Гърция: край на магарешките мъки

Използваме ги като товарни добичета и им лепим разни етикети, вкл. обидни - крайно неоправдано. Защото магарето всъщност нито е глупаво животно, нито може да бъде товарено много.

В Гърция изглежда са го разбрали.

 

 

 

 

 

Магаретата се смятат за товарни животни - още от древността ги използваме за пренасяне на товари, които са непосилни за човека. Или пък се отпускаме с цялата си тежест върху тях, яздейки ги. Това може и да се е приемало за нещо съвсем нормално в миналото, но днес нещата постепенно се променят.

Например в Гърция. Гръцкото земеделско министерство реагира на критиките от различни организации за защита на животните. Особено на гръцкия остров Санторини магаретата и мулетата служат за превоз на туристи по стръмните пътеки от пристанището до града. Това е удобство за туристите и мъчение за животните, твърдят например от "The Donkey Sanctuary" и "Help the Santorini Donkeys".

 

Забранено за... по-пълнички туристи

 

Както съобщава вестник ФАЦ, в новата директива на гръцките власти за ползването на "конеподобните животни" е записано, че те трябва да бъдат в добро здравословно състояние и да получават редовно храна и вода. Там обаче фигурира и още едно, ново изискване: максималното натоварване на тези животни не бива да надвишава една пета от собственото им тегло, или най-много 100 килограма. Затова и организацията "The Donkey Sanctuary" призовава туристите да се въздържат от използването на магарета като "таксита".

 

Hausesel, Mischlinge, spielen miteinander, Nordtirol, Österreich, Europa (picture-alliance/imageBROKER/A. Sarti)

 

Едно магаре е в състояние да носи товари до 1/5 от собственото си тегло. Ще рече, че ако животното тежи 200 килограма, то може да носи до 40 килограма товар. При 130 килограма собствено тегло допустимият товар спада на 26 килограма. Затова може би е редно да се замислим преди да решим да пояздим някое магаре. Още повече, че движението е полезно за нашето здраве - също и когато сме на почивка.

Магаре, муле, зебраре и други хибриди

Griechenland Esel mit Tourist auf der Insel Santorin (picture-alliance/imageBroker/C. Handl)

 

На Санторини магаретата биват използвани като "таксита" от туристите

 

Магарето всъщност има много разновидности. Наред с домашните съществуват и диви магарета - това са азиатското и африканското магаре. Домашното произлиза именно от африканското магаре.

Освен това има и магарета-хибриди. Мулето, например, е кръстоска между мъжко магаре и кобила. За какво обаче е целият този миш-маш? Трябва да се има предид, че хибридите (разните кръстоски между магаре и кон) съчетават най-добрите качества на двата вида - издръжливи са като магаре и силни като кон. Затова мулетата са били на почит и в армията.

А знаете ли какво е зебраре? - Тази кръстоска между зебра и магаре също се среща, макар и много рядко.

 

За "тъпото" магаре

 

Магарето реве силно. Даже доста силно - може да произведе до 80 децибела шум, колкото е и силата на шума от профучаващ покрай нас голям товарен камион.

Сигурно сте чували обидата "тъпо магаре". Но тя е крайно неуместна, защото магаретата всъщност са умни животни. Те могат да разпознават места или себеподобни животни, на които, или с които, са били преди 25 години. Повечето хора можем само да им завиждаме за тези техни способности. Освен това магаретата никога не се излагат съзнателно на опасности, което ги отличава например от конете.

Der Zesel Ippo im florentiner Zoo (Getty Images/Afp/Tiziana Fabi)

 

Има и такова животно - зебрарето е кръстоска между зебра и магаре

 

Така стигаме и до "магарешкия инат". Това качество обаче им е лепнато от хората. Магаретата проявяват инат само когато имат неприятно усещане. Тоест, инатът им всъщност е проява на упоритост. А това пък е проява на интелигентност.

Магарето реагира така например когато трябва да прекоси река или поток. То не е в състояние да прецени дълбочината на водата - поради огледалната ѝ повърхност. Оттук идва и изразът в немския език Eselsbrücke ("магарешки мост"), означаващ да стигнеш до целта, но по заобиколни пътища.

Дивите магарета извървяват от 20 до 30 километра на ден. Умеят и да галопират, но избягват забързания ход. От една страна това се дължи на факта, че инстинктът им за бягство не е толкова силно развит. От друга страна това се обяснява и с техния пустинен произход. А както е добре известно, да търчиш в горещината не е най-добрата идея.

Станете почитател на Класа