Група учени от Университета Брук (Ню Йорк, САЩ) е определила до каква степен лунната почва е вредна за тъканите на хората и другите бозайници. Около 90% от човешките белодробни клетки и невроните на лабораторните мишки, използвани в техния експеримент, са загинали, когато били изложени на контакт с частиците, които образуват прахообразния слой на Луната.
За тези експерименти, проведени миналата година на Земята, не били използвани пробите от лунна скала, донесени от мисиите Аполо на НАСА, а били симулирани почви, съставени от същите частици, както оригиналните. Въпреки това, дори и в малки количества, лунният прах се оказал токсичен и потенциално смъртоносен, сочи проучването, резултатите от което са публикувани в списание GeoHealth.
Луната няма атмосфера, припомнят учените. Ето защо нейната почва постоянно се бомбардира от заредени частици, идващи от горните слоеве на Слънцето, които дават на лунната кора мощен електростатичен заряд. И друга от последиците е, че прахът изобилства от свободни радикали.
Предишни изследвания показват, че вдишване на вулканична пепел или прах от въглищни мини, може да предизвика бронхит, хрипове, дразнене на очите и цикатризация на белодробната тъкан. В допълнение, частиците се натрупват в дихателните пътища и най-малките от тях се инфилтрират в алвеолите на белите дробове. Прахът може да повреди ДНК на клетките, да причини мутации и рак.
Изследователите не са сигурни как симулираната лунна почва убива клетките, но се предполага, че това става по вина на възпалителната реакция, или на свободните радикали, които пречат на клетката да функционира правилно.
Водещият автор на изследването, генетикът Рейчъл Кейстън, заяви, че бъдещите пилотирани мисии за изследване на Луната и отвъд нея, включват опасности за здравето на астронавтите, които са още по-сериозни от непосредствените рискове в Космоса.
След вдишване на фин прах по време на пътуването си до Луната през 1972 г., астронавтът Харисън Шмит каталогизира реакцията на тялото си като "лунна сенна хрема" с кихане, сълзене на очите и болки в гърлото. Симптомите на този екипаж са били ефимерни, но изследователите признават, че лунния прах може да засегне дългосрочното здраве, включително генетичните мутации.
