"Южен поток" се опитва да се промъкне в ЕС като "български". Само че Кремъл напразно се надява, че може да накара Брюксел да приеме един от руските проекти
Руските власти и "Газпром" се надяват, че неотдавнашното решение на Украйна да не купува природен газ от Русия е само временно поражение. Те вярват, че голямата политическа победа тепърва предстои. А тя би изглеждала така: ЕК да даде съгласието си за реализирането на един от двата проекта за газопроводи в Южна и Централна Европа. Става дума за "Южен поток" и "Турски поток". Възможна е и комбинация от двата газопровода. Икономическите прагматици може би предполагат, че "Газпром" търси начин да компенсира понесените загуби от проектирането и реализацията на тези газопроводи.
Всъщност и двата проекта са на първо място политически, а не икономически, което личи и от дипломатическата игра около тях. Независимо от оптимистичните разсъждения на руските чиновници за изгодата от реализацията на тези проекти, Москва е заинтересувана преди всичко от увеличаване на енергийното си влияние в Южна и Централна Европа. Потенциалните ѝ партньори в тези проекти пък са заинтересувани от печалбите.
Българската мечта
Непосредствено след Нова година в българските медии се появиха съобщения за възобновяване на проекта "Южен поток". Нека да припомним, че лично президентът Путин обяви прекратяването му, след като България излезе от консорциума за неговата реализация. Затова и завръщането към първоначалния вариант на проекта би било недопустимо за репутацията на Путин. Той би заприличал на губещ, който прави поклон пред ЕК. Кремъл никога няма да се съгласи на подобна стъпка. Нищо чудно, че президентският прессекретар Дмитрий Песков категорично опроверга възможността за подновяването на "Южен поток".
По всичко изглеждаше, че разговорът е приключил. Но София явно е намерила компромисен вариант. Премиерът Бойко Борисов предложи не само част от "Южен поток" да бъде преименуван в "Български поток", но и изграждането на "нов" газопровод, който от юридическа гледна точка да е български. Това предложение като че ли съответства на антимонополните изисквания на Третия енергиен пакет на ЕС, които пречеха за изграждането на "Южен поток". Въпросът е само откъде ще дойде природният газ в българската тръба?
Турски поток?
И изведнъж съвсем на място идва проектът "Турски поток", предложен от Владимир Путин непосредствено след като обяви края на "Южен поток". Първоначално този газопровод трябваше да стига само до границата с Европа. В Москва злорадстваха, че останалото си е работа на европейците. Проектът обаче не се развиваше, страните спореха за разходите и разпределяха потенциалните приходи. А след като турците свалиха руския бомбардировач, отношенията между двете страни рязко охладняха. И сякаш и този проект беше погребан.
В това време обаче се разрази политическият конфликт между Иран и коалицията на арабските държави, начело със Саудитска Арабия. Досега обаче не се е стигнало до директен сблъсък. Война в Персийския залив би довела не само до рязко намаляване на доставките на петрол на световните пазари, но и до прекратяване на търговията с втечнен газ от Катар. И тъй като явно беше крайно време Москва да напомни на европейските потребители на синьо гориво за руските проекти, руският министър на енергетиката Александър Новак обяви, че очаква предложения от европейските и турските партньори.
Иранският жокер
Всички тези изявления имат една цел: да убедят Европа, че няма да може да мине без руския природен газ. Само че за голямо разочарование на "Газпром" и Москва, ЕК засега официално мълчи. В Брюксел знаят, че няма защо да бързат. За изграждането на газопровод е необходимо време.
Всъщност ние съвсем скоро ще разберем дали ще настъпи по-нататъшно задълбочаване на иранско-саудитския конфликт и дали ще намалеят доставките на горива за Европа. Международната общност обаче отмени санкциите срещу Иран. А това е коренна промяна на ситуацията. Затова е по-добре да се изчака, вместо в Европа да се оставят да бъдат водени за носа от руските газови геополитици.
DW
