Преди не много време писах тук, на стената си във Фейсбук, за незрялото русолюбие (филство) и неговите мечешки услуги, от които трябва да се пазим много повече, отколкото от сатанизма на „световното задкулисие“.
Почувствах се разбран от онези, които четат внимателно и вникват чувствително в смисъла на всяка дума и между думите. Но и забелязах, че има прибързано възприемане на посланието ми като вид „омраза към Русия“ или „страх от Русия“ (русофобия) от страна на хора, които явно са прочели само заглавието и малко след него. Затова написах и „Бързата кучка слепи ги ражда“.
Но сега, когато лагерът на свирепото русомразство (русофобията) започва все повече да омеква и да отстъпва от досегашните си внушения, че „главната опасност за демократичния свят е Русия“, според мен, има сериозна възможност да се пропусне същността на световните процеси и мнозина приятели да се подхлъзнат по-евтината „пързалка“ от типа „накъдето са победителите, там сме и ние“.
И да се върнат към старото шизофренично мислене от типа „социализъм против капитализъм“, но в нови одежди „Русия против останалия свят“ (разбира се, тук Русия ще се представя като „единствената светла сила“…, което също е много подвеждащо). С две думи: да славят Русия, без да разбират дълбочината на светлите процеси, които стават там и без да се опитват да ги осмислят творчески така, че да станат вдъхновяващ пример и за нас, без да се превръщат в наши идеологически окови. А по стар робски обичай да пренасят механично „съветския опит“ и при това по начин, които „ни прави по-големи светци и от папата“, тоест – по-големи русолюбци от самите руснаци!
Затова предлагам да помислим сериозно над въпроса „Защо Русия вече не може да бъде победена?“, за да извлечем колкото се може повече полезни уроци от нейната велика съдба и за себе си!
Ще предложа тук три от причините за непобедимостта на Русия, които виждам. В следващата част – повече.
Първата причина, според мен, най-главната, е, че в Русия се зароди, се възроди и все повече се усилва ВСЕСТРАННОТО МИСЛЕНЕ, ВСЕСТРАННАТА ЗАГРИЖЕНОСТ И ОТГОВОРНОСТ КЪМ ЖИВОТА като естествен начин на мислене в хората.
Бандитският начин на мислене („Аз и най-близките около мен да сме добре, пък останалите да си трошат главата…“), който господства в корпоративния свят (чети „Западния свят“), обладан от егоизма и тесногръдието на „рационалната логика“, винаги води до самоубийство. Понякога – до ефектно, бляскаво, шумно, захаросано, посипано с шоколад, позлатено, дори аплодирано самоубийство, но винаги самоубийство.
Кратък, но много красноречив образ на това самоубийство е тичането на силно подплашено стадо овце към края на пропаст: първите редици спират при вида на пропастта, но прииждащите зад тях (и невиждащи все още пропастта) редици ги блъскат в пропастта. И така редица по редица – всички в пропастта, освен последните! Които вече няма кой да ги бутне в пропастта.
Този образ го видях в един чудесен английски филм преди около четвърт век. И се замислих за нас, хората, които тичаме като подплашено стадо овце… към пропастта. И се сетих за думите на Исус „Последните ще станат първи“.
Да, последните в тичането към смъртта ще станат първи в спасението на Живота! Исус не си хвърля думите на вятъра!
Та Русия все повече и повече възражда ведическия начин на мислене: припомнен от Анастасия и подет от все повече и повече пробуждащи се веди! ГРИЖА ЗА ВСИЧКО В ЖИВОТА, В ИМЕТО НА ЖИВОТА, В ЗАЩИТА НА ЖИВОТА! Без подмяна на истинския живот с луксозно робство!
Когато и ние, българите, поставим ЖИВОТА в центъра на нашите мислене, интереси, стремежи, воля, загриженост, отговорност, начин на световъзприемане, но не „както медиите и учените казват“, а както Душата ни подсказва, тогава ще си спомним ведическия начин на мислене! И ще осъзнаем какво велико богатство е нашата дивна Природа! И все още много, много красиви жени! (онези, които все още не са се погрознели с „чудесата“ на козметиката и „науката“, де.
Втората причина за непобедимостта на Русия, е в неповторимия, светъл начин, по който руснаците се обръщат към всеки човек: с огромно и искрено уважение, докато не се наака.
Да вникнем в тяхното обръщение! Те казват „Иван Василиевич! Анна Степановна! Владимир Владимирович! Настя Петровна!“ без титли и без други излишни „украси“!
Лично и бащино име! Просто и ясно! Ама бил си президент! Какво като си бил президент (може и магарето да си си бил с тояга, ако толкова ти е акълът, от майка си роден и от баща заченат, така че не се прави на голямата работа! Човек си като нас, останалите! Това е на първо място!
Лично и бащино име – слагат те на място винаги! Вечното място – до хората, а не над хората!
Няма за мен (засега, де) по-красив начин на обръщение към другия човек от този, в който никога не забравяш Човека в човека, независимо от неговите служебни, обществени и други особени роли! Е, ако се туряше и майчиното име до бащиното, тогава хармонията щеше да е още по-голяма, ама и този дълг към майките ще го изчистим, нали тъй?! Но да не притискаме много времето. Всяко нещо с времето си! Впрочем, има народи, които пък слагат майчините имена повече, което също не ми е най-хармонично, но е по-добре от „президентът Х“ или „министър-председателят У“.
Руснаците все повече умеят да очовечават своето управление и чрез Закона на Привличането си привлякоха именно и такъв ръководител, който да поставя Човека преди Ролята!
Когато спрем да се прекланяме пред „престижа“, пред „ВИП“-лицата, пред властта, пред имотното състояние, пред „образованието“, пред постовете и другите измамни образи, повечето от които отчуждават Човека от човешката му същност и го превръщат в биоробот, тогава и ние, българите, ще си върнем великата сила, с която тръшкахме някога на тепиха и братята руснаци, защото мъжките яки мишци не се впечатляват от титлите или дебелината на портфейлите, а само от издръжливостта на духа и тялото и волята за честна победа! А това ние го можехме, докато извратената „политика“ не се намеси диктаторски и подло и в спорта и не унижи и заклейми по крайно нечестен начин гениални български треньори като Иван Абаджиев!
Желязната чета на Иван Абаджиев беше разгромена не от истински по-силни отбори, а от завистта на „великите сили“ в мръсната световна политика (които злобееха, че „малка България“ може най-много! и които попречиха през 1994-та да станем футболни световни шампиони, които държаха пак от злоба и завист великия Митко Бербатов на резервната скамейка по най-унизителен начин!) и техните слуги – медиите! Но споменът за подвизите на тази чета е вечен и ние, които някога тръпнехме в радостна наслада и благодарност, когато желязото отстъпваше пред българските воля и дух, ще дадем на следващите поколения правилното послание!
Третата причина за непобедимостта на Русия пак не е в „най-страшните им оръжия“, за които пишат поклонниците на ракети и танкове, подводници и самолети, а е отново в тяхната душевност: руската Душа умее да търси и да намира доброто! Винаги и навсякъде! Независимо от горчивата цена, която в повечето пъти досега е плащала! Руската душа се е вкопчила в Доброто и предпочита да бъде удавена в какво ли не, но да не забрави, че Доброто винаги, винаги побеждава! Да, това изглежда наивно за западните тарикати (чети „корпоративните хищници“), „неуспешно“ и „назадничаво“, непрестижно: някаква си там „вяра в доброто“? Не се вписва в никакви „оценки за риска“, в никакви таблици на Матрицата!
Да, руснакът е непобедим, защото е щедър Човек: той винаги първо вярва, докато не го измамиш! А това изглежда „губещо“! Че тогава, ако следвахме този тесногръд и сатанински начин на мислене, има ли „по-губещ“ от Бог? Който вярва в нас и продължава да вярва в нашето Пробуждане, въпреки хилядите ни издънки? Че тогава Бог е някакъв „тъпанар“, „пълен наивник“, щом като продължава да вярва в нас, грешниците!
Да, руският човек е вярващ човек! Дори на колене, дори в калта, дори в землянката, дори с простреляни крака, с отрязани крака той пълзи към Доброто, не се отказва от вярата си в Доброто!
Никакви измамни идеологии не успяха да изтръгнат от руската душа стремежа й към Доброто! И нека не търсим под вола теле, като даваме за пример отделни лица с руско гражданство, извършители на най-долни престъпления. Те не представят руския дух и руската душа. Те са извън него и затова са се подхлъзнали надолу. Но и за тях руската душа пази една ниша: нишата на искрената Прошка, на възстановеното приятелство! Кой е по-щедър тогава? Онзи, който цял живот назидателно ти припомня твоите някогашни прегрешения или този, който ти подава ръка, за да се изправиш от калта и да застанеш редом до него?
Злобите вселенски не успяха да изтръгнат от руското сърце Бог, независимо от държавните предателства. Колко пъти руската държавност тръгваше против Бог в руската душа, толкова пъти руската държава губеше! Руската душа винаги надделяваше! Имаше времена на привидна „окончателна победа“ на мрака над тази велика душа! Да, имаше! Но винаги бяха привидни! Винаги!
И когато ние, българите, си спомним величието на собствената си – българската душа, – когато изчистим мръсотията, загнездила се в нея, когато се докоснем напълно до Бога в себе си, тогава и нашата душа ще застане редом до руската – непобедима и достойна!
Но това трябва да стане не само в отделни българи, а – в повечето българи! Струва си, нали?! Не чрез религиозни проповеди, не чрез назидателни поучения, не чрез задължително „вероучение“, а – искрено, самостоятелно, отвътре във всеки от нас! Самостоятелно!
Затова призовах към благородство към „бившите“ политици – защото ние, българите, само ще спечелим, ако спрем да хулим наляво и надясно! „Бил бандит, бил крадец“…. – но това ли само умеем вече да виждаме? Жалко, ако е така! Аз отказвам да виждам само бандити и крадци и преди тези неща виждам Човеци! Като мен, като теб, като всеки друг! А ако аз се бях подхлъзнал на тяхно място? Тогава хулите към мен щяха ли да ми помогнат да осъзная грешката си?
Бандитът няма да спре да бъде бандит с обвинения, нито със затвор! Трябва превъзпитание, изпълнено с дисциплина и любов, с уважение и строга, но човеколюбива загриженост! Всеки бандит носи дълбокото в сърцето си, някъде там, дълбоко, копнеж за нежност, за човечност, за мир! А ние с нашите хули помагаме ли на тези крехки кълнове да пораснат!?
България има нужда повече не от прокурори, а – от превъзпитатели като Макаренко! Руският опит в това отношение е велик! Нека се поучим правилно от него.
Няма да водя спорове с русомразството и ще трия всеки коментар, който започва спор в тази посока. Защо? Защото по същия начин ще постъпвам и с всеки, който се опитва да черни и петни българската душа, душата на нашия велик (макар и все още на колене!) български народ!
Ние ще се изправим, но не като се самообвиняваме! А като се научим на самоуважение! Нещо, което можем да научим по един прекрасен начин от братята руснаци! Което пък не ни задължава да сме съгласни с всичко, което те мислят, казват и правят! Нали !
Да уважаваш – не значи да се подчиняваш! Да се самоуважаваш – не значи да отричаш полезното и хубавото в другия!
Мракът се разкъсва все повече и повече. Илюминатите се разцепиха. Окончателно!
Преди време, когато споделих за това явление тук с чувство на радост, мои бивши виртуални приятели се опитаха да ме накарат да се чувствам виновен, че едва ли не „ръся отрицателно мислене“. Без да им възразявам, просто ги блокирах, защото не приемам за нещо хубаво така нареченото „положително мислене“, когато то се изражда в овчедушие и не държи сметка за великата диалектика на Битието.
А диалектиката винаги включва отрицание на отрицанието. Майстор на отрицание на отрицанието е един от най-силните диалектици за всички времена – поетът — революционер Христо Ботев, който, без да има „академична“ титла или университетска диплома, слага в джоба си всички „философски светила“. Едно от неговите стихотворения е по-силно от всички философски томове по целия свят, с цялото ми уважение към написалите тези томове .
Защо? Защото Ботев е ЧУВСТВА в най-чист вид! Ботев е НАЙ-ЧИСТИТЕ ВЪЗМОЖНИ ЧОВЕШКИ ЧУВСТВА! Без микрон лицемерие и колебание, Той стои много по-високо от всички книжници по света, зад които стоят академии, университети, библиотеки, институти, какво ли не! Зад Ботев стои единствено неговото ЧОВЕШКО СЪРЦЕ и то е по-силно и по-истинско от всички умотворения на „академиците“.
Защото Ботев е като Сократ: словото му е в единство с начина му на живот! С цената на този живот! Затова Ботев е безсмъртен, както и Сократ, защото Бог уважава истински само онова чисто слово, което се претворява в чисти дела!
Чрез отрицанието на страха и робството той, Ботев, утвърди нашата свобода и национално щастие! Но ние дали помним добре завета му?
Дали правилно го разбираме?
Да си припомним вечната му „Моята молитва“, в която неподражаемият хъш противопоставя лъже-Бога на робството, угодничеството, малодушието, подлостта, лицемерието, тиранията, заблудите и захаросаните лъжи… на истинския Бог на разума, на вечната любов към свободата и човека, към справедливостта и щастието!
Който робството не отрича, а припява приспивни мантри от типа „Всичко е наред“, не успокоява ума (както повелява смисълът на думата „мантра“: „успокояване на ума“) истински, а го приспива и омайва. Опива го в наркотично състояние – близко до смъртта! „Всичко е наред“ е полезно самовнушение само при определени обстоятелства, само при определени съотношения на мрака и светлината! При други това самовнушение си е чисто самоубийство!
Лъже-положителното мислене (така щедро пропагандирано от Ню-Ейдж „учителите“) прави именно такова внушение: приемете робството като нещо нормално, като неизбежна закономерност, като безценен урок и ще видите, че „щом си вземете урока, робството само ще си иде“…
Даааа. На чисто умствено равнище положителното мислене може и да е симпатично. Но на практическо? Там голите „мантри“ (успокоявания на ума) не работят достатъчно!
На практическо равнище работи само Ботевото: „пък каквото сабя покаже“.
Но каква е връзката на тези размисли за Христо Ботев с непобедимостта на Русия?
Следната. Когато Русия спря да спори, да убеждава, да се моли за разбиране, да очаква разбиране, да „просвещава“ и очаква осъзнаване, тя всъщност започна да отстоява истински диалектиката на Битието!
На „масата на преговорите“ мракът е много силен, защото срещу нашата наивност той разполага неговата подлост и винаги нашите преговори с него са обречени на провал! Винаги.
А точно това и направи Русия – спря да преговаря с мрака! Спря да се държи като изнасилена жена, която е „длъжна да се омъжи“ за насилника си, „за да не излага родителите й“…
Гнусно ми е, когато се сетя, че в България има не малко случаи на сексуално насилие над жени, след които техните родители и роднини, вместо доблестно да ги защитят, се стараят да им внушат чувство на вина („Ти може с нещо да си го предизвикала…“) и дори ги карат да се омъжат за насилниците си! Не си измислям – познавам лично такива съдби…
Ботев спря да „преговаря“ с поробителя и затова илюминатите го разглеждат като „терорист“, докато в същото време внасят в България истински терористи под покривалото на „бежанския проблем“, който същите илюминати сътвориха!
Русия постъпи като нашия Христо Ботев: отхвърли Бога на лицемерието, на робството, на наивността, на глупостта, на угодничеството, на заблудите и повика Бога на разума, защитника на робите! „Комуто щат празнуват деня скоро народите!“
Не бъркайте, приятели, Русия с Руската империя. Ботев критикува безпощадно жестокото отношение на руската имперска власт към полския народ, но това не го прави русофоб, а, напротив, още повече печели искреното уважение към него от онези руснаци, които умеят да разграничават народ от „власт над и против народа“. По негово време много руснаци също критикуват руската имперска власт и нека си припомним само великия Лев Николаевич Толстой, чиито неколкократни опити да създаде собствени училища, неподчинени на църквата, биват осуетени именно от имперската власт.
Не всичко в миналото на православната църква говори добре за нея. Това, обаче, се отнася за всички църкви по света, а не само за православната.
В този деликатен момент, когато сатанинският ЕС се обявява против православието, е нужно да защитим всичко добро в него, без да си затваряме, обаче, очите, за нуждата от прочистващо обновление на не малко закостенели догми. С какво православието разгневи сатанистите, та го обявиха за „вредно“? Ами, много просто, православието, искреното, разбира се, не приема хомосексуализма като нещо „нормално“, „от Бога дадено“. И все повече православни свещеници придобиват смелост да се обявяват против това заболяване.
С което печелят моето искрено уважение!
Но не бива да отричаме обстоятелството, че и сред католическите и протестантските свещеници има честни хора, които не си кривят „политкоректно“ душата! Това, че сатанинските медии не им дават глас, не означава, че не съществуват.
Ботев уплаши сатанизма през 19-ти век, но Русия днес не просто го уплаши. Тя му нанесе и продължава да нанася все по-точни, все по-мощни, все по-умни и по-резултатни „удари“.
„Лошият“ Путин се обяви против хомосексуализма, заяви публично и недвусмислено, че няма да преговаря с мрака, че ще отстоява националните интереси на Русия и не само го заяви, а, също като Ботев, го отстоява със „сабя в ръка“…
Отрицание на отрицанието, но не по „академичен“ начин – чрез една безкрайна говорилня, от която се излюпват само титли и нови „учебници“ (задължителни за студенти и ученици, но скучни за Живота), а отрицание на злото чрез дела!
Путин спря да говори излишно! Спря да се стреми да бъде харесван като повърхностна кокетна и започна да мисли и да работи за народа си!
Като нашия Христо Ботев!
Защото Ботев е като Сократ: словото му е в единство с начина му на живот! С цената на този живот! Затова Ботев е безсмъртен, както и Сократ, защото Бог уважава истински само онова чисто слово, което се претворява в чисти дела!
Затова Путин разгневи сатанистите и му приписаха какво ли не: всякакви политически убийства на земята… Бил дори мъртъв. Излезе и книга с подобно идиотско заглавие. Измислиха интервю и с бившата му съпруга, в което тя уж казвала, че е мъртъв… Бил предизвикал дори падането на Тунгузкия метеорит… преди още да се роди .
Но за сатанистите и Ботев беше какъв ли не: „бандит“, „нехранимайко“, „пройдоха“, „разбойник“, „крадец“, „голтак“, „лентяй“, „неблагодарен длъжник“, „безбожник“ и какво ли още не!!! Но изостави удобното „израстване в кариерата“ (което му беше в кърпа вързано, ако беше се смирил пред най-богатия тогава българин и негов роднина, милиардера Евлоги Георгиев) в името на ЕДИНСТВОТО МЕЖДУ ДУМИ И ДЕЛА!
Русия започна да действа именно като Ботев: в единство на дела и думи! И затова е вече непобедима! Да не ми се обиждат братушките, но Ботев не са го изобщо изучили добре и е време да преразгледат клишетата на едноизмерния „съветски образ“ на нашия поет — революционер, който държеше в сянка измерения на духа му, които са вселенски!
Ботев не е просто българин, не е просто български национален герой, не е просто български Будител! Не е просто журналист, станал воевода! Тук ще си позволя да натвърдя: БОТЕВ Е ВСЕЛЕНСКИ УЧИТЕЛ ОТ БОЖЕСТВЕНО РАВНИЩЕ!
Ботев е Вселенски Учител от най-висока величина, ведически влъхва в най-пълния смисъл на тази дума (така, както Анастасия ни го припомня) и когато мнозина хвалят Петър Дънов, например, но забравят Ботев, мога само да им припомня Ботевото стихотворение „Патриот“ или „Борба“.
Просветата е важно нещо, но до нея трябва да има и още нещо: действена самозащита!
След перото Ботев хвана и сабята и ни преподаде един от най-великите уроци по самоуважение, по себелюбие, по самозащита, по себеутвърждаване!
Русия направи същото: след като изчерпа полето на просветата, хвана здраво в ръка сабята и си върна Крим! О, колко ги боли сатанистите това „недемократично“ деяние на Русия! О, колко щастливи щяха да бъдат, ако Путин беше се пропил като алкохолик или обезличил като женска чешалница и беше се задоволил единствено с високопарни, но празни думи!
Някои приятели сравняват Путин с Цезар! И не разбират, че това не е повод за хвалба, а – за срам! Ако бяха си направили труда да проучат повече какъв е Цезар, нямаше да го сравняват с Путин. Книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“ да бяха прочели, не биха лепвали такова петно на Путин! Или поне да си спомнеха романа „Спартак“ на Рафаело Джованьоли, пак нямаше да правят това сравнение. Това наричам „незряло русолюбие“ – болната носталгия по руската империя, по съветската империя, по римската империя. По която и да е империя.
Империи всякакви тука оставете! Империите са сатанински творения и никога не ме е блазнела мисълта, че „България е била някога велика империя“! Горко ни, ако сме били империя! Новото мислене е вече тук! В Русия все повече хора са като Ботев: обединяват чистите си помисли с чистите си думи и с чистите си дела!
И затова Русия вече не може да бъде победена! Анастасия пося ботевско мислене, ботевско поколение в душите на милиони руснаци! Кой може да победи страна, в която има вече не един Христо Ботев, а хиляди? Никой!
И ще завърша тази, втора част, с една лека, малко иронична панихида на „положителното мислене“.
Да положиш врат пред сабята не е проява на храброст и това е една от най-големите заблуди, според мен, на великите самураи! Страхът от смъртта не се преодолява чрез приемането на смъртта! Харакирито, сапукото не са за мен победа над страха от смъртта! Да ме извиняват братята самураи, но това за мен е голяма заблуда! Самоубийство, а не победа над смъртта! Изглежда смело, но всъщност не е!
Докато истинска победа над смъртта е борбата за свобода до край: „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“
В една от книгите на Мегре ведрусата Анастасия сякаш повтаря думите на Ботев: „Не може смърт да докосне онзи, който загине за свободата!“
„Положителното мислене“ в неговия скопен, кастриран вид (да ме извиняват дамите за малко грубичкия тон води винаги, в крайна сметка, до сапуко, до харакири: сами убиваме себе си! Уж достойно!
Това искаха сатанистите от Русия: да си направи хара-кири и те да й ръкопляскат, колко „положително мисли“!
Но не стана така. Русия не си направи хара-кири и не пожела да й ръкопляскат „духовните“ измамници!
И затова Русия вече е непобедима: остави перото на масата и хвана сабята в ръка! Русия вече слуша сърцето си! Като Ботев!
За да пребъдат Мечтата, Любовта и Истината, понякога трябва перото да го оставим за известно време. И да хванем сабите!
Но не, за да ги насочим към себе си! Харакири нам не е нужно!
Сабята е образ… буквален и преносен! Според нуждата!
