Дванадесет години – само толкова са останали на човечеството, за да избегне глобална катастрофа. Така тревожно е заключението на доклада, публикуван миналата седмица от Междуправителствената експертна група по изменение на климата на ООН (IPCC). Но все още има време да се избегне бедствието и всичко е в ръцете на доброто или злото начало в човека.
Повишаване на нивото на водата на океаните, топене на ледниците, изчезващи коралови рифове, суша и страдание от най-бедните и най-уязвимите групи от населението - това са само някои от последиците от глобалното затопляне посочени от Popular Science, които може да станат необратими до 2030 г.
Въпреки тази мрачна панорама, все още има неща, които могат да накарат температурата да не се увеличи с повече от един и половина градуса през следващите години. Например, драстично намаляване на емисиите на въглероден двуокис, които предизвикват затопляне на атмосферата, преди да се реабсорбират заедно с други парникови газове.
Миналата година бяха изпуснати 32 500 милиона тона въглероден диоксид и, ако се запазят подобни данни през следващите години, сценарият ще бъде катастрофален до 2036 г.
Друга възможност да се избегне катастрофата е да се премахне зависимостта от изкопаемите горива.
В светлината на всички тези предупреждения и прогнози, IPCC оценява, че могат да възникнат два сценария. В първия от тях глобалната температура ще се стабилизира с 1,5 градуса над текущата; докато във втория, този праг ще бъде превишен до средата на века, което би изисквало прибягване до технологии за улавяне на въглерод и създаването на нови въглеродни поглътители. Някои учени обаче вече са се противопоставили на тази възможност, като например Дейвид Арчър, професор в катедрата по география в Университета в Чикаго (САЩ), който каза, че превишаването на границата е "наистина опасно, тъй като, след като бъде превишена, не можеш да спреш процеса".
За да се преодолее това неблагоприятно бъдеще, анализът настоява за необходимостта от промяна в поведението в личен, политически и глобален мащаб. В областта на дома, например, IPCC препоръчва да се избират храни, които изискват по-малка площ от култури и произвеждат по-малко емисии, както и намаляване на количеството отпадъци.
Освен това, той подчертава важната точка, която не бива да се губи от поглед: политическата мощ, която населението има и която може да помогне да се променят решенията за климата на правителствено равнище.
Картината не е добра, "но все още не е толкова лоша", признава Арчър, който заключава: "Историята все още не е написана".
