Миналата седмица доларът счупи рекорд в Аржентина, достигайки 23,66 песос. Положението създава тревога сред населението и самото правителство, тъй като само преди няколко дни, на 23 април, американската валута се търгуваше на 20,53.
Централната банка реши да повиши лихвения процент на ценните книжа до 40%, поради "динамиката, придобита от валутния пазар", което доведе до обезценяване на местната валута. Но с новината възникнаха още съмнения относно това колко печеливша ще бъде тази парична политика в средносрочен план. Ето защо президентът Маврицио Макри обяви, че ще поиска "превантивен" заем от Международния валутен фонд, за да балансира публичните сметки.
Увеличението на долара към песото се дължи на различни фактори - вътрешни и външни. Сред тях са политическият и икономически натиск над тарифите за обществени услуги, прилагането на финансовия данък върху доходите, увеличаването на данъците в САЩ и поскъпването на долара в света.
Мартин Калос, икономист и професор, заяви че към това се добавя "структурен компонент" на икономическия модел, импулсиран от аржентинското правителство, "който от самото начало включва дерегулиране на финансовия пазар."
От своя страна социологът и изследовател Роландо Гарсия заяви пред медиите, че сегашната ситуация е една "по-голяма икономическа нестабилност, отколкото тази, която съществуваше преди ръста на обменния курс". Това е така, защото правителството "не може да сдържа долара и няма, в рамките на своите икономически насоки, възможности за друг тип валутната политика". По-конкретно, това означава "много високи финансови разходи за правителството и за цялото общество".
Калос добавя, че Централната банка "може би поради проблеми с диагнозата или комуникацията относно намесата си" не знае как да се справи със ситуацията. Икономическият екип на президента Макри трябваше да "обърне голяма част от това, което смята за прогрес, каквито бяха ниските лихви или натрупването на резерви", завърши икономистът.
Преди консултацията относно възможността за икономическа криза, Гарсия заяви, че е необходимо да видим "какво влияние ще има решението на правителството върху пазара". Т. е. дали финансовите участници "ще приемат това предложение от 40% лихва за ценните книжа или все пак ще решат да поддържат позиции в долари, чрез натискане на валутата".
Той също така прогнозира, че "в непосредствен план" няма да има въздействие, сравнимо с "аржентинската хиперинфлация от 1989 г. или кризата от 2001 г.". Въпреки това, той предвижда "влошаване на националните сметки и ситуация на изключителна външна нестабилност".
