Владимир Илич Улянов с псевдоним Ленин е роден на 10 април – нов стил 22 април, 1870 г. в град Симбирск, Московска губерния. Историците го определят като руски революционер, теоретик на марксизма, съветски политически и държавен деец, създател на Руската социал-демократическа работническа партия – болшевики, главен организатор и ръководител на Октомврийската революция през 1917 г. в Русия, първия председател на Съвета на Народните комисари – правителството, на РСФСР и създател на първата в световната история социалистическа държава. Освен това Улянов е създателят и на Третия комунистически интернационал.

 

Но мненията и оценките на историческата му роля се отличават с крайна полярност.

Владимир И. Улянов е роден в семейството на инспектора на народните училища Иля Н. Улянов, който е син на бивш крепостен селянин, женен за дъщеря на астрахански занаятчия; според писателката М. С. Шагинян тя произлизала от рода на покръстени калмици. Майката на Улянов – Мария Александровна Бланк, има шведско-немски произход по майка, а по различни версии произходът й е украински, немски или еврейски – по баща. Според една версия дядото на Владимир по майка е евреин, който приел православието; по друга версия произлизал от семейството на германски колонисти, поканени в Русия от Екатерина Втора.

 

През 1878-1887 г. Владимир учил в Симбирската гимназия, ръководена от Ф.М. Керенски, бащата на шефа на бъдещото Временно правителство – Александър Ф. Керенски. След това постъпил в Юридичския факултет на Казанския университет. В този период няма данни за революционна дейност на Улянов. Съвременници от този период разказват, че той имал огромна памет, бил любознателен и необикновено работоспособен, с една дума – ходеща енциклопедия, но не проявявал интерес към обществения живот.

 

През 1887 г. по-големият брат на Владимир – Александър, бил екзекутиран заради участието си в народоволческото движение и в покушението срещу Александър Трети.

 

В университета Владимир бил въвлечен в студентския кръжок „Народна воля“. След три месеца го изключили заради участието му в студентски безредици.

След като се върнал в Казан през 1888 г., Улянов постъпил в един от марксистките кръжоци, изучавал и обсъждал съчиненията на К. Маркс. Важна роля в живота му изиграл Г. Плеханов.

През 1889 г.семейство Улянови се преместило в Самара, където Владимир поддържал връзка с местните революционери. 

Според Ричард Пайпс, през 1887-1891 г., младият Улянов тръгнал след своя екзекутиран брат и бил привърженик на „Народна воля“. През 1890 г. той успешно взел изпита за курса в юридическия факултет в Императорския Санкт-Петербургски университет, след което проучил много икономическа литература.

В периода 1892-1893 г. възгледите на Улянов са под силното влияние на трудовете на Плеханов – те стават от народоволчески социал-демократически.

Кредото на ленинизма било сформирано през 1894 г.: руският работник се вдига начело с всичките демократични елементи, сваля абсолютизма и повежда руския пролетариат, заедно с пролетариата от всичките страни, в открита политическа борба в „победоносната комунистическа революция“. 

Главната цел в живота на Улянов е да победи революцията в Русия, независимо от това дали има там материални условия за нови производствени отношения.

През 1892-1893 г. Улянов работел като помощник при самарския адвокат А.Н. Хардин, като водел повечето криминални дела. 

През 1893 г. Улянов пристигнал в С. Петербург, където отново започнал работа като помощник на адвокат. Там написал трудове по марксистка политикономия, история на руското освободително движение, по история на капиталистическата еволюция в руското село и промишленост. По това време разработил програмата на социал-демократическата партия.

Според Р. Пайпс Ленин като личност окончателно се оформил на 23 години, в момента, в който пристигнал в С. Петрбург.

Съвременници разказват, че Улянов излъчвал огромна сила, воля, неумолима дисциплина, енергия, аскетизъм и непоколебима вяра в делото, с една дума бил харизматична личност. 

Според писателя Максим Горки за Улянов „работническата класа била като рудата за ковача“.

През май 1895 г. Улянов заминал в чужбина – в Швейцария се срещнал с Плеханов, в Германия – с германския революционер Вилхелм Либкнехт, във Франция – с П. Лафарг, и с други дейци на международното работническо движение. Когато се върнал в Санкт Петербург, обединил разкъсаните марксистки кръжоци в „Съюза за борба за освобождението на работническата класа“. Улянов си поставил за близка цел свалянето на самодържавието; неговият съюз извършвал активна пропагандистка дейност сред работниците.

През декември 1895 г. той бил арестуван, над една година престоял в затвора, а след това бил интерниран в село Шушенское, Енисейска губерния. Същата година се оженил за Надежда Крупска. 

След като се върнал от заточението, Улянов основал общоруския работнически вестник „Искра“. 

През декември 1901 г. в списанието „Заря“ той за пръв път се подписал с псевдонима „Н. Ленин“.

През 1902-1903 г. Улянов и Крупска живели в Лондон под фамилията Рихтер. През 1903 г. той участвал в подготовката на втория конгрес на РСДРП, която си поставяла за цел социалистическа революция и диктатура на пролетариата.

Революцията от 1905-1907 г. застигнала Улянов в Швейцария.

В началото на ноември 1905 г. той пристигнал в Санкт Петербург и оглавил избрания от конгреса Централен и Петербургски комитет на болшевиките. Под ръководството му започнало да се подготвя въоръжено въстание.

В този период Улянов усилено пишел статии.

През 1906 г. заедно с Крупска заминали за Финландия. По-късно с параход – за Стокхолм.

Още през 1901 г. Улянов писал: „Принципно ние никога не сме се отказвали и не можем да се откажем от терора. Той е едно от военните действия, което може да послужи и дори да бъде необходимо в известен момент от сражението, при известно състояние на армията и при известни условия…“

През 1908 г. Улянов се върнал в Женева. В края на годината Крупска, Зиновиев и Каменев заминали за Париж; там Улянов живял до юни 1912 г. и за пръв път се срещнал с Инеса Арманд – деец на руското революционно движение.

По времето на Първата световна война Улянов живял в Австро-Унгария, в село Поронин; австрийските власти го обвинили в шпионаж в полза на Русия и изкарал известно време в затвора.

През февруари 1916 г. Улянов заминал за Цюрих, където завършил труда си „Империализмът като висш стадий на капитализма“. Сътрудничил на швейцарските социалдемократи, посещавал партийните им събрания. Там от вестниците научил за Февруарската революция в Русия.

Улянов не очаквал революцията от 1917 г., смятал, че няма да я дочака.

Състоялата се скоро революция той оценил като резултат от „заговора на англо-френските империалисти“. 

През април 1917 г. германските власти позволили на Улянов с 35 съратници да мине с влак от Швейцария през Германия. Генерал Е. Лудендорф твърдял, че прехвърлянето на Ленин в Русия било целесъобразно от военна гледна точка. Сред приближените на Улянов били Крупска, Зиновиев, И. Арманд и др. На 8 април един от шефовете на германското разузнаване в Стокхолм телеграфирал в германското външно министерство: „Прехвърлянето на Ленин в Русия мина успешно. Той работи така, както бихме искали…“

Първата реч на Улянов на Финландската гара, след като пристигнал, завършила с призив към „социална революция“, което предизвикало смут дори сред привържениците му.

В речта си на 4 юли Улянов твърдял, че болшевиките са готови да вземат властта в страната.

След един месец петроградските болшевики били въвлечени в антиправителствени мероприятия – 3-4 юли 1917 г., които преминали под лозунгите за предаване на властта на Съветите и преговори с Германия за сключване на мир. Въоръжената демонстрация завършила с престрелки; болшевиките били обвинени в организирането на демонстрации срещу държавната власт. 

Правителството издало заповед за арестуването на Ленин и други видни болшевики, които били обвинени в държавна измяна и организирането на въстание. 

В Петроград Улянов сменил много конспиративни квартири, след което заедно със Зиновиев се криел в шалаша на езерото Разлив. След това се скрил във Финландия, където останал до октомври 1917 г.

Улянов не успял да присъства на шестия конгрес на РСДРП – болшевики, свикан през август 1917 г. В този период пише една от фундаменталните си работи – книгата „Държавата и революцията“.

На 7 октомври той се върнал в Петроград. В Смолни пристъпил към ръководството на въстанието, организирано от Лев Троцки – председателя на Петроградския съвет. 

Улянов предлагал да действат твърдо, организирано, бързо. Трябвало да се организира арестуването на правителството, да не се оставя властта в ръцете на Керенски до 25 октомври, да се обезоръжат юнкерите, да се мобилизират районите и полковете.

В нощта на 25 срещу 26 октомври Улянов написал обръщение за свалянето на Временното правителство. В същия ден бил открит Вторият Всеруски конгрес на Съветите, били приети декретите за мира и земята, за създаването на правителството – Съвета на Народните комисари начело с Ленин.

На 5 януари било открито Учредителното събрание, в което болшинството били есери, които представяли интересите на селяните, които по това време били 80% от населението в страната.

За 124 дни от „смолненския период“ Ленин написал над 110 статии, проекти за декрети и резолюции, изчел над 70 доклада и речи, написал около 120 писма, телеграми и бележки; работният му ден продължавал 15-18 часа.

През януари 1918 г. Ленин подписал декрета за създаването на Червената армия. В съответствие с Декрета за мира Русия трябвало да излезе от Първата световна война. Ленин постигнал сключването на Бресткия мирен договор с Германия – 3 март 1918 г. На 13 ноември болшевиките скъсали Бресткия мир, след което Германия капитулирала пред западните съюзници, а авторитетът на Ленин бил издигнат на нечувана висина. 

От 11 март 1918 г. Ленин живял и работил в Москва – новата столица на Съветска Русия. Личната му квартира и работният му кабинет се намирали в Кремъл.

На 30 август 1918 г. есерката Фани Каплан извършила покушение срещу Владимир Улянов.

Като председател на Совнаркома на РСФСР, от ноември 1917 до декември 1920 г., Ленин провел 375 заседания на съветското правителство от 406. От декември 1918 до февруари 1920 г. – от 101 заседания само на две не бил председател.

През 1919 г. по инициатива на Ленин бил създаден Комунистическият интернационал.

В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. било разстреляно семейството на последния руски император Николай Втори. Санкциите на болшевишкото правителство – на Ленин и Свердлов, за разстрела са признати за исторически установени.

По времето на Гражданската война в Русия Ленин лично бил инициатор и един от главните организатори на политиката на червения терор, който се провеждал под преките му указания. Той препоръчвал да започне масов терор, да се организират разстрели, да се изолират неблагонадеждните в концентрационни лагери и да се провеждат извънредни мероприятия. 

На 11 август 1918 г. Ленин изпратил телеграма, с която нареждал да бъде потушено кулашкото въстание в Пензенска губерния; в заповедта пишело да се обесят 100 кулаци, да им се отнеме житото и да се вземат заложници.

В средата на август 1920 г. във връзка с информацията, че в Естония и Латвия, с които Съветска Русия сключила мирни договори, се записват доброволци в антиболшевишки отряди, в писмо до местните болшевики призовал да се „бесят кулаците, поповете и помешчиците“.

Дори след края на Гражданската война през 1922 г. Ленин заявил, че е невъзможно да се прекрати терорът и има нужда да бъде законодателно урегулиран. 

Според историка И. Ф. Плотников на Ленин е главната роля в гибелта на много жертви на червения терор.

Философът В.В. Соколов определя Ленин като родоначалник на руската русофобия.

През февруари 1920 г. от иркутските болшевики без съд и присъда бил разстрелян адмирал А. В. Колчак. Според редица историци това се случило с личното разпореждане на Ленин.

Негова е и ролята в изгонването на част от руската национална интелигенция от Русия. 

Историкът Латишев твърди, че в световната история рядко може да се намери държавен деец, който така да е ненавиждал религията и така да е преследвал църквата, смятайки религията за едно от най-гнусните неща, съществуващи на света, като Ленин. На гонения е подложена преди всичко Руската православна църква. Според Латишев Ленин бил инициатор на четири масови кампании, насочени срещу православието, което показва според него стремежа на Ленин да унищожи колкото може повече православни свещеници.

Веднага след Октомврийската революция Ленин признал независимостта на Финландия. По времето на Гражданската война той се опитвал да постигне съглашения с държавите от Антантата, за да изплати дореволюционните руски дългове, срещу прекратяването на интервенцията и поддържането на белите от страната на Антантата.

През март 1922 г. Ленин ръководил работата на 11-ия конгрес на РКП – болшевики, последния партиен конгрес, на който държал реч. През май същата година той заболял, но се върнал на работа. Вероятно причината е в преумората и тежкото му раняване през 1918 г. Били извикани най-добрите германски невролози, за да лекуват Улянов. Главният му лекуващ лекар до смъртта му през 1924 г. бил Отфрид Фьорстер. 

През декември 1922 г. здравословното състояние на Ленин се влошило. Той починал на 21 януари 1924 г. на 54-годишна възраст.

Диагнозата му била склероза на съдовете на базата на преждевременното им износване; голяма част от мозъка на Улянов била размекната, което обяснява симптоми като парализа и нарушения на речта. Основната причина за смъртта му са определени засилените нарушения на кръвообращението в главния мозък, кръвоизлив в меката мозъчна обвивка в областта на четирихълмието. 

През 2004 г. е публикувана статия, чиито автори твърдят, че Ленин починал от невросифилис.

Британският историк Хелен Рапапорт, написала книгата „Конспиратор“, пише, че Ленин бил авторитарен, не търпял несъгласие със своето мнение, бил циничен опортюнист, променял партийната си тактика в зависимост от обстоятелствата и политическата изгода, бил жесток, безсрамно използвал хората за своите цели.

Английският писател Артър Ренсън писал, че не познава по-жизнелюбива личност от Ленин, че притежавал радостен темперамент, че бръчките му били от смях, а не от тревоги.

След победата на Октомврийската революция Ленин и Крупска живели в петстайна квартира с една спалня в Кремъл. По времето на пътуванията си из Москва Улянов използвал няколко автомобила, един от които бил „Ролс Ройс“. Цял живот играел шахмат. 

Според описанието на Троцки външният вид на Ленин се отличавал с простота и сила. Той бил висок 164 см, със славянски тип лице и проницателни очи.

Руският изобретател Лев Термен, който лично се срещал с Ленин, разказвал, че го учудили неговите яркочервени коси. 

Владимир Улянов имал забелязващ се дефект на речта – дислалия.

Сред най-известните трудове на Ленин са: „Развитието на капитализма в Русия“, „Какво да се прави?“, „Материализмът и емпириокритицизмът“, „Империализмът като висш стадий на капитализма“, „Държавата и революцията“, „Големият почин“, „За погромното тровене на евреите“.

Иван Бунин за Ленин, 1924 г.

„Изрод, нравствен идиот по рождение, Ленин се показа в разгара на своята дейност като нещо чудовищно, потресаващо; той разори най-великата в света страна и уби няколко милиона души и въпреки това светът толкова полудя, че посред бял ден спорят дали той е благодетел на човечеството или не…“

Кандидатът на историческите науки И. В. Соколов твърди, че основателят на Съветския съюз Владимир Улянов бил пасивен хомосексуалист. Негови партньори в различни времена били Григорий Зиновиев и Лев Троцки.

Историкът твърди, че на Разлив Ленин си почивал заедно със Зиновиев в „спалня за двама“… Любовниците се криели от Крупска. Любовните им отношения личат ясно от писмата между тях.