Венецуела, поредната клевета на Вашингтон

Към края на февруари тази година администрацията на Тръмп обвини вицепрезидента на Венецуела, Тарек Ел Аисами, че е замесен в наркотрафик. Следователно нахвърлиха обичайните наказателни спогодби под формата на санкции и му забраниха да пътува, както и заявиха, че му конфискуват някакви активи.

 

Икономическите санкции, както са повечето, могат само да успеят ако страните, които не се съгласяват с диктата на Вашингтон останат обвързани със западната парична схема, основана на долара. Тази система е изцяло приватизирана от ръководен от ционисти малък елит: Федералният резерв, Уолстрийт, Банката за международни разплащания, всичките са частни институции, широко контролирани от Ротшилд, Рокфелер, Морган и другите кланове. Също така са подкрепяни от Бретън-удската система (Bretton Woods system), Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка, удобно създадени съгласно Хартата на ООН.

 

Само малцина прогресивни икономисти разбират как тази базирана на дългове измамническа пирамида манипулира цялата западна икономическа система. В един справедлив свят би трябвало да бъде точно обратното, икономиката да оформя, проектира и решава функционирането на паричната система и политика.

 

Дори Русия, с атлантистите все още до голяма степен е командвана от Централната банка и голяма част от финансовата система, защото все още не е напълно отделена от доларовата власт.

 

„Ренегатите“ на глобализираните от „тъмната/дълбоката държава“ (страна в страната) в САЩ трябва да се „отдоларизират“ и да мигрират към източната икономика, основана на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която влизат Русия, Китай и повечето от Централна Азия, Пакистан, Иран, и за добро или лошо Индия е претендент. Там, където е бъдещето, където се появяват огромни и истински перспективи за бъдещо икономическо развитие, особено инициираният от Китай нов копринен път, или така нареченият „Един Пояс, Един Път“, който предвижда инфраструктурен, промишлен и технологически бум, свързващ Владивосток с Лисабон и Шанхай с Хамбург, и всичко между тях. Президентът на Китай, Ши Джинпинг, отвори вратата за всички да се присъединят – не насила, чиста покана.

 

Това също означава измъкване от пипалата на МВФ и Световната банка, както и от останалите западни парични гангстери. Няма да се случи за една нощ, но стъпките към възстановяването на суверенитета трябва да започнат по-добре скоро, отколкото късно, за да се намалят, да се издържат и елиминират наложените санкции. За Русия, въпреки атлантистите, санкциите бяха благословия. „Те са най-доброто, което можеше да се случи на икономиката ни“, каза г-н Путин. „Те ни накараха да насърчим една самоуверена икономика, особено в агрикултурата и индустриалното развитие“, допълни. През 2015 г. Русия бе износител номер 1 на пшеница в света.

 

 

 

Обратно към наркотиците и борбата с нарко-господарите.

 

Планът Колумбия, който започна през 2000 г. и оттогава струва към $20 милиарда, официално беше създаден точно, за да се бори с плантациите за кокаин на наркомафията и наркокартелите. Да, откакто започна Планът повърхността на кокаиновите плантации се е увеличила два пъти в Колумбия, и ефективността на производството днес е почти три пъти по-висока от тази през 2000 г.

Фалшивите вашингтонски обвинения и безобразно клеветничество към вицепрезидента на Венецуела, г–н Тарек Ел Аисами са изцяло абсурдни. На първа инстанция те възнамеряват да представят зле Венецуела сред необразованото и с промити мозъци масмедийно международно общество. Това са фалшиви новини и пропаганда, опитващи се да подбутнат Венецуела в нарковойната, която се играе между Колумбия, Мексико и Перу – всичко това подстрекавано от Вашингтон.

 

 

 

До преди неотдавнашното му назначение, г-н Ел Аисами беше министър на вътрешните работи, който успешно се бореше с наркомафиите, скрито насърчавани от ДЕА и ЦРУ.

 

Потискането на новия заместник-председател може да бъде наказание за непоколебимата му борба срещу подкрепяните от САЩ наркобарони, докато беше министър на вътрешните работи. Всъщност, по време на мандата си като министър, Тарек Ел Аисами, човек с пълен интегритет, е ударил картелите на международните търговци на наркотици, улавяйки 102 наркотърговци, от които 21 са били екстрадирани в Съединените щати. И за да направим нещата още по-нелепи, очевидно Тарек Ел Аисами дори не притежава американски визи, нито пък има активи в САЩ, които могат да бъдат замразени, както се твърди.

 

По-голямата и по-мащабна програма зад тази последна схема за клевета може би представлява един чудовищен опит да се внесе НАТО в Южна Америка. Да, четеш правилно – европейският военен клон на Пентагона, Организацията на Северноатлантическия договор. Те нямат абсолютно нищо за правене в Латинска Америка, но докато никой не изкрещи „убийство“ и не действа срещу това – безнаказаността на империята [англо-американската] ще продължава да бъде почти бездънна.

 

Малко известният факт е, че президентът на Колумбия, Мануел Сантос, неотдавна покани НАТО да влезе в Колумбия, за да му помогне „да се бори с организираната престъпност“, което означава, че най-вероятно това е нова война на „Революционните въоръжени сили на Колумбия – народна армия“ (ФАРК), лесно възродена с няколко фалшиви флага – както се случи наскоро.1

 

Този ход се подготвя от 2012 до 2013 г., още в началото на мирните преговори между правителството на Сантос и ФАРК. Започна с така нареченото „споразумение за техническа помощ“ между НАТО и Колумбия – което може да се разпростре и в реални войски и оръжейни движения в Колумбия – автоматично означаващо, че НАТО се разпространява в цяла Латинска Америка. НАТО-изацията на Латинска Америка! Каква перспектива!

 

 

 

Венецуела при Уго Чавес беше единствената страна протестираща по време на първоначалните преговори на Колумбия с Брюксел/НАТО. Днес, с изключение на Венецуела, не знам друга латиноамериканска страна, която протестираше. Не че беше от значение, тъй като това няма значение за изключителната държава. Обаче ще спомогне за разпространяването на осведоменост за това, което крои Вашингтон – поредната му потискаща жестокост за Латинска Америка.

 

Възможно ли е това да е една от основните цели на тази заплашителна клевета срещу Венецуела и нейния вицепрезидент, чиято етична цялостност е доказана без съмнение?

 

За автора:

 

Питър Кейниг (Peter Koenig) е икономист и геополитически аналист. Също така е бивш служител на Световната банка и е работил по света в областта на околната среда и водните ресурси. Той е и автор на книгата „Имплозия: Икономически трилър за война, унищожаване на околната среда и корпоративна алчност“, фикция, основана на факти и на 30-годишния му опит по света в Световната банка. Съавтор е и на книгата „Световният ред и революция – есета от съпротивата“. Пише често за интернет сайтове като Global Research, ICH, RT, Sputnik News, the Voice of Russia / Ria Novosti, TeleSur, The Vineyard of The Saker Blog и др. Преподава в университети в САЩ, Европа и Южна Америка.

Станете почитател на Класа