Един месец след избирането на Тръмп папа Франциск открито го нарече „нехристиянин“. Изданието Catholic Herald цитира думите на папата за Тръмп:
„Болестта, или по-точно греха, който най-много осъжда Иисус, е лицемерието – когато някой твърди, че е християнин, но не живее съгласно учението на Христа. Вие не можете да бъдете християнин, ако не живеете като християнин…“
Но точно лицемерието е главното качество в изкуството да се сключват сделки, в което много добре успя Доналд Тръмп. Строителната компания, която наследи Тръмп от баба си и баща си, била голяма, но не толкова, че да позволи на Доналд да влезе в клуба на избраните милиардери, в американския и международния елит, затова му бил нужен финансов удар. Доналд решил да се върне към стария проверен бизнес, с който се занимавал дядо му – с хотели, алкохол и хазарт. Този бизнес превърна Тръмп в онова, което е днес, и той успя да създаде мрежа от своите хотели Trump Towers в цял свят.
В книгата си «The New Jerusalem: Zionist Power in America» покойният писател, публицист и радиоводещ Майкъл Колинз Пайпър пише, че пътят на Тръмп бил следствие от това, че той функционирал като ярък фронтмен за някои много богати и влиятелни задкулисни спонсори и мафиоти. В своите мемоари „Изкуството на сделката“ Тръмп гордо описал как през 1987 г. получил първите си акции в хазартния бизнес, когато придобил 93% в хазартния концерн Resorts International. Но Тръмп премълчава нещо много важно.
Ендрю Сент Джордж в броевете от 25 септември и 30 октомври 1978 г. на вестник The Spotlight пише, че Resorts International била създадена и била контролирана от управляващите в интерес на клановете Рокфелер и Ротшилд. Безопасността на бизнеса осъществявали хора от ЦРУ и МОСАД.
Докладът на Сент Джордж през 1978 г. взривява американското общество. В него документално се доказва, че незаконно функциониращите казина били експлоатирани в сговор от политици, служители в правозащитните органи, финансисти от Уол Стрийт, които кредитирали и финансирали Resorts International.
Сент Джордж пише, че много от наблюдателите на казината, управлявани от много фронтмени, фактически били въвлечени в партньорство със задкулисни мафиоти и помагали на ЦРУ и МОСАД в масовото пране на пари от наркотици и хазарт, които след това били използвани за тайни операции в две съюзни специални служби. На свой ред ЦРУ и МОСАД, използвайки влиянието си, осигурявали шапка на незаконния хазарт, като не позволявали на силовите органи да се борят с тези явления. Един от главните фронтмени в този бизнес бил Доналд Тръмп.
Компанията Resorts International била приемник на фирма на ЦРУ, създадена в началото на 50-те години от директора на ЦРУ Алън Дълес и близкия му съратник – губернатора на Ню Йорк Том Е. Дюи, политически функционер в т.нар. крило на Рокфелер в Републиканската партия. Първата компания била фирма с безобидното име Mary Carter Paint Company, която управлявала национална мрежа от магазини за бои, но била създадена, за да извършва тайни операции по пране на пари на ЦРУ.
През 1958-59 г. Дюи и редица асоциирани компании използвали 2 милиона долара от средствата на ЦРУ за купуването на контролния пакет акции на корпорацията Crosby-Miller, оглавявана от приятеля на Дюи Джеймс Кросби. По-късно тази компания била обединена с Mary Carter Paint Company. Една от първите операции на новата компания била прането на пари за въоръжените кубински емигранти, противници на Фидел Кастро.
Компанията създала редица казина в Карибския басейн; за целта ЦРУ привлякло „Националния престъпен синдикат“ на Мейр Лански и Чарлз Лъки Лучано. Тези събития залягат във филма „Кръстникът“ на режисьора Френсис Форд Копола.
Парите от казината отивали за сваляне на правителството на Кастро, който след революцията в Куба закрил всичките казина.
Връзката между ЦРУ със синдиката на Лански, от началото на 1963 г., осъществявал свързаният с операциите на Mary Carter Paint човек от синдиката Елвин Ал Мелник, който бил еврейски емигрант от Русия, юрист, бизнесмен, собственик на нощни клубове и ресторанти в Майями, което му позволило да стане дори консултант на Майкъл Джексън. Мелник след две години въвел Тръмп в бохемските кръгове от естрадни звезди, кинодейци и моделиери, откъдето са две от трите му жени.
През 1963 г. Mary Carter Paint започнала да развива хазартен бизнес, основно на Бахамите. През 1967-1968 г. компанията официално променила името си на Resorts International и започнала мащабна експанзия в чужбина за създаването на хотели, ресторанти и казина.
The Spotlight изброява основните инвеститори в новото предприятие:
– Мейр Лански, „председател, управител“ и главен финансист в хазартния синдикат, използвал връзките си с ЦРУ и МОСАД.
– Дейвид Рокфелер, шеф на финансовата империя Рокфелер, осигурявал влиянието на семейството си в ЦРУ и глобалните банкови връзки за оказване на помощ в пранета на пари.
– The Investors Overseas Service (IOS), най-големият в света инвестиционен конгломерат, който контролира активи на сума 2,5 милиарда долара.
– Тибор Розенбаум, главният финансов спонсор на МОСАД по тайните сделки с оръжие, шеф на Banque De Credit Internationale of Geneva, главният европейски финансов актив на синдиката на Лански.
– Барон Едмънд де Ротшилд от европейското банково семейство, личен бизнеспартньор на Розенбаум в проекти, свързани с МОСАД.
– Уилям Мелън Хичкок, един от наследниците на семейното състояние на Мелън, едно от най-големите частни семейни състояния в Америка. Много години поддържа тесни връзки с ЦРУ.
Около 1970 г. Resorts International започва агресивна кампания на американския пазар и завземайки Лас Вегас в Невада, отваря мрежа от хотели и казина в залязващия тогава курорт Атлантик Сити. Следващата крачка била лобистката кампания по легализирането на хазарта в САЩ, в частност в Ню Джърси, което позволява да се легализират казината в Garden State и Атлантик-Сити.
През 1987 г. след смъртта на представителя в бизнеса от ЦРУ Джеймс Кросби, номиналният шеф на Resorts International, младият бизнесмен предприемач от Ню Йорк Доналд Тръмп излиза на светло и купува дела на Кросби в хазартния бизнес.
Средствата, получени от хазартния бизнес, позволяват на Тръмп да построи много разкошни хотели, вили, жилищни сгради и други комерчески предприятия в целия свят и да стане милиардер и част от бохемата. Но никой не знае, че зад този успех са истинските собственици на Resorts International.
Огромна роля в издигането на Тръмп като милиардер и президент изиграва Уилбър Рос, позициониран от финансовите СМИ на илюминатите като „независим инвеститор“. Но Рос дълго време бил старши управляващ Rothschild Inc и оглавявал група консултанти по банкрутиране, която представлявала интересите на собствениците на облигации, които заплашвали да купят хазартния бизнес на Тръмп. През 1988 г. Доналд изкупил от Resorts International казиното NJ Taj Mahal и други обекти в Атлантик Сити и влязъл в огромни дългове. Тръмп бил заплашен от фалит, но Рос оценил политическия му талант и решил да му помогне да стане политически агент на Ротшилд. Бил сключен договор с Тръмп, в резултат на който Доналд се отказал от 50% от акциите в Taj Mahal в замяна на по-добри условия на кредит и бъдещо президентство. Така кланът Ротшилд се превърнал в основния бенефициер в президентската кампания през 2016 г. в САЩ. Уилбър Рос при Тръмп заел поста министър на търговията.
Връзката между Тръмп и Ротшилд била до такава степен тясна, че дъщеря му Иванка дълго време се срещала със сина на лорд Джейкъб Ротшилд – Нет. Но по-късно, когато Рос започнал бизнес със семейството Кушнер по купуването на недвижимост в Ню Йорк чрез инвестиционната компания Invesco, Тръмп бил принуден да даде Иванка за жена на Джаред Кушнер, партньор на Уилбър Рос.
Самият Джейкъб Ротшилд нищо не губел при всякакъв изход от президентските избори през 2016 г. в САЩ. Кандидатурата на Хилари Клинтън навремето била финансирана и одобрена лично от Лин де Ротшилд, главния изпълнителен директор на холдинга E.L. Rothschild и бивша жена на сър Ивлин Робърт Де Ротшилд.
По ирония на съдбата и главният двигател на глобалистите Джордж Сорос също нищо не загубил от президентстването на Тръмп. Както съобщава изданието The Real Deal в специална статия, Фондът на Сорос през 2015 г. финансирал кампанията на Кушнер Cadre на стойност 250 милиона долара. Днес представители на компанията на семейство Кушнер Kushner Cos отричат връзките си с Cadre. Но тя е основана от братята Джаред и Джошуа Кушнер заедно с Blackstone Group на Райън Уилямс през 2015 г., което предизвиква смях в политическите кръгове в САЩ.
