Можем да го смятаме и за поредния каприз на времето. Но когато екстремните метеорологични аномалии се превръщат в норма, а системата губи своята устойчивост, нищо добро не очаква човечеството, пише Й. Мюлер-Юнг във ФАЦ.

Едва ли можем да разглеждаме това като доказателство за настъпването на климатичния Апокалипсис. Но метеорологичният хаос от последните дни на тази богата на климатични феномени 2015 година е показателеnen:

на Северния полюс беше измерена температура значително над нулата, а по средата на полярната зима снегът се топи в райони, където температури от минус 40 градуса по Целзий са нещо обичайно. И още: в крайните северни райони - от Канада до Сибир - тундрата и вечно замръзналата почва се разтопяват (макар засега това да се отнася само за повърхностния слой), а в нашите географски ширини видяхме овошките да цъфтят по Коледа. Няма как тези климатични феномени да не ни притесняват поне мъничко.

Апокалипсис утре?

Винаги, когато светът около нас се преобръща наопаки, ни обзема страх. Това е чисто човешки рефлекс. И колкото по-брутална е промяната, толкова повече това ни притеснява. Само че досега смятахме всяка по-голяма промяна и всички лоши капризи на времето за следствие от еволюционното ни развитие. Винаги е имало екстремни климатични отклонения, а природните катастрофи са част от нашата природа - поне така са ни учили. И мнозина се утешават с това.

Малцина са склонни да приемат за климатичен Апокалипсис това, че през месец декември е било с 6 градуса по-топло от обичайното - независимо, че това е истински стрес за хората и природатa.

И арктическите ледове вече се топят

Искрено се надяваме, че тези температурни аномалии ще си останат само едно изключение. Но все по-често ставаме свидетели на обратното - изключенията се превръщат в норма, а системата започва да губи своята устойчивост. А липсата на устойчивост повишава опасността от климатични кризи.

Нищо вече няма да е същото

В северните полярни области затоплянето протича двойно по-бързо, отколкото в нашите географски ширини. В този смисъл те могат да бъдат разглеждани като един вид климатична лаборатория на света. Именно там можем да видим в забавен каданс как пред очите ни се извършва климатичната промяна. И можем само да гадаем на какво още ни предстои да станем свидетели. В същото време не знаем как реагират на тези отклонения процесите в атмосферата и океаните, които в продължение на хилядолетия се подържали устойчива екосистема на Земята.

През тази година затоплянето в глобален мащаб надхвърли границата от един градус по Целзий. Ако тенденцията се запази, само след няколко поколения затоплянето може да се измерва с тройно или четворно по-високи стойности. И тогава вече нищо няма да е същото.

Йоахим Мюлер-Юнг, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main