"Съчувстваме на бежанците, но ако може да не остават при нас." Горе-долу с това се изчерпва толерантността на балканските страни. Сега те се подготвят за предстоящия обрат в бежанската политика на Германия и Австрия.

Какво всъщност означава решението на Виена за въвеждане на горна граница за бежанците? Дали става дума просто за някакви ориентировъчни числа, както твърдят управляващите социалдемократи в Австрия? Или е по-скоро плацебо, както казват критиците? А може би пък южната граница на страната ще бъде затворена веднага щом през нея преминат 37 500 бежанци, както настоява опозицията?

Докато Европа си задава тези въпроси, в страните по тъй наречения "балкански маршрут" на бежанците нараства тревогата. В Словения, Хърватия, Сърбия и Македония отново се рисуват апокалиптични сценарии за това как след затварянето на австрийската граница четирите бивши югославски републики ще бъдат притиснати от всички посоки. А всъщност никоя от тях не иска да се превръща в лагер, приютяващ всички чакащи или отхвърлени бежанци.

"Балканските правила"

Откакто Австрия въведе официално горна граница за бежанци, балканските страни пропускат само онези мигранти, които декларират писмено, че ще подадат молба за убежище в Австрия или Германия. "Това е в нарушение на съществуващите международни конвенции, но въпреки това ние ще се придържаме към тази политика", обяви хърватският вътрешен министър Ранко Остоич в края на миналата седмица. Според него, всичко сега зависело от Германия. "Хърватия е само транзитна страна по пътя на мигрантите и няма да се превръща в хотспот. Тази криза трябва да бъде решена на външната граница на ЕС между Гърция и Турция", убеден е Остоич. Събитията от последните дни илюстрират много добре тези нови "балкански правила": в Словения полицията задържа временно десетки мигранти, чиято крайна цел не беше нито Австрия, нито Германия.

"Не бива да ни изненадва това, че при новите обстоятелства балканските държави реагират панически и още по-твърдо", казва пред Дойче Веле Павле Килибарда от белградския Център за човешки права. "Всички те са наясно, че подобен подход нарушава Женевската конвенция. Само че страните от Западните Балкани бързо могат да си намерят оправдание. Те си казват, че щом големите страни-членки в ЕС не спазват международните договорености, и те могат да се държат по този начин", обяснява Килибарда и допълва: "Не очаквайте на Балканите да се държат като по-големи католици от папата."

Във вторник Македония затвори границата си с Гърция за 48 часа - под предлог, че в Словения имало проблеми с железопътните линии, които се ползвали и от мигрантите. Любляна обаче отрече категорично тази информация. Същевременно сръбският премиер Александър Вучич, най-големият привърженик на политиката на отворените врати на Меркел в района, обяви, че страната му имала капацитет да приеме не повече от пет хиляди бежанци. Само толкова било по силите на икономиката на страната.

На този фон наблюдателите са убедени, че резервният план "Б" на балканските държави е също толкова недоразвит, колкото и план "А". Досега те просто пропускаха бежанците към Западна Европа, а скоро биха могли да се люшнат в другата крайност и да затворят границите си.

"Политическите елити ще се вслушат в гласа на народа", убеден е сръбският правозащитник Килибарда. "Хората от балканските страни мислят горе-долу така: на бедните бежанци трябва да им се помогне, защото са в беда, стига да не решат да останат тук, защото и ние сме бедни", казва Килибарда. Той е убеден, че Сърбия и нейните съседни държави по-скоро биха подкрепили вдигането на огради по границите, отколкото изграждането на приемни лагери за бежанци. А това би предизвикало ефекта на доминото: Белград, Скопие, Загреб и Любляна ще правят каквото самите те сметнат за добре и ще се оправдават с действията на австрийските и германските власти.

На сръбско-хърватската граница

Добре дошло за трафикантите

Вече видяхме какво би могло да означава това: през ноември Словения, Хърватия, Сърбия и Македония изведнъж решиха да пропускат през границите си само мигранти, бягащи от война. Те прецениха, че в тази графа попадат хората от Сирия, Ирак и Афганистан. Но не и бежанците от Еритрея например, които всъщност много лесно получават убежище в Германия, а и в другите северноевропейски страни.

Контролът по балканските граници обаче не е особено строг: защото броят на пристигащите в Германия мигранти от Северна Африка расте главоломно. Миналата седмица унгарската полиция задържа петима сърби, които превозвали в колите си нелегално мигранти от Турция, Сомалия, Нигерия, Индия и Шри Ланка.

"Само за една нощ балканският хуманитарен коридор ще се превърне в златна мина за трафикантите на хора. До крепостта Европа в бъдеще ще стигат само онези, които могат да си платят за това", писа по този повод словенският портал "Вечер".

През последните месеци бизнесът на трафикантите на Балканите беше почти замрял, тъй като балканските държави пропускаха бежанците свободно. Освен това те организираха и транспорта им до следващата граница. Сега обаче нещата могат да се променят и трафикантите надушват, че за тях отново ще има работа. Те започват бавно да се пробуждат от зимния си сън.

DW