Първят латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, бе у нас по повод 50-годишината на програмата „Интеркосмос”, която между 1978 и 1988 г. изпрати в околоземното пространство представители на 13 държави, включително двама българи. „Барикада“ предлага разказа на Арналдо Тамайо за Космоса и за Куба, както и подробности за всички несъветски космонавти, летели по линия на „Интеркосмос“

 

 

Кубинският космонавт Арналдо Тамайо Мендес в София, август 2017 г. Снимка: Николай Белалов

 

Лъчезарен, енергичен, със заразително чувство за хумор, бригаден генерал Арналдо Тамайо Мендес от кубинските въоръжени сили признава, че още му се лети в Космоса – въпреки 75-те му години, които, впрочем, никак не му личат. Герой на Куба и на Съветския съюз, той е първият кубинец, латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в околоземното пространство благодарние на някогашната програма „Интеркосмос”.

 

Излита на 18 септември 1980 г. заедно със съветския космонавт Юрий Романенко, двамата работят близо осем денонощия на обриталната станция „Салют-6” заедно с екипажа ѝ, после се връщат на Земята. Днес Арналдо Тамайо казва: „Мога да разказвам за преживяното в Космоса също поне осем денонощия, защото всяка минута там е оставила у мен най-дълбоки спомени и уникален жизнен опит”. Убеден е, че и други кубинци ще го последват по звездния му път. „Както казваме у нас, аз бях първият, но няма да съм последният!” – смее се кубинският космонавт, който е и депутат в Националното събрание (парламента) на страната си.

 

 

Така изглежда Арналдо Тамайо Мендес, когато лети в Космоса през 1980 г.

 

Освен за Космоса, той винаги е готов да говори надълго и нашироко и за любимата си Куба – за революцията, която е дала на него, тъмнокожото сираче от Гуантанамо, шанса да стане военен пилот и да лети сред звездите. А също и за днешния ден на Острова на свободата – за т.нар. актуализация на икономиката, за новите предизвикателства пред развитието на кубинското общество и за решимостта социалистическият избор и независимостта на Куба да бъдат съхранени. „Куба по-скоро ще потъне в морето, отколкото да стане още една звезда на флага на САЩ!” – отсича космонавтът.

 

Арналдо Тамайо, който е много близък приятел и с нашия първи космонавт Георги Иванов, бе в България за цяла поредица от вълнуващи срещи, свързани с 50-годишнината от старта на програмата „Интеркосмос” през 1967 г. Именно в рамките на тази програма в периода между 1978 и 1988 г. със съветски космически кораби в околоземното пространство излитат и работят представители на 13 държави, включително двама българи.

 

Преди да стигне до София и да се срещне с журналисти и с членове на Асоциацията за приятелство „България-Куба”, кубинският гост заедно с Георги Иванов и с двама съветски космонавти – Александър Павлович Александров и Сергей Авдеев, бе в Санитарно-оздравителния комплекс (СОК) „Камчия” на българското Черноморие. Там те разказаха за своя опит на децата от петата международна лятна лагерна смяна, наречена „Космосът и ние“. С тях бе и колегата им Красимир Стоянов, също преминал пълна космическа подготовка в Звездното градче. Той бе дубльор на втория български космонавт Александър Александров, а сега е ръководител на Авиокосмическия център в СОК „Камчия”, който разполага с музей и планетариум.

 

 

Отляво надясно: първият български космонавт Георги Ивенов, съветският космонавт Александър Павлович Александров, ръководителят на Авиокосмическия център в СОК „Камчия” Красимир Стоянов и кубинският космонавт Арналдо Тамайо пред паметника на Юрий Гагарин в СОК „Камчия“

 

Космонавтите участваха там и в кръгла маса под надслова „Заедно в Космоса – заедно на Земята!”, на която бе прието обръщение към международни организации и световни лидери с призив за сътрудничество и съзидание в името на мира и благото на планетата и човечеството.

 

В София Арналдо Тамайо, придружен от приятеля си Георги Иванов, бе приветстван сърдечно на срещата, организирана в Руския културно-информационен център (РКИЦ), където се събраха много деца от кръжоци, свързани с космическата тематика, журналисти, приятели на Куба и Русия. Децата връчиха на двамата космонавти свои рисунки, изобразяващи представата им за Космоса.

 

Изразявайки своето възхищение от видяното в СОК „Камчия”, Арналдо Тамайо припомни и историческите топли връзки между България и Куба, помощта на българските спецалисти през 60-те, 70-те, 80-те години за развитието на селското стопанство в неговата страна и за системите за напояване. „Макар и да живеем далеч едни от други, ние – кубинци и българи, винаги сме били споени от солидарността и дружбата,” подчерта гостът.

 

Той разказа за преживяванията си по време на своя космически полет заедно с Юрий Романенко и припомни подробностите на програмата „Интерсоксмос”.

 

 

Арналдо Тамайо (в средата) по време на срещата в РКИЦ. СНимка: Къдринка Къдринова

 

Вълнуваща е и личната история на Арналдо Тамайо, който е роден на 29 януари 1942 г. в Баракоа, провинция Гуантанамо, в бедно семейство. Съвсем малък загубва майка си и е отгледан от своята баба. Тъй като преди победата на Кубинската революця през 1959 г. бедняците и особено тъмнокожите са имали крайно ограничени шансове, малкият Арналдо е мечтаел само да може да си намери работа като порасне. Не е и подозирал, че един ден ще му се отвори път към звездите…

 

Когато побеждава революцята, той е едва на 17, но перспективата вече е друга. На 19 години младежът, който вече е обзет от мечтата да лети, получава от революционното правителство възможност да се обучи за пилот. Изпратен е на ускорен едногодишен курс в СССР. Попада в школата за летци в град Ейск, на брега на Азовско море.

 

И до днес си спомня с умиление за онези години, за приятелствата му със съветски хора, в чиито спомени още е било много силно присъствието на Великата отечествена война. Чете в захлас руска и съветска литература. Любима книга му е „Повест за истинския човек” – това е историята на реалния съветски летец Алексей Маресиев, който през войната губи краката си, но макар и с протези, благодарение на силния си дух и воля успява да се върне отново към бойните полети.

 

Арналдо се връща в Куба през март 1962 г. и с мнго тренировъчни полети напредва в усъвършенстването на пилотските си умения, които много скоро, при разразяването на Карибската криза през 1962-ра, доказва в екстремална обстановка. По-нататъшната му служба в кубинските ВВС също не е от спокойните, защото Островът на свободата често става обект на провокации, включително и на нарушения на въздушното пространство откъм намиращите се само на 90 мили САЩ, а наложената американска блокада, която продължава и до днес, нанася тежки щети на икономиката.

 

През 1967 г. по инициатива на СССР стартира програмата „Интеркосмос”, която включва към космическите изследвания представителите на тогавашните социалистически страни. Използването от тяхна страна на съветската космическа техника е напълно безплатно. Отначало програмата е съсредоточена главно върху научни експерименти, но през 1976 г. е сключено и споразумение за осъществяване на пилотирани полети с космонавти от страните участнички.

 

В Куба, също както и в другите страни, е обявен конкурс за кандидат-космонавти и започва селекция. Арналдо е сред кандидатите. Отначало били 50 кубински пилоти, после, след различните етапи, оставали 19, 9, 4, докато на финала били излъчени двама – Арналдо Тамайо Мендес и Хосе Армандо Лопес Фалкон.

 

И двамата са преминали равностойна подготовка в Звездното градче край Москва, защото до последно не се е знаело кой точно ще лети. В крайна сметка късметът се пада на Арналдо, а Хосе Армандо остава дубльор.

 

„Но ние с Хосе Армандо не бяхме съперници. Знаехме, че ще летим не аз или той – ще лети Куба! Затова винаги и във всичко си помагахме. Той като инженер беше по-силен в теоретичните дисциплини, затова ми помагаше по физика и математика. А аз пък го насочвах в пилотирането, в технологиите,” разказва днес Арналдо.

 

Обяснява също, че комбинацията на екипажите със съответни съветски космонавти е била много прецизно съобразявана от специалистите с психологическите особености и на двамата участници. „В Космса е също толкова важно кой ще е човекът до теб, колкото и в брака!” – смее се Арналдо. В неговия случай комбинацията с Юрий Романенко е била идеална – и двамата са ведри, с чувство за хумор, спокойни, станали са близки приятели.

 

 

Арналдо Тамайо и Юрий Романенко са били не само отлично сработил се екипаж, но и добри приятели.

 

Подготовката на тяхната група международни екипажи започва през 1978 г. в Звездното градче. Именно тогава Арналдо се запознава и с нашия Георги Иванов, с когото веднага стават приятели. Българският космонавт разказва и един любопитен случай. Още в началото ръководителят им – първият човек, излязъл в открития Космос, Алексей Леонов, събира новопристигналите пет чуждестранни двойки. Те са от България, Куба, Монголия, Румъния и Унгария – общо 10 души. Предлага им да се разделят на два футболни отбора от по пет човека, за да могат да се състезават при спортните тренировки. И възлага на унгареца Берталан Фаркаш пръв да подбере своя отбор – защото по онова време Унгария се слави с добри футболисти. Фаркаш, който ще излети в Космоса през май 1980 г., посочва за своя отбор Георги Иванов, Арналдо Тамайо, монголеца Жугдердемидийн Гурагча и румънеца Думитру Пурнариу – всички те също в крайна сметка стават космонавти, първите за своите страни. А другият отбор си остава дубльорски…

 

 

Георги Иванов и Арналдо Тамайо по време на срещата в София. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Георги Иванов изпреварва Арналдо Тамайо в Космоса. Нашят космонавт излита заедно с Николай Рукавишников на 10 април 1979 г. Но поради извънредна техническа ситуация – авария в двигателя на кораба, която можеше да коства живота на двамата, стиковка със станцията „Салют” не се осъществява и се налага космонавтите да се върнат преждевременно на Земята. При сложното и рисково приземяване, придружено от свърхнатоварвания за човешкия организъм, Георги Иванов проявява изключителна психическа и физическа издръжливост, която изненадва и Рукавишников, и наземния Център за управление на полетите.

 

Ситуацята е крайна и извърнедна, това не се случва на никой друг от летелите по програмата „Интеркосмос”. Може би и поради тази причина България е „овъзмездена” с възможността да изпрати и втори свой космонавт – Александър Александров, който е бил дубльор на Георги Иванов, също лети в Космоса и това става от 7 до 17 юни 1988 г. Неговата мисия минава без засечки.

 

Полетът на Арналдо Тамайо се осъществява от 18 до 26 септември 1989 г. и продължава 7 денонощия 20 часа и 43 минути – всъщност, почти 8 денонощия. Двамата с Романенко излитат с кораба „Союз-38” и се стиковат със станцията „Салют”, на която работят Валерий Рюмин и Леонид Попов. Кубинският космонавт днес си спомня с топлота за посрещането на „Салют”, за съвместните експерименти и изследвания – общо 27 на брой, които осъществяват там и които после имат важно приложение в кубинската икономика.

 

Но с най-голяма емоция говори за онова, което е изпитал, виждайки красивата ни синя планета от Космоса: „Ние всички си мислим, че Земята е много голяма. Но не е така. Тя е всъщност малко космическо тяло, което се носи сред огромната Вселена, редом с още милиарди и милиарди планети и звезди, които там светят много по-ярко, защото го няма филтърът на земната атмосфера. Само за 90 минути обикаляхме Земята. Тя е малка, крехка и красива. Трябва всички много да я пазим! Трябва да се възпират богатите държави да изхвърлят тези големи количества отровни газове, които тровят атмосферата, трябва децата да се възпитават в отговорност към бъдещето и в дух на участие в съдбата на човечеството, трябва всички да помагаме в голямата битка за спасяване на Земята! И никакъв случай да не допускаме милитаризиране на Космоса, за каквото мечтаят някои!”

 

Точно такива  са целите и на основаната още през 1985 г. международна Асоциация на участниците в космически полети, която обединява всички онези около 600 земни жители, имали късмета и смелостта да летят в Космоса. Георги Иванов и Арналдо Тамайо са сред 25-имата ѝ учредители, които взимат решението за нейното създаване на среща в Париж.

 

Асоциацията се събира на ежегодни едноседмични конгреси в различни страни на света. Георги Иванов обяснява: „Целта ни е да разпространяваме знания за Космоса, но също и да съдействаме за защитата на околната среда, за опазването на планетата, която трябва да оставим и на бъдещите поколения. А посланието ни към политиците е да намерят пътища за сътрудничество и диалог, да работят в разбирателство. Ето – и сега например на Международната космическа станция успешно работят заедно двама руснаци, двама американци и един италианец. Защо те там да могат, а тук, на Земята, да не става? Още Юрий Гагарин и Валя Терешкова се казвали и това е точно така – от Космоса никакви граници не личат по нашата планета, не трябва да ги има и в разбирателството между народи и държави”.

 

Разказвайки за постигнатото навремето по програмата „Интеркосмос”, и Георги Иванов, и Арналдо Тамайо изтъкват важната роля, изиграна от тогавашния СССР, който напълно безплатно осигурява цялата много сериозна и скъпа техническа част от полетите. Същевременно резултатите от извършваните научни експерименти и изследвания са се използвали за благото на всички страни участнички.

 

За своето пътешествие до Космоса кубинският космонавт подчертава още нещо: „Нашият полет беше важен не само от научно-техническа гледна точка, но и от политическа. Защото малката и слаборазвита Куба, подложена на сурова амерканска блокада, получи привилегията да е първата страна от Латинска Америка, която изпрати човек в Космоса. А може да се каже, че аз представях и хората от Африка.”

 

Фидел Кастро гледа по телевизията репортаж за полета на Арналдо Тамайо и Юрий Романенко. Хавана, септември 1980 г. Снимка: Prensa Latina

 

 

Пощенска марка, с която Куба ознаменува полета на своя космонавт

 

Арналдо се вълнува дълбоко, когато говори за историческите изпитания, през които е минала родината му, и не пропуска да подчертае, че кубинският народ свято пази тази историческа памет: „Знаете, че малко преди да изтече мандата му, американският президент Барак Обама посети Куба. Много положителна стъпка бе да се възстановят отношенията между нашите две страни. Но онова, с което Обама силно засегна всички кубинци, е отправеният от него привиз по време на визитата му. Той апелира към нас „да забравим миналото и да гледаме напред”. Не, ние никога няма да забравим миналото! Именно нашата историческа памет е най-сигурната гаранция и за суверенитета ни, и за достойното ни бъдеще! Нека никой не си прави илюзии – ние никога няма да забравим кои са силите, които искат да ни унищожат, да ликвидират примера на нашата революция, и кои са нашите приятели.

 

Винаги ще помним и ще тачим героите на нашата борба за независимост и свобода, нашите революционери и техните завети. Никога няма да се откажем от социализма, който даде достоен живот на народа ни. Ще продължим да отстояваме революцията си и да противостоим на империята от Север, която не се отказала от амбицията си да ни стъпче. Тя все още се опитва да ни задуши с блокадата си, която по всички международни форуми ние постоянно разобличаваме като престъпна – а и почти всички членки на ООН, включително България, ежегодно гласуват на сесиите на Общото събрание за отмяната ѝ. Империята пълни телевизионния ни и радиоефир с пропагандни предавания – излъчва по 4000 часа седмично. Изпробвали са срещу нас и военен десант, който разбихме, и бактериологическа агресия, и терористични атаки. Не, народът ни не може да забрави това. Готов е за мир и за диалог, но историческата памет внаги ще му служи като ориентир за верния път – пътя на Хосе Марти, на Фидел Кастро, на Че Гевара”.

 

Като депутат в Националното събрание на Куба Арналдо Тамайо много добре е запознат с всички специфики в развитието на страната, включително и с предизвикателствата на осъществяваната в настоящия момент т.нар. актуализация на икономическия модел. Специално държи да подчертае постиженията на страната си, които са наистина уникални за държава от Третия свят и надхвърлят по редица показатели дори богатите страни: „Преди революцията средната продължителност на живота у нас беше 57 години. Днес е 79 години. Детската смъртност в Куба е 2,8 на 1000. А в един толкова важен и представителен град на САЩ, какъвто е Ню Йорк, е 12 на 1000. У нас няма безработица, няма бездомни, няма наркотици, социалната сигурност е гарантирана за всеки. Безплатните ни и качествени здравеопазване и образование имат всепризнати успехи.

 

 

Днес децата са единствената привилигерована класа в Куба. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Кубинският космонавт разказва и за промените в икономическата структура на Куба от последните години: „Ние оставаме социалистическо общество и ще развиваме всички социални придобивки на народа ни. Но светът се променя и ние трябва да се адаптираме към новите условия. Затова на 7-ия конгрес на ККП през 2012 г. взехме решение да коригираме и актуализираме нашия социален и икономечески модел. Изготвихме програма за социалистическото развитие на страната до 2030 г. Както казва нашият лидер Раул Кастро, ще извършваме промените бавно, за да избегнем „шокови” сътресения, каквито видяхме в други страни, но без да спираме”.

Арналдо Тамайо онагледява сегашните процеси в Куба с конкретни примери: „Досега държавата финансираше продуктите, но вече решихме да финансираме хората. Преди например се даваха средства за производството на яйца. Имахме две цени за този продукт – част от яйцата бяха със символичната цена за „семейната кошница” (по системата, известна у нас като „купонна” – б.а.), другата част отиваше на свободния пазар с по-висока цена. Сега изработихме единна средна цена. А онези хора, които имат ниски доходи или са пенсионери, получават съответна помощ от държавата. Мнозина тук ме питат дали поддържаме тази система, която вие наричате „купонна”. Да, поддържаме я именно за хората с ниски доходи – това е формата да ги субсидираме чрез евтини продукти. Така за цялото население е осигурена прехрана”.

 

 

Благодарение на икономическите промени земеделските пазарие в Куба са отрупани със стока. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Кубинският гост обяснява, че осъществяваните промени изискват и изработката на съответстващи закони – дейност, в която той пряко участва като депутат: „Променихме например трудовия закон, а също и мигрантския закон – с оглед многото кубинци, живеещи в чужбина, включително в САЩ. Прие се и закон за чуждите инвестиции, който освобождава инвеститора от данъци за първите две години. За първи път изработихме и гласувахме също закон за данъците и таксите – имайте предвид, че досега кубинците не плащаха никакви данъци и такси. Постепенно ги въвеждаме сега в различни сфери – например, плажна такса, данък печалба за частниците, такса за използването на пътищата със собствен автомобил и т.н. Предвидили сме за в бъдеще, но още не прилагаме и други два данъка – за жилищата и върху заплатите. Смятаме да ги въведем на по-късен етап, когато икономиката ни се приспособи към досегашните нововъведения.”

 

Арналдо Тамайо сочи още: „Важна особеност на нашата актуализация е, че се появява частната собственост, която по-рано не съществуваше в Куба. Тя е на първо място в услугите – ресторанти, работилници, фризьорски и бръснарски салони и т.н. Създадоха се също кооперативи в селското стопанство и извън него. Преди министерствата ръководеха производствените предприятия, имаха монопол над тях. Сега отделихме тези дейности и създадохме нов елемент – самостоятелно обединение на стопанските предприятия. Същото стана и с народната власт. Преди председателят на общинския съвет беше в същото време и председател на административния съвет. Сега вече това са различни дейности с различни отговорници.”

 

Кое е най-трудното във всички тези процеси? Ето какво отговаря гостът от Куба: „Най-трудното е да се промени мисленето на хората. Свикнали сме да получаваме наготово много блага. Но вече трябва да стегнем всичко в рамките на нашите възможности. Разбира се, без да променяме нашите социалисгически принципи. Въпреки че е позволена частната собственост, не позволяваме нейната концентрация. Има стратегически сектори, които остават държавни – образованието, здравеопазването, армията, редица стратегически производства. В селското стопанство земята остава на 80% държавна, но сега се дава под аренда, без да се продава. Благоприятните условия за чуждите инвеститори привличат мнозина за производството например на плодове, но също и в никеловата индустрия или в търсенето на петрол по крайбрежието ни”.

 

 

Арналдо Тамайо в София, август 2017 г. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Арналдо Тамайо разказва, че заради необходимостта от съкращаване на държавните разходи е била редуцирана и известната си с висока бойна подготовка кубинска армия. Но според него намаляването на количествения ѝ състав се компенсира с по-високото качество на техническата ѝ обезпеченост – както с по-модерно въоръжение, така и със съвременни електронни системи. В същото време изваденото от употреба в нейните редици оръжие не се унижощава, а се предава на многобройните структури на гражданската защита и народната отбрана, които са изградени в кубинското общество. „Така целият ни народ е готов във всеки един момент, ако бъдем нападнати, да се изправи в защита на родината,” казва бригаден генерал Арналдо Тамайо. Той припомня също военните успехи на кубинските интернационални мисии в Ангола и Етиопия през 80-те години, като в първия случай те се оказаха решаващи и за падането на режима на апартейд в Южна Африка, и за независимостта на Намибия.

 

„И днес интернационалният дух на кубинския народ е много силен. Олицетворяват го онези десетки хиляди кубински медици, които работят в 35 страни по света – навсякъде, където човешкият живот е застрашен. Борим се серщу болести в Африка, включително срещу ебола”, подчертава кубинският космонавт. И продължава: „Ние също получаваме много солидарност от народите по света и винаги сме благодарни за тази безценна подкрепа. Това е кислород за нашата борба. Не се съмнявам, че своя важен принос ще даде и предвидената за ноември т.г. Централноевропейска среща за солидарност с Куба, чийто домакин ще е нашата скъпа България и нейният приятелски народ. Вярвам, че и от София ще се чуе високият глас на всички честни хора, които осъждат безчовечната американска брокада срещу родината ни. А също така ще се наблегне и на искането за прекратяване на незаконната американска окупация на част от моята родна провинция Гуантанамо и за закриване на военната база на САЩ там”.

 

Книгата на Арналдо Тамайо „Един кубинец в Космоса“ е издадена през 2013 г., а сега един неин екземпляр бе подарен от автора и на Асоциацията за приятелство „България-Куба“. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Запитан какви постове е заемал след завръщането си от Космоса, Арналдо Тамайо отговаря: „След полета животът ми се промени много. Наложи се да изпълнявам най-различни задачи. Преди всичко бях много ангажиран с работа сред младежта и студентите – ръководех една гражданско-военна младежка организация. После в течение на 17 години оглавявах международните връзки на въоръжените сили. Сега работя в министерство на отбраната, а също така съ и съветник на министъра. Председател съм на Асоциацията „Куба-Русия”. Депутат съм в Националното събрание и ръководя парламентарната група за приятелство с Русия.” Накрая добавя със смях: „Изглежда не се справям зле, защото получих покана да се включа в предстоящия фестивал на младежта и студентите в Русия.”

 

Също с усмивка Арналдо Тамайо казва, че смята за изпълнена своята човешка мисия с оглед препоръките, които е дал за това Апостолът на кубинската свобода Хосе Марти – да се засади дърво, да се напише книга, да се създаде дете: „Засадил съм хиляди дръвчета в най-различни почетни алеи. През 2013-та издадох книгата си „Един кубинец в Космоса” – и сега, впрочем, подарявам екземпляр от нея на Асоциацията за приятелство „България-Куба”. А за децата… Преди космическия полет имах вече двама сина. И това бе едно от условията да ни одобрят – трябваше вече да имаме деца. Докато бях в космическото пространство, явно съм се заредил с още много енергия, защото след като се върнах у дома, ми се родиха още три деца. Така че имам общо пет – три момчета и две момичета. А вече и четири внучета. Много искам и те, и всички деца по света да растат в мир и приятелство, да се радват на хуманно бъдеще, отговорно за добруването на всяко човешко същество и за общото благо на планетата.”