"До 2025 г. международната система ще стане многополюсна." Това е прогнозата на Националния съвет по разузнаването, посочена в доклада „Глобални тенденции 2008 г." Авторите на доклада съвсем провокационно предупреждават: "Не можем да изключим сценарий за териториално разширение и военни съперничества”. Но американски високопоставени политици с пренебрежение се отнесоха към отправените предупреждения, наричайки ги „хипотеза” за кошмарни сценарии. Но вината може да се прехвърли на разузнавателната общност, която не успя да определи колко бързо ще настъпи тази многополюсност. Слушайки днес някои от кандидатите за президент, започвате да си мислите, че не сме излезли от еднополюсна епоха. Сега проблемът е в това, че ние не можем да променим своя мироглед, заплитайки се в лепкавата паяжина на американската „изключителност” и „незаменимост”. Лидерите на САЩ ще трябва да кажат честно на обществеността, че американското влияние днес е ограничено, поради което е необходимо да се прояви политическа сдържаност. Само смелият американски президент ще бъде в състояние да коригира целите и задачите, които са в съответствие с нашите ограничени ресурси и се осъществяват в контекста на нарастващата конкуренция с Китай, Русия и други държави. Други големи сили, по-специално Китай и Русия, не винаги споделят американските ценности и не отдават заслугата на САЩ за либералния световен ред. Напротив, те имат напълно противоположни идеи за това как трябва да се изграждат международните отношения. Коментирайки мирогледа на руския президент Владимир Путин, германският канцлер Ангела Меркел заяви, че той „живее в един различен свят”. В епохата след Студената война САЩ привикнаха към факта, че по думите на французите те са „свръхсила”. За известно време през 90-те години на ХХ век, глобализацията всъщност означава укрепване на културните норми, ценности и нагласи на Запада. Нови демокрации е имало в големи количества, Китай се присъедини към СТО, а Русия е наводнена от западни съветници, казващи на Москва как трябва да реформира икономиката и да въведе демокрация. Може би трябва да простим на американците непоклатимия им оптимизъм и безпределна вяра в достойнствата на демокрацията с добродетелите на свободния пазар.

Но тези универсални ценности никога не са съществували, а в началото на 21 век този универсализъм мина на втори план, започнаха да се засилват конфликтите и екстремизма, особено в Близкия изток. Появиха се нови актьори като „Ислямска държава”, пъстро сборище на бивши привърженици на „Ал Кайда” и нихилисти. Еднолично и самостоятелно те обърнаха с главата надолу цялата арабска държавна система, създадена след Първата световна война въз основа на споразумението за Сайкс-Пико. Дори авторитарните държави, където по дефиниция има силно централно правителство (например, Русия и Китай), са принудени да потискат вътрешни опозиционни движения и да гонят от своята територия международни неправителствени организации от страх от идеите, които могат да настроят обществото. Новият, по-сложен световен порядък изисква от САЩ да създадат нов план за игра. Голямото предимство на Америка е, че тя е напълно функционална световна сила, с такъв набор от икономически, дипломатически, културни и, разбира се, военни инструменти, каквито не притежава никой друг. Китай разполага с нарастващата икономическа тежест и влияние, както и нарастващото военно присъствие в региона, но въпреки увеличената "мека сила" в Африка и Латинска Америка, неговата нарастваща увереност отблъсква съседите. Русия остава ядрена сила и все по-често си сътрудничи с Китай на Евразийския континент. Въпреки това нейната икономика страда от ниските цени на енергоносителите, корупцията и липсата на инвестиции в човешки капитал. Укрепването на "меката сила" в Европа може да изглежда много важно преимущество, но поради двойното въздействие на кризата върху еврото и проблемите на миграцията, тя се занимава със своите вътрешни дела. Всичко това подсказва, че САЩ в нова ситуация може да уредят за себе си роля на създател на глобална законодателна тенденция. Сега няма хегемонна сила, която да формира световната система, както няма и явно единодушие по въпроса какъв трябва да е новия световен порядък.

Но има нарастваща борба за влияние, има доминиращите идеи, които трябва да засилят американското предимство. Многобройни проучвания показват, че светът все още симпатизира на американците, въпреки грешките като нахлуването в Ирак. Американските университети са Мека за най-добрите студенти от Китай и други страни. Но Съединените щати трябва да бъдат внимателни при отношението си към други страни като към аутсайдери. Повечето държави, включително Русия и Иран, искат да поддържат добри отношения с нас, дори и да не споделяме общи ценности и интереси. Американците трябва да се откажат от навика си да отхвърлят международните инициативи, които „не са измислени тук”. Китай неотдавна създаде Азиатска инфраструктурна и инвестиционна банка и ни даде урок, че е по-добре САЩ да участват в инициативи в други страни, за да имат въздействие върху променящия се световен ред. Американците не могат да разчитат на факта, че всяка една добра идея се ражда само в САЩ, а ако Вашингтон отхвърля всяка чужда идея е обречен на провал. Морковът работи по-добре от тоягата, вместо поговорката „разделяй и владей”. Съединените щати трябва да търсят отговори на глобалните предизвикателства заедно с останалите. За да създават тенденциите, трябва да имат търпение, което някои американски политически лидери не притежават. Преодоляването на нашето природно нетърпение и поддържането на дълга игра може да бъде най-оптималното настъпателно средство. В края на краищата, ние все още живеем в най-демократичната епоха, а властите на Русия и Китай най-вероятно ще са изправени пред нарастващ натиск, когато обществото изиска създаване на по-представителна власт. Можете да си спомните логиката, която определя политиката на ограничение в ранния период – запазването на сплотеността на Запада и силата, която доведе към това съветската система да се срине заради собствени вътрешни противоречия. Същата логика може да се прилага и днес с играта на Америка срещу системата на държавния капитализъм. Все пак, това ще изисква повече консенсус и единодушие в рамките на страната, а САЩ ще трябва да покажат на света своето по-приятно лице. Нарастващите междупартийни препирни се превърнаха в характерна черта за Вашингтон, озадачаваща дори и нашите приятели.

Ако САЩ приемат, че в урегулирането на проблемите и вземането на решения участват и другите, а международния ред не е американско производство, то Америка от държава, опитваща се да запази статуквото, ще се превърне в държава, водеща света към ново равновесие. /БГНЕС