Сенатът на САЩ приравни украинците с евреите – призна Голодомора от 1932-1933 г. за геноцид над украинския народ. Украинските власти сега празнуват - смятат, че това е тяхна победа и акт на подкрепа от страна на САЩ. Макар в действителност американският елит само за пореден път доказва истината на библейската притча за „гредата в собствените очи“ – подкрепата от тяхна страна на чуждия мит напомня на всички за собствените американски престъпления.
Американският сенат единодушно прие резолюция, в която се признава Голодомора от 1932-1933 г. в Украйна за геноцид над украинския народ – „Сталин и неговото обкръжение извършват геноцид срещу украинците през 1932-33 г.“ Това е цитат от заключенията на американската правителствена комисия от 1988 г. - сега, след като е включена в резолюцията, тя приема характера на официалната позиция на САЩ. Документът отбелязва, че събитията от 1932-1933 г. в Украйна са „планирано действие на сталинисткия тоталитарен режим, насочен срещу украинския народ и е геноцид“. Скоро подобна резолюция ще бъде приета и от Камарата на представителите.
Защо САЩ се нуждаят от това?
Работата е там, че чудовищната лъжа, че гладът в Украйна е бил геноцид над украинците от страна на „клятите москали“ е крайъгълният камък за идеологията „Украйна не е Русия“. Кой може да унищожи добрия украински народ? Само враждебен, тоест друг народ, руския. Затова култът към Голодомора е официален в Украйна, поради което цялата антируска част на украинския елит така активно насърчавала признаването на геноцида.
Фактът, че в СССР през 1932-1933 г. гладът е върлувал в най-различни региони, се игнорира съзнателно от съвременните украински историци, както и от американските конгресмени. Както и това, че този глад не е умишлен, че е следствие от колективизацията и лошата реколта реколтата, че Сталин не е разработил никакви планове за унищожаване на украинците или на другиго. Но геноцидът се дефинира точно като престъпление „с намерение да унищожи, частично или изцяло, национална, етническа или религиозна група като такава“.
Като първи геноцид се признава унищожението на евреите по време на Втората световна война. През последните години арменците са активни в признаването на антиарменската политика на Османската империя като геноцид през 1915 г. Те вече са успели да постигнат това от повече от 30 страни (включително Русия), но не и от САЩ. Там са приети само резолюции на комисиите на Конгреса, но така и не се стига да преминат през Сената и Камарата на представителите. И въпреки факта, че в САЩ има силно арменско лоби, което постигна приемането на резолюции за арменския геноцид от законодателните събрания на 48 от 50-те американски държави. И сега се появява „геноцид над украинците“. Защо е необходимо?
На американците им изглежда, че тази резолюция им дава възможност първо да подкрепят Украйна в борбата ѝ да се откъсне от руския свят и второ за пореден път да подгонят Русия, обвинявайки нейните власти, макар и отдавна заминали си, за геноцида над друг народ. В обобщение остава, че руснаците са народ, извършил геноцид над друг народ, нали?
И въпреки факта, че по време на своята вековна експанзия руснаците не са унищожили нито един от стотиците народи, присъединили се мирно или с оръжие към Русия. Дори години наред воювалите с Русия адигейци след края на войната имат възможността да отидат в Османската империя. И потомците на тези, които са решили да останат у дома си, все още живеят в Северен Кавказ в своите национални републики в състава на Русия.
И какво правят европейците и американците по това време (т.е. същите европейци, които са се преместили в Новия свят)? Именно те извършват истинския геноцид - в Африка, Азия, Австралия и, разбира се, в Америка. Англосаксонците са особено успешни в това.
Разбира се, не им се отдава да унищожат всички напълно, както малочислените тасманийски аборигени. Или африканското племе гереро, три четвърти от което е унищожено от германците няколко години преди началото на ХХ век. Но политиката на умишлено унищожение, за да се намали населението, е извършена срещу десетки народи. Най-крещящият случай е съдбата на коренното население на Америка, при това не само на Южна, където под властта на испанските индианците все пак се запазват в голямо количество, а в Северна. Тази територия, на която сега се намират САЩ. Преди пристигането на белите колонисти там живеят около 10 милиона индианци, а колко биха съществували днес, няколко столетия по-късно? Сто? Двеста? Сега в САЩ пет милиона души наричат себе си индианци - голяма част от тях имат само определено количество индианска кръв. И колко индийски племена изобщо изчезват от лицето на земята?
И какво, САЩ признават ли своята политика по отношение на индианците за геноцид, каквато е тя всъщност? Какво ти – най-максималното, до което са стигали американските власти, а и това преди девет години, е поднасянето през Конгреса на резолюция „за множеството случаи на насилие, лошо обръщение и пренебрежение, на които са подложени коренните народи от страна на гражданите на Съединените щати“. Геноцид ли? Не, такова у нас няма – това е направеното от Русия на украинците.
Великият руски народ, част от който са и украинците, няма нужда да крие нищо от своята история, в това число и трагедията и не е нужно да се оправдава за нищо. За разлика от САЩ, които за пореден път преписват другиму своите грехове.
Превод: В.Сергеев
