Преди време германски учени откриват многобройни стъкленици с препарирани човешки мозъци: става дума за жертви на нацистите. Те са били съхранявани за провеждането на експерименти. Но кои точно са въпросните жертви?

 

 

 

 

Те се съхраняват в архива на института "Макс Планк" в Мюнхен: хиляди препарирани части от човешки тела и мозъци, обозначени с подробни описания. При немалко от тях става дума за жертви на нацистите. И по-точно: на онези, които са били умъртвявани, защото са били психично болни и поради тази причина са били смятани за "негодни за живот", както гласи личното определение на Хитлер.

 

В рамките на т.нар. "Т-4 програма за евтаназия" нацистите са умъртвили около 300 хиляди души, включително деца. Но техните мозъци са били изваждани, за да бъдат изследвани лабораторно. "Тази престъпна евтаназия е била възможност да се изследват редки неврологични заболявания", казва пред ДВ историкът от университета във Виена Хервиг Чех.

Ужасяващи експерименти

 

По време на националсоциалистическия режим лекарите са можели да изискат мозъка на даден пациент, чието заболяване са смятали за интересно, с цел да го изследват. Голямата част от тези проби били поставяни в стъкленици с формалин, за да бъдат съхранени за изследвания след войната, разказва Чех.

 

Чак до 1970-те години учените са правели експерименти с такива мозъчни проби, за да научат повече за определени мозъчни заболявания и ментални увреждания. "Никой не е намирал нищо нередно в това от етична гледна точка. Казвали са си, че след като тези хора вече са мъртви, поне мозъците им могат да служат на медицината", казва историкът от Техническия университет в Мюнхен Герит Хоендорф. В научните публикации обаче никъде не се споменава откъде е човешкият материал, послужил за изследванията.

Сега институтът "Макс Планк" е решен да поправи грешката: там през юни международен екип от изследователи от Германия, Австрия, Великобритания и САЩ ще започне работа. Учените ще проучат най-внимателно всяка отделна проба, за да установят идентичността на жертвите. "Използването на тези човешки проби е проява на непочтеност и липса на всякакво уважение към жертвите", смята Хервиг Чех. Той допълва, че тази практика е несъвместима с днешните етични стандарти.

 

Чех и Хоендорф са част от научния екип. За изследователския проект "Макс Планк" отпуска 1,5 милиона евро през следващите 3 години. За да установят идентичността на жертвите, учените ще трябва да проучат огромен обем документация - в изследователски институти, болнични заведения и здравни служби, които по времето на нацизма са били включени в програмата на Хитлер за умъртвяването на хора със заболявания. "След като всички добити информации постъпят в специална база-данни, мозъчните проби ще бъдат погребани окончателно", казва Чех.

Кои са били тези хора?

 

Още през 1990 институтът "Макс Планк" погребва на едно от мюнхенските гробища около сто хиляди препарирани части от тела и мозъци на евтаназирани хора и други жертви на нацизма - основно концлагеристи или осъдени на принудителен труд.

 

През 2015 пък служител на "Макс Планк" ненадейно се натъква в архива на сандък, който съдържа стотина препарирани части от човешки мозъци. Експертите са убедени, че те са от времето на нацизма и годините след това. Тези проби също биха могли да са на хора, станали жертва на евтаназия, тъй като са принадлежали на невролога Юлиус Халерфорден. По времето на нацизма той е бил директор на берлинския Институт "Кайзер Вилхелм" за изследване на човешкия мозък. В работата си Халерфорден е използвал мозъчни проби от жертви на нацизма. А след края на войната е продължил научната си дейност в института за изследване на човешкия мозък "Макс Планк", който наследява института "Кайзер Вилхелм".

 

След находката от 2015 година е извършено щателно претърсване и в други институти. Така са открити още препарирани части от човешки мозъци. В института "Макс Планк" в Мюнхен учените се натъкнали на 24 500 проби, от които между 1100 и 1500 вероятно също са на евтаназирани хора. В хода на проекта на "Макс Планк" ще бъде установена идентичността не само на тези жертви, но и на човешките останки, положени в земята още през 1990 година.

 

 

Германска атака с... наркотици

 

По време на нападението над Полша през 1939 и над Франция през 1940 голяма част от хитлеровите войници се бият на фронта под влиянието на упойващи вещества. В атаката срещу Франция например са били раздадени 35 милиона таблетки "Первитин". Този метамфетамин бил наричан "шоколад за танкисти" или "хапчетата на Гьоринг". Само че и съюзническите войски са използвали опиати.

 

Германия - родина на наркотиците?

 

 

 

 

Будни, безстрашни, неуморими

 

Чудодейното средство на германския Вермахт е произведено първоначално в течна форма - от един японец. Химици на берлинските заводи "Темлер" обаче доразработват субстанцията и я патентоват през 1937. Само година по-късно "Первитин" започва да се продава като медикамент. Действието му е чудодейно: премахва усещането за умора, за глад, жажда или страх. В наши дни е известен като "Crystal Meth".

 

 

 

Взимал ли е и Хитлер дрога?

 

Историците спорят по въпроса дали и Адолф Хитлер е бил зависим от опиата "Первитин". В протоколите от прегледите на личния му лекар Тео Морел се говори много често за лекарството "X". Не е известно какво точно се крие зад този инициал. Знае се обаче, че Хитлер редовно е взимал силни упойващи средства.

 

 

 

Чудодейният хероин

 

Откривателският дух на германските химици е известен отдавна. "Хероинът ще Ви отърве от кашлицата" - така концернът "Байер" рекламира най-касовото си лекарство в края на 19 век. По онова време прилагали хероина за лечение на епилепсия, астма, шизофрения и заболявания на сърцето. Единственото вредно странично въздействие, според концерна, бил запекът.

 

 

 

Химик с фантазия

 

Феликс Хофман е прочут като откривател на аспирина. Второто си сензационно откритие прави по-скоро случайно - докато експериментира с оцетна киселина. Химикът комбинирал киселината с екстракт от опиумен мак, т.е. с морфин. Полученият по този начин хероин е бил разрешен в Германия дълги години. Забранен е едва през 1971 година.

 

 

 

 

Кокаин за лекарски нужди

 

През 1862 концернът "Мерк" от Дармщат започва да произвежда кокаин в големи количества – като упойка, използвана при хирургични намеси от очните лекари. Средството възниква в резултат на експериментите на изследователя Алберт Ниман с листа на растението кока, донесени от Южна Америка. Химикът успява да изолира особен алкалоид, наречен от него "кокаин".

 

 

 

 

"Еуфорични и трудоспособни"

 

Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд консумирал кокаин с научна цел. В своите "Писания за кокаина" Фройд описва тази субстанция като безвредна. След взимането й човек се чувства "еуфоричен, жизнен, работоспособен", пише той. Възторгът му бързо се изпарява, след като негов приятел умира от наркотика. По онова време кокаинът бил предписван като лекарство срещу мигрена и болки в стомаха.

 

 

 

 

Забравеният патент за екстази

 

Американският химик Александър Шулгин е смятан за откривател на парти-дрогата "Екстази". В действителност той е само неин преоткривател. Първоначалната рецепта за производството на "шарените хапчета" принадлежи на фармацевтичния концерн "Мерк", който ги патентова през 1912 година. Химиците по онова време били на мнение, че те няма да имат никакво комерсиално значение.

 

 

 

 

Откритията и тежките последствия

 

ООН предполага, че само през 2013 година близо 190 000 души са починали след консумацията на забранени дроги. Легалният наркотик "алкохол" взима още повече жертви: Световната здравна организация смята, че алкохолът е причината за 5,9% от всички смъртни случаи по света през 2012 година.