Чрез президентската система, към която се стреми, Ердоган иска да промени политическата система в Турция. Обвързвайки я с ислямските традиции, обаче, той загърбва идеите на основателя на републиката Кемал Ататюрк.

Молбата на халифа била скромна - по време на петъчната молитва да носи тюрбан в стила на султан Мехмед Втори от 15 век. И искал да знае дали новоизбраният президент имал нещо против. А той отвърнал безцеремонно: "По-добре е халифът да носи редингот, както е прието за държавните мъже." А по-късно добавил, че самият той смятал халифата за "пълна глупост".

Тази история, описана от историка Сюкрю Ханиоглу в биографията на първия президент на турската република Мустафа Кемал, е симптоматична за решителния и безцеремонен начин, по който подхождал Ататюрк към религиозните и политически традиции на току що разпадналата се Османска империя. Също толкова безцеремонно той постъпил и по отношение на имама, който дотогава отговарял за турското Национално събрание - премахнал ненужния пост. "Нямаме никаква нужда от молитви", отсякъл Ататюрк. По този повод Ханиоглу пише, че за Кемал Ататюрк съществувала само една религия - религията на светската република.

Оспорвани реформи

Големи части от турското население се отнасяли с резерви към реформите на Ататюрк. Образованият градски елит ги одобрявал, но дълбоко свързаното с традициите мнозинство не искало и да чуе за тях. Повечето турци се съпротивлявали срещу въвеждането на Григорианския календар, на лаицизма като основен принцип на републиката, срещу замяната на феса с европейския цилиндър, срещу смяната на арабската с латинската азбука, както и на въвеждането на избирателното право за жените през 1934 година.

Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците), влиза в историята на турската република като неин модернизатор и до днес е смятан за неин най-значим представител. Историкът Ханиоглу пише, че в действителност Кемал Ататюрк и съмишлениците му са подценили реалностите в турското общество. "Ръководството на младата република подцени най-осъдително съпротивителната сила на социалните пластове в едно мюсюлманско общество." В края на 19-и и началото на 20-и век турското ръководство и много европейски интелектуалци били убедени, че скоро религията ще остане само блед спомен от далечното минало, добавя турският историк.

Опонентът

Между традициите и съвремието: "Света София" е била и църква и джамия, днес е музей

Сегашният турски президент иска да въведе президентска система. Географът от Центъра за турски и интеграционни проучвания в Есен Канер Авер предполага, че Ердоган иска да влезе в историята като най-важния държавен глава след Ататюрк. Има и още нещо, твърди Авер. "Ердоган се стреми към абсолютната власт. И затова му трябва тази конституционна реформа. Само така може да подкове конституционно президентската си система", казва той.

Към това се прибавя и фактът, че през 2023 година се навършват 100 години от основаването на републиката. "Тогава Ердоган иска да се покаже като могъщия управник, който е извадил Турция от сегашната кризисна вътрешно- и външнополитическа ситуация и я е повел към бъдещето", твърди Канер Авер.

За да получи достатъчна подкрепа за конституционната реформа, Ердоган разчита именно на това мнозинство от турците, което от над 100 години е против реформите на Кемал Ататюрк. Освен това Ердоган води и една решителна политика на символите: той разпореди да бъде издигната голяма джамия на хълм над Босфора, повиши данъците върху алкохола и забрани продажбата му в близост до джамиите. Ердоган наложи волята си и спрямо жените, на които отново е позволено да носят забрадки в обществените учреждения, например в университетите.

Референдум и за културната идентичност

В името на Републиката: демонстранти с лика на Кемал Ататюрк

В идеологическо отношение, казва Канер Авер, Ердоган произхожда от национално-консервативната религиозна среда. "И ако постигне целите си, в държавния апарат ще бъдат въведени съответните елементи на тази среда", казва той. Авер обаче не вярва, че Турция ще стане наистина ислямска република. "Във всеки случай доминацията на национално-консервативните ислямисти в структурите, вероятно и в законодателството, обществения живот и академичните среди ще се усеща по-силно, отколкото днес", посочва той.

Ердоган иска да въведе нов политически ред в страната. За целта той използва и културни средства, чрез които се определя и като идеологически противник на Кемал Ататюрк. В културно отношение Турция е само повърхностно модерна държава, твърди Авер. "Ердоган използва скритите консервативни енергии в обществото. Затова и гласуването за президентска система ще бъде същевременно и гласуване за културната идентичност на Турция", казва той.