Подготвяната от новото полско правителство медийна реформа разтревожи гилдията още преди да е внесена в парламента. Тезата на политиците, че медиите трябва да служат на националните интереси, не предвещава нищо добро.

Правозащитната организация „Репортери без граници" обяви, че е силно загрижена от случващото се във Варшава. При това замислената медийна реформа все още не е официално представена. Мнозина предполагат, че целта ѝ е да дисциплинира „четвъртата власт". Реформата би засегнала обществените радио и телевизия, както и полската осведомителна агенция ПАП. В смисъла на реформата, тези държавни акционерни дружества в бъдеще ще трябва да се грижат не толкова за печалбите си, колкото за изпълнението на своето „национално поръчение". От „обществени" те ще бъдат прекръстени на „национални", а акционерните дружества ще прераснат в „национални културни институции".

Как се изпълнява "национална мисия"

Какво ще се разбира под „национално поръчение", обяснява държавният министър в културното министерство Кшищоф Чабански: полската история в бъдеще трябвало да се превърне в основен програмен акцент, а обслужването на националните интереси ще става чрез съдържания, които събуждат патриотичните чувства на зрителите. Сходни планове има и по отношение на образователната реформа – историята ще се превърне в предмет с основна важност, редом с математиката и полския език.

Критиците смятат, че в медиите вече няма да има място за самокритични журналистически материали, насочени към полската история. Затова пък там вероятно по-лесно ще попадат всевъзможни заговорнически теории, например за самолетната катастрофа в Смоленск. Мнозина в управляващата партия вярват, че катастрофата, при която загина полският президент и други 94 ръководни политически деятели на страната, не е била нещастен случай, а атентат.

Политическо влияние

Критици на властта: искат да сложат намордник на медиите

В хода на реформата ще бъдат създадени и нови структури. Новият „Съвет на националните медии" ще взема всички решения, свързани със съдържанията на програмите и кадрите. Този съвет ще се избира от парламентарното мнозинство и президента.

И преди полските медии са били превръщани в инструмент на властта. Например през 2007, когато управлението беше взето от „Гражданска платформа". Тогава на всички ръководни постове в телевизията също бяха назначени хора, верни на управляващите. Но и преди е имало подобни тенденции, критикувани остро от „Право и справедливост" (ПиС). Но когато партията взе властта, тя просто продължи тази политика, вместо да я промени.

Когато политици хулят журналисти...

Всичко това означава, че се очертават трудни времена за критичните журналисти. Неудобните са подложени на натиск или биват уволнявани, както показа примерът с телевизионната водеща Каролина Левицка. В интервю с министъра на културата Пьотр Глински тя му зададе въпроси, които не му се понравиха. Още в самото предаване министърът заяви пред зрителите, че няма да отговаря на въпросите, защото ставало дума за „пропагандна медия, каквито скоро вече нямало да има".

Токшоуто на Томаш Лис – един от най-известните полски журналисти – също ще бъде свалено. Журналистът в момента е изложен на яростни нападки. Управляващите смятат неговото предаване за „необективно, предубедено и манипулативно", а самият Лис бил „пропагандатор", а не журналист. Дори координаторът на тайните служби Мариус Камински взе отношение по случая, заявявайки, че „името на Лис символизира злото, което се финансира с обществени пари". "Когато политици хулят журналистите, наричайки ги „пропагандатори" и ги заплашват с уволнение, често се стига до автоцензура", казва говорителката на сегашния Съвет за телевизия Катаржина Твардовска. Това може да доведе и до появата на агресия спрямо журналистите, предупреждават от Съвета.

... а журналисти ходят с лична охрана

Министърът на културата Пьотр Глински

Някои събития напоследък показват, че това не е просто опит за всяване на паника. На скорошна демонстрация на привърженици на правителството можеше да се види малка препарирана лисица с надпис „Томаш live". Лисицата беше използвана като символ за съдбата на журналиста Томаш Лис – на полски „лис" означава „лисица". Други демонстранти пък носеха в ръце „клетка за лисицата". На други демонстрации беше нападнат репортер на Полската телевизия, микрофонът му беше изтръгнат от ръката и той беше охулен пред очите на всички. Показателно е, че най-големият частен телевизионен канал
TVN изпраща своите репортери да отразяват подобни събития само с лична охрана.

Не всеки може да удържи на подобен натиск. Някои журналисти вече си признават, че си налагат автоцензура. Особено по-младите репортери се страхуват за работното си място. На тях правителството обещава „добър обрат" в медийния бранш.

Голям брой репортери и водещи на Полската телевизия, сред които има и редица известни личности, работят като нещатни сътрудници и често пъти не плащат нито здравни осигуровки, нито социални отчисления. Договори за щатни места почти не се предлагат. Под „добър обрат" правителството има предвид и промяна в трудовите договори.

Повече финансиране

Макар и парадоксално, може да се окаже, че тъкмо това правителство ще успее да осигури по-добро финансиране на обществените медии. На теория те би трябвало да се издържат от вноските за радио и телевизия, но поляците не плащат редовно своите задължения. От общо 10 милиона домакинства, които са длъжни да плащат радио- и телевизионни такси по пет евро месечно, реално плаща само всяко десето. Ще рече, че девет милиона домакинства изобщо не плащат такси.

Бившият полски премиер Доналд Туск

Вина в това отношение има и предишният премиер Туск. През 2008 той заяви публично, че Полша имала „архаична форма за финансиране на медиите, която била вид изнудване". Туск имаше намерение да отмени телевизионните такси, но не успя да го направи. Сега той вече не е премиер, но проблемите си останаха.

Сегашното правителство изглежда има намерение да опрости старите задължения на длъжниците и да въведе нова радио и телевизионна такса, която да е наполовина по-ниска. Тя ще се плаща от домакинствата заедно с подаването на данъчните декларации или с плащането на тока. По този начин биха се събирали близо 400 милиона евро годишно.

"Реполонизация" на медийния пазар

Няма яснота по едно друго намерение на правителството – да намали дяловете на чуждестранните вестникарски издателства в Полша. Тези намерения явно са насочени предимно срещу германските издателства, които са много активни в страната. Представителите на правителството говорят в тази връзка за нуждата от „реполонизация" на медийния ландшафт.

Това също се правело в името на националния интерес, но засега още не са известни детайлите. Реформата предстои да бъде представена – най-късно в началото на януари. Тогава ще стане ясно дали наистина „четвъртата власт" в Полша е реално застрашена.

DW