По света не обичат много САЩ. До 78% от населението в около 150 държави по света се отнася негативно към политиката на Вашингтон. Затова нищо чудно, че Доналд Тръмп стана за посмешище в ООН, когато започна да се хвали с „успехите си”. При това малцина забелязаха, че когато президентът на САЩ вече започна да поучава традиционно Германия (колко е вреден за нея „Северен поток-2”) германската делегация се усмихваше и разменяше шеги.

Американските медии застанаха в защита на своя президент. Телевизия CNN направо излезе със заплахи. Кореспондентът Ник Робъртсън съобщи, че държавите, чиито представители са се присмели над Тръмп трябва да запомнят, че „президентът обича да го уважава и на всяка заплаха отговаря 10 пъти по-силно”.

„Делегатите от ООН трябва да усвоят важен урок. Тръмп обича да го уважават и именно той ще се смее последен”.

Кореспондентът просто повтори предупреждението на първата дама Мелания, която по-рано заяви: „Както знаете, ако го атакувате, той ще отвърне 10 пъти по-силно”.

Американският телевизионен канал отиде отвъд съпругата на Тръмп и даде като пример премиера на Канада Джъстин Трюдо и германския канцлер Ангела Меркел. Според CNN наказанието на канадеца се заключва това, че заради несъгласието с въведените от САЩ мита американският президент е отказал да се срещне с Трюдо. Удивително е, че след подобен „удар” министър-председателят на Канада не е легнал с хипертонична криза… Що се отнася до фрау канцлерин, тя сама си е виновна, че е подкрепила строителството на „Северен поток-2”, отрицателно си отношение към което Доналд Тръмп не крие от предизборната си кампания. И според CNN, Меркел е била наказана – на първата си среща с нея президентът на САЩ се отказва да и стисне ръката.

„Напомням, че по време на предизборната кампания на Тръмп администрацията на Порошенко открито подкрепя Хилари Клинтън. В рамките на намесата в американските избори, Киев обнародва документи на Янукович, в който той уж има ръкописни записи за изплащането на Манафорд, приятел и ръководител на избирателния щаб на Тръмп. На 12,7 милиона долара в кеш. В резултат Тръмп получава силен удар точно преди изборите, а Пол Манафорт е принуден да напусне екипа му в разгара на кампанията и оттогава го разследват.

Въпреки това Тръмп постоянно се среща с виновника за всичките тези събития, стиска ръката на Порошенко, който правеше всичко възможно Тръмп да не стане президент. И не само стиска ръката, но и помага с хиляди специалисти, стотици хиляди долари, катери и „Джавелини” на киевския режим. Този пример е достатъчен, за да не остави камък върху камък от твърденията на съпругата на Тръмп и телевизия CNN. Каквото и да си мисли Доналд, както и да се отнася лично към Порошенко и Украйна като цяло, той е принуден да се примири с обстоятелствата и да следва рамките на зададената парадигма. И засега е изгодно да поддържа киевския режим – ще се усмихва през зъби, но ще се сдържа.

Още по-нагледна и важна е реакцията на германската делегация в ООН, възприела заплахите и поученията на Тръмп с усмивки и шеги, която е значително по-обоснована от заплахите на Тръмп, съпругата му и американските медии. Има впечатление, че германците специално са изчакали президентът на САЩ да се постави в неловко положение. А освен това и да демонстрират своята независимост от САЩ и сами да определят политиката на ФРГ.

Буквално няколко дни след предизвикалата насмешки реч на Тръмп в ООН, германският външен министър Хайко Маас публично осъди президента на САЩ, заявявайки, че няма и няма как да има „никаква зависимост от Русия”, а своята икономическа политика Берлин и занапред смята да провежда, изхождайки от собствените си интереси. Но въпросът не бе приключен с това. Правителството на провинция Саксония издаде разрешение за строителството на 54 км. от газопровода „Югал” до границата с Чехия. Всички останали разрешения за обекта (на северния участък, преминаващ през Бранденбург) бяха получени отрано.

Така стратегически важният газопровод, който ще стане продължение на „Северен поток-2” вече е на немска земя, ще доставя газ на крайния потребител и към газоразпределителните станции и хранилища на съседните страни и ще бъде въведен в употреба до края на 2019 г.

И какво можеше да противопостави президентът на САЩ на усмивките на германците и на последователното им изграждане на целия комплекс на проекта „Северен поток-2”? Нищо! Освен това след многомесечните заплахи, поучения и разкази, че „Северен поток-2” няма да бъде построен, президентът на САЩ трябваше да съобщи, че няма да има никакви санкции срещу компаниите, участващи в осъществяването на проекта. Срещайки се тези дни с премиерите на трите прибалтийски републики и с президента на Литва Далия Грибаускайте,германският канцлер заяви пряко:

„Стремим се да върнем каналите за комуникация с Русия. И ние сме открити, независимо от това, че колегите от ЕС мислят различно… Нашата нужда от газ всъщност ще расте. Проектът „Северен поток-2” ще бъде значим и важен за нас”.

Та това можеше да се постави точка, ако не бе нужно да се обясни защо думите на президента на САЩ толкова трябва да се отличат от реалността. Допускам, че има място и личната неприязън. Освен това след като не пречи твърде много на „Северен поток-2” Доналд Тръмп си оправя сметките с Порошенко и режима му заради Пол Манафорт и подложената му по време на изборите „украинска патка”. Но това са догадки.

Фактите са очевидни. Самият „Северен поток-2” и неговата подводна част изобщо не са най-важното в цялата история на газта. Още сле няколко години много държави от ЕС ще създадат инфраструктура, че 55-те милиарда кубометра газ от тази тръба да пристигнат по цяла Европа. Вече са вложени десетки милиарди евро в газохранилищата, компресорните станции и тръбопроводи.

Пряко заинтересувани от приключването на „Северен поток-2” са най-мощните държави в Европа и транснационалните корпорации като германската E.ON, BASF, Wintershall, Uniper, холандските и британските Shell, Wasco Coating Europe BV, Австрийската OMV, френската ENGIE, чешката NET4Gas, финските Fortum, Wasco, швейцарската Alseas AG, малтийската Pioneering Spirit, словашката Eurostream, норвежката Kvaerner.

И това са просто преките „интересанти”. И това са просто интересите на държавите на местните провинции, в които се създават нови работни места, допълнителни доходи от експлоатацията, плащането за терен и транзит. При това, за разлика от Порошенко и неговото нежелание да загуби около милиард и половина долара за снижаването на обемите на транзита през контролираната от неговия режим територия на Украйна, реалните сили на корпорациите и държавите, с които САЩ и лично Доналд Тръмп не може да се съобрази. Дори и ако той постоянно се бърка с личен представител на Господ на земята.

Превод: В.Сергеев