Защо въпреки колапса в цените на горивата по световните борси бензинът, дизелът и природният газ остават скъпо удоволствие за бизнеса и потребителите в България? Николай Цеков потърси мненията на трима експерти.
Възходът и спадът в цените на горивата имат пряко въздействие върху икономическия растеж. Цитирани от „Икономист" експерти твърдят, че средният ръст на брутния вътрешен продукт се ускорява с половин процент на всяко 10-процентно намаление в цената на петрола. Това правило важи с още по-голяма сила за страните, които са предимно консуматори на горива, сред които е и България.
Защо обаче през последните 18 месеца на стремителен срив на световните борсови ставки за течните въглеводородни горива в страната не се забелязва някакво стопанско оживление или подобрения в бюджетите на домакинствата? Падащите световни цени на петрола и природния газ не водят до адекватни промени в тарифите за клиентите на българските бензиностанции и газостанции. Върху шията на потребителите в страната висят като воденични камъни монополното присъствие на руските доставчици „Газпром" и „Лукойл", безскрупулният картел между дистрибуторите на горивата и престъпното бездействие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на Националната агенция по приходите (НАП). Това заключение обобщава становищата по проблема на политолога Алекс Алексиев, финансовия консултант Илиян Василев и енергийния експерт Васко Начев.
Илиян Василев: Вследствие на ценовите разлики потребителите губят близо 1 млрд. лева годишно
Цените в България са скандално високи
„Бензинът е кръвта на икономиката и поевтиняването винаги има благотворен ефект. В САЩ цената му падна до 60 цента за литър и в страната се завръщат предприемачи в тежката химия, които преди инвестираха в Китай и Индия. Същото правят сега и производители на торове и други зависими от природния газ продукти, защото американското „синьо гориво" е най-евтиното в света. При цени в Европа от 190 долара за 1000 кубически метра България продължава да го купува за почти двойно по-голяма сума. Това е скандално!", твърди политологът Алекс Алексиев.
Експертът по подземните горива Васко Начев, който е работил за международни компании в Азия, обяснява по следния начин: "На практика българите не живеят на континент, а на някакъв остров. Страната ни продължава да е откъсната от Европа и доказателство за това е, че чрез установения модел на зависимости и държавно покровителство над монополните интереси, на българските потребители и сега се пробутва газовата схема един доставчик-една тръба-един дистрибутор. В крайна сметка ситуацията на пазара на горивата в България много прилича на скандалите във футбола. Потребителите гледат безвластно от трибуните мача между доставчици и дистрибутори, но резултатът се договаря далеч от стадиона – под тежките сенки на държавно-олигархичния сговор".
Според финансовия консултант Илиян Василев, двойното бреме върху бизнеса и потребителите от страна на монополните доставчици и на картелите между дистрибуторите възпира растежа и новите инвестиции в българската икономика. Абсурдната ситуация почти заличава позитивния ефект от 2 млрд. долара за българският външнотърговски баланс вследствие на стремителното поевтиняване на петролните продукти, изтъква Василев.
Бензиностанция на руския монополист "Лукойл" в Бургас
Кой пази картелите в България?
Експертите са категорични, че при очевадното картелиране на българския пазар за горива спадовете по световните борси няма как да повлияят на джобовете на потребителите. „Вместо да стартира разследване за картел между дистрибуторите на нефтопродукти, Комисията за защита на конкуренцията продължава да обяснява колко трудно било доказването на сговор срещу потребителите в изгода на производители и търговци. Повод за разследване може да бъде дори обстоятелството, че бензиностанция във Варна продава бензин за 1.50 лева и твърди, че продължава да е на добра печалба. В много по-наситения пазар в София всички продават същия бензин на цени над 1.90 лева", аргументира се Васко Начев. Илиян Василев допълва, че в резултат на тази разлика потребителите губят близо 1 млрд. лева годишно. „Машинациите позволяват на картелистите да надуват разходите си и така да ощетяват не само потребителите, но и държавния бюджет заради несъбраните данъци. Но НАП и КЗК предпочитат да не развалят рахатлъка на участниците в картела, в който има не само български и руски, но и европейски компании, за съжаление", изтъква Василев.
Още по-смайващ е начинът, по който държавата „изтупва брашнения чувал" – джобовете на потребителите, за да запълни дупките в бюджета. „Всъщност част от цената на спокойствието за монополисти и картелисти на българския пазар за горива тази година е покрита с повишените цени на винетките. Вместо да си събере укриваните и манипулирани сборове на този пазар за стотици милиони левове, правителството предпочита да измъкне с новите винетки такси от джобовете на шофьорите - 150 млн. лева за поддържане на пътищата", заключава Илиян Василев.
DW
