Quo Vadis, Европа?

Възходът на популистките лидери по света продължава да смайва много хора, въпреки че засега е очевидно, че това ще е определяща черта на политиката в началото на XXI век.

 

Скоро, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп говори за "икономическия протекционизъм" и подписа президентски указ за спиране на приема на граждани от седем мюсюлмански страни в САЩ, Марин льо Пен, лидер на френския крайнодесен Националния фронт и кандидат в предстоящите президентски избори, предупреди поддръжниците си за заплахите на "икономическата глобализация" и "ислямския фундаментализъм".

 

37

 

Kакто Тръмп обеща да построи стена по мексиканската граница, за да обуздае имигрантите, така Льо Пен също обеща, че ако бъде избрана, ще затвори френските граници за имигранти, особено за мюсюлманите.

 

Този тип действия насърчават ксенофобските и антиимигрантски нагласи. Може да се спори, че има тясна връзка между популистките дебати и терористичните атаки, които засегнаха няколко европейски града в последните няколко години. Но аргументът е двупосочен: докато терористичните атаки, най-вече свързани с ислямските радикали, са създали благоприятна среда за такова говорене от лидери като Льо Пен, използването на такъв дискурс също осигурява оправдание и насърчаване на терористични атаки.

 

Езикът на разделението и омразата ще култивира всичко друго, но не и сигурност. Въпреки че последните проучвания във Франция показват, че Льо Пен ще загуби изборите на балотаж от бившия министър на икономиката Еманюел Макрон, поразително е, че тя ще спечели първия тур с 25 на сто от гласовете.

 

38

 

Макар че тя и нейната реторика ще загубят в крайна сметка, процесът, без съмнение, ще отрови и радикализира френската политическа сцена достатъчно за по-нататъшно отчуждаване на вече неспокойни малцинства на страната, което в крайна сметка ще донесе допълнително напрежение за единството на страната и плуралистичното общество. Льо Пен също така разкри плановете си да извади Франция както от ЕС, така и от НАТО, ако стане президент.

 

Очевидно окуражена от избора и реториката на президента Тръмп в САЩ, тя огласи списък от 144 ангажименти на президентството при старта на кампанията си на 5 февруари.

 

От другата страна на Ламанша британският премиер Тереза Мей се опитва да получи одобрението на парламента, преди официалното започване на процеса за изваждане на Великобритания от ЕС, тъй като Върховният съд наскоро постанови, че на правителството е необходимо разрешение от парламента за стартиране на процеса.

 

Със засилващото се влияние на Брекзит и най-вече с намиращия се във възход популизъм в дясното крило в целия континент, бъдещето на Европа е отново под съмнение и се движи бързо към непредсказуемост.

Станете почитател на Класа