CO2, произведен от централи, офис сгради и дори фитнес центрове, където хората издишват огромни количества CO2. Отговорът е да се изградят съседни оранжерии и да се помпи CO2 в тях.

С други думи, всяка въглищна електроцентрала, трябва да има широк спектър на заобикалящи я оранжерии. Повечето от това, което виждате, изхвърляно от комините на електроцентралите е водна пара и CO2, двете основни хранителни вещества за бърз растеж на хранителни култури. Чрез отклоняване на въглеродния двуокис и водата в оранжерии, проблемът на емисиите се решава незабавно, тъй като растенията актуализират CO2 и го използват за фотосинтеза, по този начин се „елиминира“ CO2, като в същото време получаваме бързо отглеждане на хранителни култури. В същото време се произвежда кислород като „отпадъчен продукт“, който може да бъде изпуснат в атмосферата за вдигане на нивото кислород във въздуха, който дишаме.

Това е едно блестящо решение, защото хората искат да живеят в свят с ниски емисии на CO2, които поддържат замразените ледени покривки, за да се запази ниско нивото на водата в океана, но искат да ядат обем от храна, който изисква високи дози CO2 за производство. Отговорът е да се концентрира CO2 в оранжерии, където производството на храни се умножава с хранене на CO2.

Обзалагам се, че никога не сте чували Ал Гор да говори за CO2 като „хранително вещество“. Той го декларира за замърсител и иска да ви наложи данък за производството му. Но CO2 всъщност е ключова хранителна газ за хранителните култури. Без въглероден диоксид до сега всички щяхме да сме умрели от глад.

Изключване на електроцентралите, за да се унищожи енергийната инфраструктура на Америка

Решението на правителството на САЩ за емисиите от електроцентралите обаче е просто да затвори въглищните електроцентрали, причиняващи спиране на тока в цяла Америка, особено през горещите летни дни. Агенцията за Опоазване на Околоната Среда (EPA) принуждава стотици електроцентрали да бъдат затворени из цяла Америка, което ще доведе до загуба на енергийната инфраструктура, която значително надхвърля какво би могло да се случи при инвазия на вражествени военни самолети пускащи бомби.

Агенцията за Опазване на Околоната Среда, с извинение, за „спасяването на планетата“, унищожава Американската енергийна инфраструктура и води нацията в сценарий от третия свят, при който наличността на енергия е рискована и неустойчива. Изглежда, че това е само една част от общия план за унищожаването на американската икономика, офшорни милиони работни места, поставяне на всеки на социални помощи и унищожение на малкия бизнес.

Но какво би станало, ако се използват въглищните електроцентрали вместо да се изключат? Какво ще стане, ако се използват като „генератори за СО2“, които хранят с въглероден диоксид огромни парникови операции, произвеждащи био храни с висок растеж, които могат да нахранят нацията? Въглищните електроцентрали могат да произвеждат електричество, както и храненето на културите по едно и също време.

Още по-добре, ако комбинирате тази концепция с аквапоника (aquaponics), можете да получите едновременно производство на растения и риби, без да използвате никаква почва, без ГМО и една десета от водата на традиционното земеделие.

Решенията на всички наши проблеми вече съществуват. Единствената причина да страдаме като нация е, защото политическите марионетки се опитват да ни промият мозъка да вярваме на пълни лъжи като „въглеродният двуокис е опасен замърсител“ или „хората не се нуждаят от здравословни храни, те се нуждаят от лекарства и ваксини.“ Когато обществата вярват в лъжи, те се разпадат.

Това е мястото, към което се е запътила Америка. И всичко това се ускорява от измамни бюрократи, които искат да ви убедят, че отглеждането на истинска храна е лошо и ние всички трябва да бъдем наказани за издишването на въглероден диоксид, основна хранителна съставка за производство на храни. Въглеродният диоксид не е враг, както ни карат да мислим. Това всъщност е храната на растенията, която помага за растежа на горите, хранителните култури и влажните зони. В действителност, по-високи нива на CO2 в атмосферата ще направят планетата по-буйна и богата по отношение на растителен живот, гори, дървета и хранителни култури.

Mike Adams, Natural News

Глобалното затопляне фалшиво: доклад на NASA потвърждава, че въглеродният диоксид всъщност охлажда атмосферата
(NaturalNews)

Практически всичко, което е казано от общата научна общност и медиите за твърдените вреди на парниковите газове и в частност на въглеродния диоксид, изглежда, че е невярно, според нови данни на Изследователския център Лангли на НАСА. Както се оказва, всички тези парникови газове в атмосферата, които Ал Гор и всички други измамници за глобалното затопляне отдавна заявяват, че прегряват и унищожават планетата ни, въз основа на най-новите данни, всъщност я охлаждат.

Както се съобщава от Principia Scientific International (PSI), Martin Mlynczak и колегите му в NASA проследяват инфрачервените емисии от горните слоеве на атмосферата на Земята по време на и след скорошна слънчева буря, в периода 8-10 март. Това, което откриват е, че по-голямата част от енергията, освободена от слънцето по време на това огромно коронарно изтласкване на маса (CME,) се отразява обратно в космоса, вместо да се отлага в ниските слоеве на атмосферата на Земята.

Резултатът като цяло е охлаждащ ефект, което напълно противоречи на собствените твърдения на отдела по климатология на НАСА, че парниковите газове са причина за глобалното затопляне. Както се вижда от събраните данни от Сондиране на Атмосферата с Използване Широколентова Емисия Радиометрия (SABER), въглеродният диоксид (CO2) и азотен оксид (NO), които са в изобилие в горните слоеве на атмосферата на Земята, парниковите газове отразяват топлоенергията, вместо да я абсорбират.

“Въглеродният диоксид и азотният оксид са естествени термостати,” казва Джеймс Ръсел от Университета Хамптън, който е един от водещите изследователи за първото по рода си проучване SABER. “Когато горните слоеве на атмосферата (“термосферата”) се загряват, тези молекули се опитват с всички сили да отразят топлината обратно в космоса.”

Почти всичката “затопляща” радиация, генерирана от Слънцето, блокирана от CO2 да навлиза в ниските слоеве на атмосферата

Според информацията до 95 на сто от слънчевата радиация буквално отскача обратно в космоса от CO2 и NO в горните слоеве на атмосферата. С други думи, без тези необходими елементи, земята ще поеме потенциално опустошителни количества слънчева енергия, които наистина ще стопят полярните шапки и ще унищожат планетата.

“Шокиращото откритие ярко противоричи с така наречената теория на парникови газове, която твърди, че повече CO2 означава по-голямо затопляне на нашата планета,” пишат Х. Шрьодер и Дж. О’Съливан за PSI. “Тези неудържими нови данни на НАСА опровергават представата и са огромен срам за главния климатолог на НАСА, д-р Джеймс Хансен и екипа му в GISS на НАСА.”

Д-р Хансен, разбира се, е открит активист на глобалното затопляне, който помогна за запалване искрата на изкуствената истерия за изменението на климата, причинено от човека в САЩ през 1988 година. Малко след излизането на новото изследване SABER, обаче, д-р Хансен удобно се оттегля от кариерата си като климатолог на НАСА, и според сведенията сега планира да прекарва времето си “на науката”, и на “привличане вниманието на младите хора към своите заключения.”