„Свързаността в мрежа, която лежи в основата на глобализацията, може да бъде използвана от държави с враждебни намерения да постигнат своите цели. […] Рисковете, за които става дума, са огромни и представляват фундаментална заплаха за нашия суверенитет”, Алекс Йънгър, директор на МИ-6, декември 2016.

„Не е работа на МИ-6 да предупреждава за вътрешни заплахи. Това бе една много странна реч. Дали това бе предупреждение от един филиал на разузнавателните служби към друг? Или на прицел бе правителството на Тереза ​​Мей? Знае ли тя нещо, което не ни казва?”, старши анализатор в разузнаването, април 2017.

През юни 2013 г. една млада американка, аспирантка на име Софи, посетила Лондон и се обадила на шефа на фирма, в която преди това била на стаж. Компанията, „Ес Си Ел Илекшънс”(SCL Elections), впоследствие била закупена от Робърт Мърсър – милиардер от тайния хедж фонд, и преименувана на „Кеймбридж Аналитика” (Cambridge Analytica). Тя се сдоби с определена лоша слава като фирмата за анализ на данни, която изигра роля в кампаниите „Тръмп” и „Брекзит”. Но всичко това все още предстои. През 2013 г. Лондон все още се къпе в светлината на Олимпийските игри. Обединеното кралство все още не бе на път към напускане на ЕС. Светът все още не се бе обърнал.

„Това стана, преди да се превърнем в тази тъмна, дистопична компания за данни, която даде на света Тръмп – ми каза бивш служител на „Кеймбридж Аналитика”, когото ще нарека Пол. – Това стана тогава, когато бяхме само една фирма за психологически военни операции.”

Попитах го дали наистина така са го наричали. Психологически военни операции? „Вярно. Така е. Псиопи. Психологически операции – същите методи, използвани от военните, за да променят масовата нагласа. Това е, което те разбират под спечелване на „сърцата и умовете”. Ние просто правехме това, за да печелим избори в развиващите се страни, които нямат много правила.”

Попитах го защо някой би искал да бъде на стаж във фирма за психологически военни операции. И той ме погледна така, сякаш бях луда. „Това бе работа, подобна на работата в МИ-6. Само че МИ-6, която всеки би могъл да наеме. Фирмата беше първокласна, типично английска, ръководена от бивш възпитаник на Итън Колидж. Правехме някои наистина страхотни неща. Летяхме по целия свят. Работихме с президента на Кения или Гана или някъде другаде. Това не е като предизборните кампании на Запад. Трябва да си готов да правиш всякакви ненормални неща.”

На този ден през юни 2013 г. Софи се срещнала с главния изпълнителен директор на Ес Си Ел Александър Никс и му дала зародиша на една идея. Тя казала: „Наистина трябва да се занимавате с данни”. Тя всъщност убедила Александър. И му предложила да се запознае с тази фирма, която принадлежала на човек, когото тя познавала чрез баща си.”

Кой е баща й?

„Ерик Шмид.”

Ерик Шмид – председателят на борда на директорите на Гугъл?

„Да. И тя предложи Александър да се запознае с тази компания, наречена „Палантир” (Palantir).

Разговаряла съм с бивши служители на „Кеймбридж Аналитика” месеци наред и чух десетки истории, от които може да ви настръхне косата, но въпреки това бях в шок. За всеки, който се интересува от наблюдение, „Палантир” сега  на практика е ключова дума. Фирмата за информационен анализ на данни има договори с правителства по целия свят – включително GCHQ (Правителствен комуникационен център на Обединеното кралство) и NSA (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тя е собственост на Питър Тийл, милиардера  съосновател на eBay и PayPal, който стана първият явен поддръжник на Тръмп от Силициевата долина.

В известен смисъл появата на дъщерята на Ерик Шмид, за да направи едно представяне на „Палантир”, е просто още един странен детайл в най-странната история, която някога съм разследвала.

Странен, но красноречив детайл. Защото той лежи в основата на това защо историята на „Кеймбридж Аналитика” е една от най-дълбоко смущаващите на нашето време. Софи Шмид сега работи за друга мегафирма от Силициевата долина – Uber. И това, което е ясно, е, че властта и господството на Силициевата долина – Гугъл и Фейсбук и малка шепа други – са в центъра на глобалната тектонска промяна, на която понастоящем сме свидетели.

Човека с парите: Робърт Мърсър, поддръжник на Тръмп и собственик на „Кеймбридж Аналитика”.

Снимка: Rex

Той също така разкрива един критичен и голям пропуск в политическия дебат в Обединеното кралство. Защото това, което се случва в Америка, е преплетено с това, което се случва в Обединеното кралство. Брекзит и Тръмп са преплетени. Връзките на администрацията на Тръмп с Русия и Обединеното кралство са преплетени. И „Кеймбридж Аналитика” е една фокусираща точка, чрез която можем да видим всички тези взаимоотношения в играта; тя също така разкрива очевидния проблем, който игнорираме, докато се впускаме в общи избори: Обединеното кралство, обвързващо бъдещето си с Америка, която се преобразява по радикален и тревожен начин от Тръмп.

Тази история има три елемента. Как се полагат основите на една държава на авторитарно наблюдение в САЩ. Как британската демокрация беше разрушена чрез скрит, мащабен план за координация, активиран от един американски милиардер. И как се намираме насред едно масивно заграбване на терени с помощта на нашите данни, извършвано от милиардерите заради власт. Данните, които мълчаливо се трупат, събират и съхраняват. Който притежава тези данни, е господар на бъдещето.

Навлизането ми  в тази история започна (както толкова много неща започват) със среднощно сърфиране в Гугъл. Миналия декември направих смущаващо пропадане в червеевата дупка на предложенията за автоматично довършване на Гугъл, които завършват с „имало ли е Холокост”. И цяла страница с резултати, които твърдяха, че не е имало.

Алгоритъмът на Гугъл беше манипулиран от екстремистки уебсайтове. Джонатан Олбрайт, професор по комуникации в университета „Елон” в Северна Каролина, ми помогна да се справя с това, което виждах. Той беше първият човек, който направи карта и разкри цели „алтернативни” новини и информационна екосистема. Той беше първият, който ме запозна с „Кеймбридж Аналитика”.

Той придаде на компанията централно място в „пропагандната машина” на десните – фраза, която цитирах по повод работата й във връзка с предизборната кампания на Тръмп и кампанията за напускане на ЕС за референдума. Това доведе до втората статия с участието на „Кеймбридж Аналитика” – като централен възел в алтернативната новинарска и информационна мрежа, която аз вярвах, че Робърт Мърсър и Стив Банън, основният помощник на Тръмп, който сега е негов главен стратег, създават. Намерих доказателства, които навеждат на мисълта, че те са имали стратегическата мисия да унищожат мейнстрийм медиите и да ги заменят с такива, съдържащи алтернативни факти, фалшива история и дясна пропаганда.

Мърсър е брилянтен компютърен учен, пионер в сферата на ранния изкуствен интелект и съсобственик на един от най-успешните хедж фондове на планетата (с изключителна 71,8% годишна възвръщаемост). Открих, че той също така е добър приятел на Найджъл Фараж. Анди Уигмор, директорът за връзки с обществеността на Leave.EU, ми каза, че Мърсър е насочил неговата компания ”Кеймбридж Аналитика” към „подпомагане” на кампанията за напускане на ЕС.

Втората статия даде повод за две разследвания, които продължават: едно от Службата на комисаря по информацията (Information Commissioner’s Office) във връзка с вероятно незаконно използване на данни. А второто –  от Избирателната комисия (Electoral Commission), което е „съсредоточено върху това дали едно или повече дарения, включително услуги, приети от Leave.EU, са „недопустими”.

След това открих, че ролята на Мърсър в референдума е отишла твърде далеч. Далеч извън юрисдикцията на който и да е закон на Обединеното кралство. Ключът към разбирането как мотивиран и решен милиардер може да заобиколи нашите изборни закони, се намира в „Агригейт АйКю”  – една неизвестна компания за уебанализи, разположена в офис над магазин във Виктория, Британска Колумбия.

Vote Leave (официалната кампания за напускане на ЕС) с помощта на „Агригейт АйКю”  похарчи 3,9 милиона британски лири – повече от половината от официалния бюджет на кампанията в размер на 7 милиона британски лири. Taka направиха и други три свързани кампании за напускане: BeLeave („БиЛийв”), Veterans for Britain („Ветерани за Обединеното кралство”) и Democratic Unionist party („Демократическата съюзна партия”), които похарчиха допълнително 757 750 британски лири. „Координацията” между кампаниите е забранена съгласно избирателните закони на Обединеното кралство, освен ако разходите за кампаниите са декларирани съвместно. Това не беше така. Vote Leave казват, че Избирателната комисия е „извършила проверка” и го е оценила като „правилно”.

Как една неизвестна канадска компания изигра толкова важна роля в Брекзит? Това е въпрос, който Мартин Мур, директор на Центъра за изследване на комуникациите, медиите и властта(Centre for the Study of Communication, Media and Power) в Кралския колеж в Лондон, също си задава. „Проверих всички фактури на кампанията за напускане, когато Избирателната комисия ги качи на сайта си през февруари. И постоянно попадах на всички тези огромни суми, отиващи в компания, за която не само не бях чувал, но и на практика нямаше нищо за нея в интернет. Бяха изразходвани толкова средства с „Агригейт АйКю” , колкото не бяха изразходвани с всяка друга компания в която и да е кампания от целия референдум. Всичко, което намерих по това време, беше един-единствен сайт. Това беше абсолютна мистерия.”

Мур участва в доклад на LSE (Лондонско училище по икономика и политически науки), публикуван през април, който заключава, че изборните закони в Обединеното кралство са „слаби и безпомощни” пред новите форми на дигитална кампания. Офшорни компании, пари, наливани в бази данни, необезпечени трети страни… таванът на разходите е изчерпан. Законите, които винаги са подкрепяли британските избирателни закони, вече не са подходящи за целта. Закони, се казва в доклада, които трябва „спешно да се преразгледат от Парламента“.

„Агригейт АйКю”  държи ключа към разкриване на друга сложна мрежа на влияние, създадена от Мърсър. Мой източник ми изпрати имейл, който казва, че е установил, че адресът и телефонният номер на „Агригейт АйКю”  съответстват на фирма, посочена на уебсайта на „Кеймбридж Аналитика” като офис в чужбина: „SCL Canada”. Един ден по-късно тази онлайн препратка изчезна.

Трябваше да има връзка между двете компании. Между различните кампании за напускане на ЕС. Между референдума и Мърсър. Твърде голямо съвпадение беше. Но всички – „Агригейт АйКю” , „Кеймбридж Аналитика”, Leave.EU, Vote Leave – отрекоха това. „Агригейт АйКю” тъкмо бил краткосрочен „изпълнител” на „Кеймбридж Аналитика”. Нищо не опровергаваше това. Публикувахме известните факти. На 29 март бе задействан член 50.

След това се срещнах с Пол, първия от двамата източници, които преди са били наети от „Кеймбридж Аналитика”. Той е на възраст между 26 и 29 години и носи душевните белези от времето, в което е работил там. „Това е почти като посттравматичен шок. Беше толкова… объркано. Това се случи толкова бързо. Просто се събудих една сутрин и открих, че сме се превърнали в Републиканската фашистка партия. Все още не мога да го осъзная.”

Той се засмя, когато му разказах за разочароващата мистерия, наречена „Агригейт АйКю”.  „Намерете Крис Уайли”, каза той.

Кой е Крис Уайли?

„Той е този, който въведе в „Кеймбридж Аналитика” данните и микротаргетирането [индивидуализирани политически послания]. И той е от Западна Канада. Той е единственият виновник за съществуването на „Агригейт АйКю”. Те са негови приятели. Той е този, който ги е довел.”

Пол ми каза, че между „Кеймбридж Аналитика”и „Агригейт АйКю” не е имало само връзка. Те били тясно преплетени, ключови възли в управляваната от Робърт Мърсър империя. „Канадците бяха нашия бекофис. Те създадоха нашия софтуер за нас. Те поддържаха нашата база данни. Ако е замесена „Агригейт АйКю”, замесена е и „Кеймбридж Аналитика”. И ако се касае за „Кеймбридж Аналитика”, тогава са замесени Робърт Мърсър и Стив Банън. Трябва да откриете Крис Уайли.”

Намерих Крис Уайли. Той отказа да коментира.

Ключът към разбирането как данните ще преобразят компанията е знанието откъде то идва. И това е писмо от „Директора на отбранителните операции в SCL Group”, което ми помогна да осъзная това. То е от „командир Стив Татам, PhD, MPhil, Кралски военноморски сили на Обединеното кралство (пенсиониран)”, който се оплаква от употребата на думата „дезинформация” в моята статия за Мърсър.

Аз му отговорих писмено, отпращайки към думите „измама” и „пропаганда” в нещата, които той бе писал, за които казах, че съм разбрала, че са „почти синоним на дезинформация”. Едва по-късно осъзнах колко странно е, че си кореспондирам с  пенсиониран командир от флота относно военни стратегии, които може да са били използвани в британските и американските избори.

Това, което е било пропуснато от американските репортажи за тази фирма за „анализи на данни”, е разбирането за произхода на фирмата: дълбоко вътре във военнопромишления комплекс. Едно странно британско ъгълче заемат торите от старата школа (както военните кадри в Обединеното кралство). Джефри Пати, бивш министър на обществени поръчки в областта на отбраната на Обединеното кралство и директор на Marconi Defense Systems, е бил в борда на директорите, а лорд Марланд, бивш търговски пратеник по времето на Дейвид Камерън, подкрепящ напускането на ЕС – акционер.

Стив Татъм е бил ръководител на психологическите операции на британските сили в Афганистан. От Обзървър са видели писма, с които го одобряват от Министерството на отбраната на Обединеното кралство, от Външното министерство на Обединеното кралство и от НАТО.

„Ес Си Ел”/”Кеймбридж Аналитика”не е била някаква стартираща компания, създадена от няколко момчета с Mac PowerBook. Тя е всъщност е част от британската отбранителна система. А сега и американската отбрана. Бивш командир от Оперативния център на морския корпус на САЩ, Крис Налър, наскоро се присъедини към Iota Global, партньор на групата Ес Си Ел.

Това не е само история за социалната психология и анализа на данните. Трябва да се разбира в светлината на един военен доставчик, използващ военни стратегии върху цивилното население. Нас. Дейвид Милър, професор по социология от Университета в Бат и специалист по псиопи и пропаганда, казва, че това е „изключителен скандал, че това трябва да се доближава до демокрация. Трябва да е ясно на избирателите откъде идва информацията и ако не е явно откъде тя идва, това повдига въпроса дали всъщност живеем в условия на демокрация или не.”

Пол и Дейвид, друг бивш служител на „Кеймбридж Аналитика”, работели във фирмата, когато тя въвела масово събиране на данни към техниките си за психологически военни операции. „Психологията, пропагандата и технологиите се събраха на едно място по този нов мощен начин”, казва Дейвид.

Стив Банън, бивш вицепрезидент на „Кеймбридж Аналитика”, понастоящем главен съветник на Доналд Тръмп.

Снимка: Jonathan Ernst/Reuters

Фейсбук направи това възможно. От Фейсбук „Кеймбридж Аналитика” получи своя огромен набор от данни на първо място. Преди това психолозите от университета в Кеймбридж събраха данни от Фейсбук (законно) за изследователски цели и публикуваха пионерска експертна работа за определяне на личностни черти, политически пристрастия, сексуалност и много повече от това от харесванията на хората във Фейсбук. И Ес Си Ел/ „Кеймбридж Аналитика”сключи договор с учен от университета, д-р Александър Коган, да събере нови данни от Фейсбук. А той направи това, като плати на хората да си направят личностен тест, който не само позволи  да се събере информация от собствените им профили във Фейсбук, но и от тези на техните приятели – процес, който тогава бе разрешен в социалната мрежа.

Фейсбук бе източникът на психологическата информация, която позволи на „Кеймбридж Аналитика”да таргетира индивиди. Това беше и механизмът, който им позволи те да бъдат представени в голям мащаб.

Компанията също така (напълно законно) купи потребителски масиви от данни  относно всичко – от абонаменти за списания до пътувания с авиокомпании, и по уникален начин ги добави с психологическите данни към избирателните файлове. Цялата тази информация съвпадна с адресите на хората, техните телефонни номера и често техните имейл адреси. „Целта е да се обхване всеки един аспект от информационната среда на всички избиратели”, каза Дейвид. „А данните за личността позволиха на „Кеймбридж Аналитика”да създаде индивидуални съобщения.”

Намирането на „податливи на убеждаване” гласоподаватели е от ключово значение за всяка кампания и със своята съкровищница от данни „Кеймбридж Аналитика” може да се насочи към много невротични хора например с изображения на имигранти, „заливащи” страната. Ключът е в намирането на задействащи емоциите механизми по отношение на всеки отделен избирател.

„Кеймбридж Аналитика” работеше по кампании в няколко ключови стадия за Републиканския комитет за политическо действие (Republican political action committee). Нейната основна цел според записка, видяна от Обзървър, е „оттегляне на гласоподаватели” и „да убеди гласоподавателите на демократите да останат у дома”: една много обезпокоителна тактика. Преди това се твърди, че в кампанията са използвани тактики за потискане, но този документ предоставя първите фактически доказателства.

Но това действително ли работи? Една от критиките, изтъкнати в моите и в останалите статии, е, че „специалният продукт” на „Кеймбридж Аналитика” е прехвален. Това по-различно ли е от онова, което правят всички други фирми за политически консултантски услуги?

„Тя не е фирма за политически консултантски услуги – казва Дейвид. – Трябва да разберете, че по никакъв начин това не е нормална компания. Не мисля, че Мърсър дори се интересува дали някога тя ще прави пари. Това е продукт на един милиардер, който харчи огромни суми пари, за да изгради собствена експериментална научна лаборатория, да изпробва какво работи, да открие миниатюрни ниши на влияние, които могат да обърнат изборите. Робърт Мърсър не инвестира в тази фирма, докато не започнаха да се правят пилотни контролирани проучвания. Това е един от най-умните компютърни учени в света. Той няма да похарчи 15 милиона щатски долара за глупости.”

Тамзин Шоу, доцент по философия в Нюйоркския университет, ми помага да разбера контекста. Тя е проучила финансирането на американските военни и употребата на психологически изследвания с цел използване при изтезания. „Способността тази наука да се използва за манипулиране на емоциите е много добре доказана. Това е технология, финансирана с военни средства, която се използва от глобалната плутокрация за оказване на силно влияние върху изборите по начини, които хората дори не виждат, дори не осъзнават, че се случват с тях – казва тя. – Става въпрос за експлоатиране на съществуващи явления като национализма и използване на това впоследствие за манипулиране на маргинализираните хора. Абсолютно потресаващо е куп интернационални плутократи да разполагат с толкова много данни, с които да правят това, което пожелаят.

„Ние сме в информационна война и милиардерите изкупуват тези компании, които след това започват да работят в сърцето на правителството. Това е много тревожна ситуация.”

Проектът, който „Кеймбридж Аналитика” изпълни в Тринидад през 2013 г., обединява всички елементи в тази история. Точно когато Робърт Мърсър започва преговорите си с шефа на Ес Си Ел Александър Никс за придобиване, Ес Си Ел бе ангажирана от няколко министри от правителствата в Тринидад и Тобаго. Краткото изложение включваше разработването на програма за микротаргетиране за управляващата партия по онова време. И „Агригейт АйКю”  – същата компания, замесена в предоставянето на Брекзит на Vote Leave, беше  избрана да изгради платформата за таргетиране.

Дейвид каза: „Стандартният метод  на Ес Си Ел/”Кеймбридж Аналитика” е получаването на правителствен договор от управляващата партия. И това се отплаща за политическата работа. Това често е някакъв измислен проект за здравеопазване, който просто служи за застраховане на преизбирането на министъра. Но в този случай нашите контакти с правителството бяха с Националния съвет за сигурност на Тринидад”.