Една религия, в която необразовани имами открито проповядват омраза и дискриминация, най-сетне трябва да се заеме със самата себе си, твърди Кристоф Щрак в коментара си.
Над 100 милиона християни по света стават жертва на преследвания заради релията си. 7 100 християни са били убити само за една година заради своите верски убеждения. За същия период 2 400 християнски черкви са били обект на покушения. Тези цифри откриваме в "Световния индекс за преследванията", който в началото на всяка година публикува хуманитарната организация Open Doors. Броят на посегателствата е стряскащо висок, драматично висок. А да не забравяме, че зад цифрите се крият и хиляди човешки съдби.
Къде ги преследват най-жестоко?
Да, хуманитарната организация Open Doors е християнска и това навярно се отразява върху обективността на нейния Индекс. А във време като днешното, когато класациите и рекордите са всеобща мода, всеки подобен списък светкавично попада в медиите. Двете големи църкви в Германия също излязоха с не по-малко задълбочен и тревожен доклад, но не предложиха класации и не използваха подобни ярки формулировки. В своя ежегоден доклад за човешките права Амнести интернешънъл пък се съсредоточава върху диагностицирането на проблемите, а не върху таблици и класации.
Независимо от тези уговорки, тенденцията, която изтъква хуманитарната организация Open Doors, буди сериозна загриженост. В пет от седемте най-гъсто населени държави в света - Китай, Индия, Индонезия, Пакистан и Нигерия - християните са в много тежко положение. А това са все държави, които Западът непрекъснато ухажва, защото гледа на тях като на огромни пазари. Това са все държави, където посегателствата върху човешките права, върху свободата на словото и върху религиозната свобода винаги вървят ръка за ръка.
Още по-плашещ обаче е следващият извод: в част от тези държави радикалният, войнствен и човеконенавистнически ислямизъм се превръща във все по-сериозен проблем. Девет от десетте държави в списъка на Open Doors са мюсюлмански. И мюсюлманските книжовници най-сетне трябва да застанат лице в лице с този феномен. Авторитетните фигури в академични институции като университета „Ал Азхар" в Кайро или в съмнителния "Център Абдула за междурелигиозен и междукултурен диалог" във Виена са длъжни да реагират. Да реагират са длъжни и господата религиозни преподаватели в основните религиозни центрове в Саудитска Арабия и Иран. Ислямът стои в началото на един дълъг път, който изглежда със сигурност стръмен, ако не и кървав. Усещат го и християните, и малцинствените ислямски фракции, и евреите, доколкото ги има в тези страни. Нужно е Просвещение. Нужно е образование. Една религия, в която необразовани имами открито проповядват омраза и дискриминация, най-сетне трябва да се заеме със самата себе си.
Реформата трябва да дойде от самия ислям
Германският опит в обучението на религиозни преподаватели и имами е стъпка в правилната посока. Съвсем наскоро от Нигерия, например, пристигна официална молба за помощ в обучението на имами. Но на трайно подобряване на положението на християните, живеещи в люлката на християнството (Близкия изток) можем да се надяваме, едва когато дойдат сигнали от големите ислямски авторитети. Засега такива няма. В диалога си с ислямския свят Западът занапред трябва още по-настоятелно да поставя акцента върху човешките прави и религиозната свобода. Лидерите на мюсюлмански държави винаги забелязват, когато техен високопоставен гост отдели два часа от претоварения си план, за да посети някоя потискана религиозна общност или християнски орден. Ангела Меркел често го прави. Биха могли да го правят дори обикновените туристи. Да не говорим, че при такива срещи можете да се запознаете с някои от тихите герои на нашето съвремие.
DW
