Много хора са убедени, че Великобритания никога не е била окупирана от Германия, но това съвсем не е така. Бяха окупирани Нормандските острови край бреговете на Франция, собственост на Великобритания.

През 1940 г. Чърчил държи пламенна реч за възможното нахлуване на нацистка Германия във Великобритания:

„Ние ще отбраняваме нашия остров, каквото и да ни струва това, ще се сражаваме на бреговете, ще се сражаваме на местата на десантите, ще се бием на полетата и улиците, на хълмовете, но няма да се предадем никога…“

Красиво звучат тези думи, но ето какво се случва реално, когато немците окупират през 1940-1945 г. британската територия в Европа – Нормандските острови край бреговете на Франция.

По времето на тази окупация не гръмва нито един изстрел. Сред 66 хиляди англичани на островите не се намира нито един партизанин. Нито един германски войник не е убит или дори ранен.

Никой не излиза да се сражава по полетата и улиците. Съдилищата работят по законите на Третия райх; британската полиция продължава да носи служба на улиците, само че получават заплати в райхсмарки. Работят кината и театрите. Англичаните не стенат под гнета на нацистите. Доброволчески отряди охраняват летищата, откъдето излитат самолетите, за да бомбардират Лондон. Всички са сигурни, че Лондон ще падне.

„Съпротива? Каква съпротива? – с учудване питат островитяните британската писателка Мадлен Бантинг, която през 90-те години написа книга за окупацията, на базата на разговорите й с очевидци на тези събития.

570 души са изпратени в концлагери в Европа, сред тях – трима евреи, трима комунисти, останалите – криминални.

Все пак има съпротива. Един отказал да живее в една къща с жена, която шиела дрехи за немските войници. Един немски ефрейтор, който бил на пост у един гражданин, без разрешение снимал дъщеря му. Той се оплакал в комендатурата и военният бил преместен на друго място. Обикновеният войник добре си платил.

Доносничеството било разпространено. Информаторите получавали 20-50 райхсмарки.

„Две добри жени“ предали възрастна жена, която скрила избягал от пленник от немски концлагер. След освобождението предателите не били осъдени. Нито един случай на колаборационизъм не бил разследван.

Имало само един случай на храброст. Мери Озан, проповедник в „Армията на спасението“, протестирала против жестокостта, проявена към съветските военнопленници на островите. Предупредили я, че това няма да завърши добре. Но тя продължила да протестира. Жената била изпратена в затвора, където починала през 1943 г.

На островите имало четири концлагера за военнопленници, основно от Съветския съюз, които строели военни укрепления.

700 души загинали и били погребани на острова. Понякога стари лейди ги криели и хранели, но това били редки случаи.

Островитяните не искали да се карат с немците и да си създават проблеми.

На 9 май 1945 г. немските войски на островите капитулирали; всички се предали на 16 май. Островитяните радостно приветствали британците, чиновниците оперативно свалили портретите на Хитлер и флаговете със свастика и окачили портрети на краля.

Красивите думи на Чърчил остават в паметта и британците често ги цитират в знак на храбростта на своята нация. Това е чудесно, само че понякога е по-добре истината да не се знае.