На 1 май в много страни по света се отбелязва международният празник Ден на труда, който в началото се наричал Ден на международната солидарност на трудещите се.

На 1 май 1886 г. американски работници в Чикаго организирали стачка, издигайки исканията си за осемчасов работен ден. Стачката прераснала в демонстрация и завършила с кръвопролитен сблъсък с полицията. При разгонването на демонстрацията загинали шестима демонстранти.

В следващите дни били организирани протестни акции против действията на полицията и в резултат на хвърлена бомба били убити осем полицаи и ранени поне 50 души; в последвалата престрелка били ранени четирима работници, по някои данни – до 50 убити и ранени. Осем работници анархисти били обвинени за взрива и били осъдени на смърт чрез обесване.

През юли 1889 г. Парижкият конгрес на Втория Интернационал в памет на това събитие взел решението всяка година на 1 май да се провеждат демонстрации.

За пръв път Денят на международната солидарност на трудещите се бил отбелязан през 1890 г. в Австро-Унгария, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Франция, Швеция и др. Комунистите за пръв път отбелязали 1 май през 1890 г. във Варшава.

Дълго време 1 май бил символ на революцията, на непримиримата класова борба, имал политическа окраска и се отбелязвал с демонстрации, украсени портрети на работнически дейци, производственици, с лозунги, призиви, плакати и диаграми за постижения в един или друг отрасъл на народното стопанство, науката и културата. Постепенно този контекст се загубил.

Днес 1 май се отбелязва в 142 страни. В много страни профсъюзите все още събират работници под знамената, но в повечето държави 1 май не е политически празник, а Ден на труда, пролетен празник, в който се организират увеселителни мероприятия.

В над 80 държави 1 май не се празнува.

1 май в България

Първият опит за честване на 1 май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Празникът е обявен за официален през 1939 г.

От 1945 г. 1 май се чества официално, тъй като в соцстраните му се отдава голямо значение във връзка с комунистическата идеология и диктатурата на пролетариата. В цялата страна се организират мащабни манифестации, в които се скандират лозунги, прославящи труда и работническата класа. На специални трибуни се намират хора на властта – партийни, държавни и местни ръководители.

След края на социализма в България през 1989 г. 1 май продължава да бъде официален и неработен ден, но масови прояви властта не организира.

Важни исторически факти, които са се случили на 1 май

1707 г. Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват под името Кралство Великобритания.

1776 г. Създадено е тайното общество на илюминатите от философа Адам Уайсхаупт.

1786 г. във Виена се състои премиерата на операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт.

1969 г. Левски започва втората си обиколка в България.

1873 г. излиза първият брой на вестник „Будилник“, редактиран от Христо Ботев.

1948 г. е създадена Северна Корея; Ким Ир Сен става първият й президент.

1960 г. Съветският съюз сваля американски разузнавателен самолет над своята територия и арестува пилота му Гари Пауърс.

1982 г. Масови манифестации на полски работници срещу режима, които продължават три дни във Варшава, Гданск, Шчечин, Краков и др. При сблъсъците със силите на реда са ранени над 1500 демонстранти, над 600 са арестувани.

1986 г. Пет дни след аварията в Чернобилската АЕЦ съветските власти съобщават официално за нея.

2004 г. Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия влизат в ЕС.

Интересни факти за 1 май

Малко хора знаят, че 1 май води началото си от времето на езичеството. Келтите отбелязвали празника Белтайн, посветен на бога Белен, който символизирал настъпването на пролетта. По времето на празника палели огньове и ги прескачали, танцували. Тези ритуали символизирали очистване. В тях присъствало и майско дърво, около което според вярванията се въртяла Вселената. Дърво без листа било символ на центъра, на неизменната ос. От него се опъвали седем лентички във всичките цветове на дъгата, която се появява след дъжд, когато грее Слънцето и това е времето, когато се очаква добра реколта. Дървото било символ на здравето, плодородието, процъфтяването и живота на Земята. За келтите свещено дърво бил дъбът.

Месец май бил наречен в чест на богинята на земята и плодородието – Майя, на която се кланяли жителите на Древна Италия. Тогава хората отбелязвали весело първия ден на май, за да може трудът им да роди добра реколта.

На този ден древните гърци украсявали свещения бор Атис с лентички вълна в чест на неговото възкресение. Бора тържествено внасяли в храма и танцували около него.

В Русия 1 май получил официален статут след Октомврийската революция през 1917 г. Той се съпровождал с демонстрации на трудещите се и военни паради.

През 1997 г. Денят на международната солидарност на трудещите се бил преименуван на Празник на пролетта и труда.

В Испания 1 май се нарича Зеленият Сантяго – празник на цветята и влюбените.

В Германия майският празник се отбелязва шумно, с танци, песни, занаятчийски панаири. През нощта германците палят огньове, извиват хора и скачат през огньовете. На празника избират Майска кралица и крал.

Във Франция 1 май е празник на лалетата. Хората си подаряват букети помежду си.

В Холандия по това време се провежда Фестивалът на лалетата. Най-важният ден на фестивала е т.нар. Луковично възкресение.

1 май олицетворява радостта от пробуждането и възраждането на живота през пролетта.