Инцидентът, който тъкмо се случи в Латакия, може да доведе до мащабни промени в целия свят. По две причини, една от които е внимателно скрита от западната публика. Първо, струваше живота на 15 руски военнослужещи и второ, не само Израел, но и Великобритания и Франция бяха замесени. Това е най-опасната криза за последните 60 години. Възниква въпросът дали президентът Тръмп ще може да подкрепи руския си колега в навечерието на междинните избори, така че Русия, заедно със САЩ да накажат колониалните сили, както беше направено по време на Суецката криза.
На 17 септември Франция, Израел и Обединеното кралство извършиха съвместна операция по сирийските обекти.
По време на едно от нападенията руски разузнавателен самолет беше свален от сирийски зенитен комплекс. Въз основа на анализа на данните от радара беше установено, че израелският F-16 използва руския Ил-20 като прикритие, като по този начин нарушава функционирането на сирийските системи за противовъздушна отбрана.
Катастрофата на руския военен самолет, причинена от Израел по време на съвместната англо-френско-израелска операция, предизвика шок във всички канцеларии. От самото начало на сирийския конфликт бе начертана червена линия и никой от участниците не застрашаваше руските, американските или израелските сили.
Знаем малко за случилото се в действителност, освен това, че:
Британският изтребител „Торнадо“ излетя от Кипър по посока на Ирак. По време на полета той наруши въздушното пространство на Сирия, за да открие сирийската система за отбрана и да улесни съвместната атака срещу сирийските обекти.
По-малко от част след това четири израелски F-16 и френската фрегата L'Auvergne започнаха атака срещу сирийските цели в провинция Латакия. Сирийските системи за противовъздушна отбрана в отговор на тази атака започнаха да стрелят по френските и израелски ракети с противовъздушни ракети С-200.
По време на тази атака един от израелските F-16 използва руския Ил-20, който извършва разузнаване и локализиране на пунктовете за изстрелване с дрони от джихадистите като щит, като при това нормалната работа на противовъздушния комплекс е нарушена. Сирийският зенитен комплекс изстрелва ракета по израелския самолет, а в руския самолет тя попада, защото работата на комплекса е нарушена от израелските Ф-16.
Изглежда, че това не може да го бъде, защото зенитно-ракетният комплекс С-200 е оборудвана със система за идентифициране на въздушни цели, която руското министерство на отбраната първо потвърди, а след това отрече. Независимо от това, все още не е известно кой и как е свалил руския Ил-20.
Подлостта на британските и френските власти ги принуди да налагат цензура на всякаква информация, свързана с тяхната отговорност за тази операция. Лондон не направи нито един коментар, а Франция отхвърля всички факти. Нито ММС, нито France-Télévision засегнаха и веднъж тази тема. И в двете страни въпросите на външната политика не подлежат на демократичен дебат.
Анализ на текущите събития:
Не знаем дали катастрофата на руския самолет, причинила смъртта на 15 души е по вина на израелския пилот, което е много малко вероятно, по вина на израелското командване или по вина на Алианса, извършил тази атака.
От отговора на този въпрос зависи възможният конфликт между четирите ядрени държави. Така ситуацията е извънредно опасно. Не е имало нищо подобно от образуването на Руската Федерация в края на 1991 г.
Англо-френско-израелската агресия беше реакцията на трите страни към руско-турското споразумение, подписано в Сочи няколко часа преди инцидента. Това се случи след като Съединените щати се отказаха от бомбардирането на Сирия в началото на септември с фалшив претекст и изпратиха делегация в арабските страни, за да се откажат от френско-британската инициатива.
Споразуменията от Сочи бяха подписани от Турция под мощния натиск от Русия.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган отказа да подпише меморандум за оттеглянето на турските сили и въоръжените джихадисти в Идлиб в Техеран. Путин отговори сухо. От една страна, той отново потвърди суверенитета и териториалната цялост на Сирия, а от друга страна, за пръв път говори за незаконност от гледна точка на международното право на военното присъствие на Турция в тази страна. Раздразнен и разтревожен, Ердоган прие поканата за посещение в Русия десет дни по-късно.
Споразумението от Сочи, което заедно с договорите за транспортиране на руски газ допълнително откъсват Турция от НАТО, принуждава Анкара да изостави част от териториите, за които се предполага, че е заела, за да защити псевдо „бунтовниците“, укрепили се в провинция Идлиб . Освен това Турция разполага с не повече от месец, за да конфискува тежкото оръжие от своите приятели от „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ в демилитаризираната зона
