Bon Bini Aруба!

Островът се радва на вечно слънце, прохладен вятър и лазурно море



Bon Bini Aруба! (ВИДЕО)

Ако представа ти ви за Рай е свързана с плажове със ситен бял пясък и невероятно чиста лазурно синя вода, вие сте попаднали на правилното мястo. Аруба е Раят.

На езика папиаменто „Добре дошли в Аруба“ се изписва : Bon Bini

 

 

 

Този остров с необичайните си пейзажи, свеж бриз и тропически ритми е идилична дестинация за всеки, който обича слънцето и морето. У нас райското кътче е известно най-вече като център на мафията. Разположен до Венецуела и Колумбия, с перфектна инфраструктура, ленива полиция и данъчни облекчения, остров Аруба отдавна се е превърнал в офшорен оазис на сицилианската, колумбийската и руската мафия. А отскоро и на българската.

 

 

Аруба е един от трите острова с холандско колониално минало, разположени близо доВенецуела и наричани по първите им букви ABC (Аруба, Бонер и Кюрасао). Аруба представлява част от Кралство Нидерландия, населението й са нидерландски граждани, които признават нидерландкия крал за глава на държавата.

Затова особено холандците мечтаят да дойдат тук на почивка. На туристите се предлага смес от екзотика и познати елементи от живота в родината: по улиците на град Оранестад се издигат сгради в холандски стил със стъпаловидно стесняващи се към покрива фасади, но боядисани в ярки карибски тонове, отговарящи на силното тропическо слънце.

 

 

 

 

 

Богати на културно и историческо наследство , повечето градове в Аруба са запазили своя автентичен средновековен вид , с тесните улички и ренесансова архитектура.

 

 

 

 

 

Историята на Аруба наподобява изпъстрен с опасности приключенски роман още от времето на първия европеец, стъпил на него. Открит от испанския изследовател Алонсо де Охеда през 1499 г., островът бързо се превръща в свърталище на златотърсачи. Надявайки се да открият находищата на индианците от древното племе араваки, населяващи острова от 4000 години, испанците принуждават местното население да прекопае всяка педя земя. Злато обаче така и не е открито, островът е обявен за безполезен. В края на 80-годишната война между Испания и Холандия през 1642 островът преминава в холандски ръце. За кратко е владян и от англичани.

 

 

Недрата на острова се оказват по-щедри за новите колонизатори. През 1842 г. е открито първото голямо златно находище, скъпоценният метал се превръща в една от основните стоки за износ. Находищата обаче бързо се изчерпват. Идва ред на черното злато – петрола – истинското богатство на Аруба. До началото на 70-те години рафинериите на острова се утвърждават като едни от водещите в света. 193-те квадратни километра суша в Атлантическия океан все повече и повече започват да приличат на сбъднат рай на земята.

 

От това време датират и първите данни за инвазия на сицилианската мафия на острова. Само за няколко години за Аруба вече се говори като за „първия частен остров на мафията“. Според непотвърдена информация италианският клан Кунтрера-Каруана успява само за 4 години – от 1988 до 1992 г. – да сложи ръка на 60% от Аруба чрез инвестиции в хотели, казина и дори в предизборната кампания на тогавашния и сегашен министър-председател Нени Еман. По това време кланът вече се е превърнал в един от незаменимите стожери на сицилианската мафия в Северна Америка, защото през него преминават сделките с наркотици на всички фамилии. Офшорните банки, стабилната валута и стотиците туристи превръщат Аруба в оазис за пране на пари. През свободната зона за търговия потичат стотици килограми дрога към Западна Европа и Америка.

 

 

 

 

Едва около 89 000 души местно население живеят на Аруба. Наследници на индианци, испанци, британци, холандци, те представляват уникална смесица от над 40 националности. Това предопределя и облика на туристическа Аруба – тук еднакво добре могат да се чувстват и европейци, и колумбийци, и северноамериканци.

 

 

От времето на древните араваки са останали пещери с уникални рисунки. Могат да се видят католически и християнски храмове, синагоги и джамии. От единия край на острова до другия се стига за по-малко от час, но въпреки това разглеждането му отнема дни.

Надали има удоволствие, което островът да не предлага. 27-те луксозни хотела, в които цените обикновено надвишават 200 долара на вечер, посрещат и изпращат ежегодно над 600 000 гости. Яхтите и лодките под наем са окупирали почти цялото крайбрежие, дълго едва 19 мили. 24-те плажа на острова са със свободен достъп. Северният бряг е девствен и предлага усамотение, а южният – всевъзможни удобства.

 

 

 

 

 

Истинската атракция на Аруба са ежегодните фестивали, които се провеждат през февруари.

Тогава по улиците се разхождат хиляди маскирани с пера арубци, а фиестата е денонощна. Но островът невинаги е бил толкова привлекателно място. Когато испанските конкистадориобикаляли из района, те го отбелязали като исла инутил (безполезен остров), за щото на него нямало злато, а водата била малко. Американските индианци обаче живели на него в продължение на 3000 години. Днес техните скални рисунки могат да се видят по стените напещерата Фонтен в Национален парк „Арикок“.

 

 

 

 

 

Един от най-типичните представител на флората на остров Аруба е дърво от вида диви-диви. Тези дървета (Caesalpinia coriaria) се срещат навсякъде по карибските острови, но най-много са ценени в Аруба заради красиво оформените им възлести стебла, чиято поза е често наричана „балетна“.

 

Множество маршрути ще ви отведат до места като дългия 100 м. естествен мост, изсечен от буйния прибой в кораловите скали на северния бряг. Посетителите, които обичат прикюченията могат да направят разходка с кон до известното естествено езеро откъм подветрената страна на острова. В същия район са и Параклисът на Алто Виста, построен от испански мисионери през 1750 г., и църквата Санта Анна в Ноорд с ръчно гравирания и дъбов олтар.

 

С дивата природа на Аруба ще се запознаете в Националния парк „Арикок”.Можете и да направите пътешствие с джип из прекрасните плажни ивици на Карибите – Палмовата и Орловата, както и с уединени заливчета като Андикури и Дос Плайа. Не бива да пропускате Бейби Бийч в плитката и спокойна Лагуна Бейби, която се намира в областта Серое Колорадо. Многобройни плавателни съдове, включително катамарани, „пиратски” кораби и увеселителни яхти предлагат гмуркане, плаване и разходка по залез слънце.

От 1990г. насам подводниците „Атлантис” предоставят на гостите на острова вълнуваща възможност да се потопят под вълните, за да разгледат прекрасния подводен свят на Карибите. Приключението Атлантис продължава 2 часа.

 

Датската дървена лодка „Ми Души” е потопена през август 1997 г., за да се превърне в забавление на пасажерите на „Атлантис”. Построена през 1928 г. като траулер плава в Северно море до началото на Втората световна война, когато е използвана за товарен кораб и спасително средство за свалени пилоти на Алианса. Години по късно лодката е продадена и става една от най-популярните чартърни лодки на Аруба. С грижа за морската флора и фауна, всички следи от гориво и масло са отстранени от кораба.

 

Днес „Ми Души” е екологично чиста „дестинация” за гмуркачи и подводничари. От нивото на високотехнологичната подводница имате възможност да наблюдавате екзотичния морски свят на Карибите през някой от тринайсетте илюминатора. Многоцветни ята риби и мистично красиви коралови полета ще ви омагьосат с прелестта си. В края на пътешествието ви, ще ви връчат вашия сертификат за подводно плаване, вие ще се присъедините към повече от четирите милиона пасажери на „Атлантис”, изпитали визуалните удоволствия на подводния свят.

 

 

 

 

 

Посетителите, които обичат приключенията могат да направят разходка с кон до известното естествено езеро откъм подветрената страна на острова. В същия район са и Параклисът на Алто Виста, построен от испански мисионери през 1750 г., и църквата Санта Анна в Ноорд с ръчно гравирания й дъбов олтар.

 

Туризмът е основния поминък на местните островитяни, които са превърнали обслужването на своите гости в изкуство. Затова тук няма намръщен келнер или „кисела“ рецепционистка. Топлотата и сърдечността на домакините са описани дори в националния химн. Най-натоварен е туристическият сезон между средата на декември и средата на април, но това е свързано повече с времето в Северна Америка и Европа. Аруба се радва на вечно слънце, прохладен вятър, а живакът рядко се откъсва от 28 градуса. 

 

BIG5.BG

Станете почитател на Класа