„Аз искам да изключа от националсоциалистическата партия този дребен буржоа Адолф Хитлер!…“

Но през 30-те и 40-те години убежденията му коренно се променят. Защо?

На 29 октомври 1897 г. е роден министърът на пропагандата в Третия райх – Йозеф Гьобелс, който в родината си и в света предизвиква отрицателни емоции. Фамилията му „Гьобелс“ дори придобива нарицателно значение за фанатизъм и манипулация на огромни маси от хора.

Фанатик, кървав романтик на нацизма, осъществявал престъпни опити с душите на хората, създал нова реалност, изтъкана изцяло от лъжи… Това е Йозеф Гьобелс. Но този портрет е наполовина верен.

Гьобелс дори не бил напълно нацист. В неговата личност се опитал да проникне един от съвременниците му – френският посланик в Германия, Андре Франсоа-Понсе, който симпатизирал на нацистите.

Ето какво пише той за него:

„Гьобелс е най-опасният човек в обкръжението на Хитлер. Неговият начин да дискутира беше по-силен от този на останалите, изкуството да полемизира беше проникнато от всепотискаща ирония. Вероятно той беше достатъчно умен, за да няма илюзии по повод нравствените устои на своите другари в партията…“

Тази характеристика е близо до истината. Гьобелс е превъзходен полимист, умен и проницателен човек със своеобразно чувство за хумор, силен, упорит и целеустремен. Неслучайно преди смъртта си фюрерът му поверява германската нация.

Но, от друга страна, министърът на просвещението и пропагандата в Третия райх нямал ясна представа кое е добро и кое е зло или тази представа е изкривена.

За много хора ще се окаже изненада, че Гьобелс е бил страстен поклонник на руската литература, убеден русофил и фен на руската култура. Любимият му писател е Фьодор Достоевски, за когото той пише:

„Колко велик и многообещаващ трябва да е един народ, от който е произлязъл такъв пророк! Благословен е народът, който го е родил! Нима този народ няма да бъде народ на новата вяра, на новата страст, казано накратко, на новия свят? Колко сме изостанали от тоз чудесен народ…“

Ето и впечатленията на Гьобелс от „Война и мир“ на Лев Н. Толстой:

„Аз обичам всичките, без изключение, хора, описани от Толстой! Всичките те са толкова типично руски, тези чудесни, импулсивни, търпеливи, плачливи, естествени хора!“

И този доктор по философия се внедрява в политиката, доближава се до НСДАП и националсоциалистите. Но към тяхното радикално ляво крило, което не мирише на национализъм, а почти на социализъм.

Ето какво казва Гьобелс в една от речите си:

„По-добре да загинеш на страната на болшевиките, отколкото да се обречеш на вечно робство в лагера на капиталистите!“

Разшифровката на тези думи е: „Аз съм германски комунист!“

И сензационните думи: „Аз искам да изключа от националсоциалистическата партия този дребен буржоа Адолф Хитлер!…“

Тези писания на Гьобелс датират някъде около 1926 г. Но след това махалото се залюлява в другата страна.

През 30-те години и още повече през 40-те години той пише нещо принципно противоположно: „Фюрерът по моя молба налага забрана на руските поети, писатели и композитори. Засега всички…“

А за руския народ, когото преди смятал за „велик“ и „благословен“, казва:

„Славяните, като етнически изроди, не са способни да възприемат и носят великото наследство на арийската раса; и въобще славяните не могат да бъдат носители на културата. Те не са творчески народ, те са стадни животни, а не личности, съвършено неприспособими за умствена дейност…“

Или: „Руснаците не са народ в общоприетия смисъл на думата, а сбирщина, с ярко изразени животински черти…“

Къде е причината прекланящият се пред „великата руска култура“ Гьобелс изведнъж да стане яростен ненавистник на всичко руско и да се стигне до там публично да изгарят произведенията на Толстой и Достоевски?

Това се случва, защото само убежденията нищо не значат, ако си беден и безуспешен. На тщеславния и небогат Гьобелс дали за пътуванията му красив и скъп автомобил, перспективна партийна длъжност и добра заплата. И ето че той се докоснал до въжделения успех.

Преди половин година Гьобелс иска да изключи Хитлер от нацистката партия, а сега:

„Аз го обичам и се прекланям пред него… Той е обмислил всичко…“

Успехът на Гьобелс продължил до 1 май 1945 г. Той завършил с ударна доза цианид и уродливия полуизгорен труп на последния райхсканцлер на Германия.