Русия не е класическа, а постмодерна диктатура, привлякла на своя страна 86% от руснаците. Много от тях нямат нищо против авторитарния курс на правителството, казва за ДВ швейцарският експерт за Русия проф. Улрих Шмид.
ДВ: В новата си книга "Технологии на душата" посочвате трите стълба на руската държавна идеология: неоимпериализъм, православната религия и евразийството като геополитически мотив. Какво точно имате предвид, когато говорите за неоимпериализъм? Сигурно не само агресията срещу Украйна?
Улрих Шмид: Не, не само. Неоимпериализмът е свързан с една идея, която е широко разпространена в съвременната руска култура - идеята за империята. В книгата си се опитвам да покажа как още от началото на новото хилядолетие тази идея е популярна сред консервативните среди, за да бъде възприета и засилена по-късно и от политическите технолози на Кремъл. Много представители на руския елит днес свързват бъдещето на Русия с идеята за тази империя. В книгата си цитирам например директора на близък до правителството институт за стратегически изследвания, който именно в империята вижда основание за съществуването на руската държава. Забележете, не осигуряването на жизнен стандарт за населението, а именно имперската идея. Подобна легитимация на дадена държава може да функционира, да речем, в една Холандия или Естония, но не и в Русия с нейната имперска история.
ДВ: Каква роля играе руският национализъм? В Руската федерация живеят всъщност различни народи.
Улрих Шмид: Разбира се, че руският национализъм играе роля. Но бих добавил, че в момента идеята за империята се обосновава повече геополитически, а не толкова с вътрешни руски националистически чувства. В официалната терминология на новата държавна идеология Русия често е определяна като единствена по рода си цивилизация с истинско руско национално културно ядро. Това е видно и в официални документи, например в новата национална стратегия по сигурността, която президентът Путин представи в края на миналата година. В тази стратегия културата играе много важна роля. Днес тя официално е част от националната стратегия за сигурност на Русия.
ДВ: Заглавието на книгата Ви вероятно е алюзия със Сталин, който беше нарекъл писателите "инженери на човешката душа"?
Улрих Шмид: Радвам се, че насочвате вниманието към заглавието на книгата ми, защото зад него наистина се крие нещо завоалирано. Заглавието не визира само сталиновите думи за съветските писатели като "инженери на човешката душа", а се заиграва също и с тезите на Мишел Фуко. Френският философ дефинира властта като нещо, което не идва отгоре, т.е. не от елитите на днешния руски културен живот, които решават за бюджета или кредитите. Фуко казва, че властта е нещо, което идва отдолу. Ако вземем например писателите при Сталин, те не просто са изпълнявали заповеди отгоре, а и са се опитвали да се приобщят към този голям имперски проект, от който дори често са се възхищавали. Много опростено би било да обясним това само с репресиите на режима. Смятам, че по същия начин и днес на много консервативни руски писатели им харесва Русия да бъде силна държава. Те не изпълняват някаква повеля на културното министерство, а сами са убедени, че онова, което пишат, отговаря на истината. Днес не можем да говорим за писателите просто като за изпълнителни помощници на държавата, защото самите те съзнателно се вписват във въпросния голям неоимперски проект на Русия.
ДВ: В книгата си цитирате и експерти, които определят Русия като постмодерна диктатура.
Улрих Шмид: Русия не е диктатура в класическия смисъл на думата. По-вероятно е постмодерна диктатура, която успява да привлече на страната на правителството голямото мнозинство от хората - онези 86% от руснаците, които харесват сегашното управление. Следователно това е диктатура, с която потисканите от нея са съгласни. Много руснаци нямат нищо против авторитарния курс на правителството.
ДВ: Писателката Светлана Алексиевич говори за "колективен Путин". Съгласен ли сте с това определение?
Улрих Шмид: Влиянието на Путин по принцип се надценява. Не може да се каже, че Русия е един "колективен Путин". В книгата си се опитвам да обясня настроението на приповдигнати патриотизъм, което завладя Русия главно след анексията на Крим. Според мен, патриотичният ентусиазъм идва просто от нищото, той е своего рода засилване и радикализиране на патриотичните настроения, които наблюдаваме вече от десет години в Русия.
ДВ: Твърдите, че руското общество е загубило чувството си за реалност. Ще се промени ли това?
Улрих Шмид: От две години пропагандата е толкова силна, колкото не е била от времето на Съветския съюз насам. В Русия днес се води не само борба за влияния, а и за истините. В книгата си се опитвам да представя движения, които са противоположни на тази загуба на чувството за реалност като следствие от пропагандата. Според мен, патриотичният ентусиазъм, нараснал неимоверно преди две години, може също толкова бързо отново да изчезне. В Русия е налице една достатъчно развита култура на критичното отношение към случващото се.
Улрих Шмид е професор по история на руската култура и общество в университета в Санкт Гален. Автор е на книгата "Технологии на душата. За фабрикуването на истината в съвременната руска култура", издателство "Зуркамп", Берлин, 2015 г.
DW
