Най-после Блатер си отива! Целият футболен свят сякаш колективно си отдъхна. Но 8-годишното наказание за бившия шеф на ФИФА изобщо не е краят на тази толкова дълга и неприятна история, пише в коментара си Йоша Вебер.
Добрият, стар Йозеф Блатер! В понеделник го видяхме в най-силната му форма: борбен, пълен с енергия, убедителен и с бърза реакция. На пръв поглед бившият президент на ФИФА отначало изглеждаше несигурен: лепенката под дясното му око и клатушкащата се походка сякаш подсказваха, че насреща ни стои един вече отписан, ако не и нокаутиран Блатер. Да, ама не.
Йозеф Блатер, вечният президент на ФИФА, явно не мисли да се предава. Вярно, че подопечната му Комисия по етиката го отстрани, както и президента на УЕФА Мишел Платини, за цели осем години от ръководни функции заради злоупотреба със служебно положение и нарушения на моралния кодекс. Но Блатер не приема тази присъда и смята да я оспорва на всички възможни инстанции.
„Осем години? Че за какво?" – възкликна ядосаният Блатер и веднага обяви, че ще се бори: „За ФИФА и за себе си." То за него открай време двете неща са едно и също: ФИФА и той самият. Тъкмо в това е и проблемът - дори след наказанието Блатер продължава да дърпа конците във ФИФА, броди като вампир из коридорите на федерацията и спъва спешно необходимото ново начало за световния футбол.
Блатер - жертва? Смехотворно.
В емоционалната си изява пред медиите, която направо бъкаше от силни думи („позор", „лъжа", „несправедливост"), Блатер се самоописа като жертва на Етичната комисия и призова към повече човечност и уважение – насочени, естествено, към него самия. Очевидно е, че този човек вече е изгубил връзка с действителността, защото и до ден-днешен не може да обясни съмнителното плащане в размер на цели 1,8 милиона евро, които, според разследващите, са били подкуп, за да бъде преизбран начело на ФИФА през 2011 година. Гневният му и същевременно смехотворен монолог пред медиите може да мине за забавен – ако не беше толкова горчиво сериозен. Футболът се намира на кръстопът. Ръководството на този най-любим спорт на планетата с основание е дискредитирано. Разследванията в САЩ и Швейцария извадиха на бял свят една корумпирана система, на която трябва да се сложи край. Веднага.
"Не мога да кажа, че това беше хубав ден за ФИФА" – възкликна Блатер, а на човек му иде го репликира: „Напротив, чудесен ден за ФИФА!" Дали обаче? Още не се знае. Присъдата срещу Блатер засега само открива пътя към разчистването на Авгиевите обори. Крайно време е да се разбие системата от съмнителни и направо незаконни далавери, която Блатер години наред не само толерираше, но и активно разработваше, според Етичната комисия: контингенти от билети за световните първенства срещу подкрепа при гласуванията; телевизионни права срещу подкупи; важни постове срещу влияние – във ФИФА се върти търговия като не черен пазар. И като че ли всичко може да се купи, включително и домакинството на световно първенство.
Блатер години наред насърчаваше този бизнес – и добре печелеше от него. А сега, по ирония на съдбата, той самият беше отстранен (поне временно) тъкмо от Комисията по етиката, която навремето лично въведе - най-вече като рекламен инструмент. И която досега посичаше най-вече негови противници като Мохамед бин Хамам и Джак Уорнър.
Системата „Блатер" все още си стои
Какво следва оттук насетне? Най-вероятно една дълга юридическа разправия. Защото истината е, че Блатер още не е победен. Същото важи и за изградената от него система. Почти всички важни постове във ФИФА са раздадени на негови верни хора, а мнозина от функционерите вече са дискредитирани. И независимо какви ще бъдат решенията на следващите инстанции по случая „Блатер", Федерацията е изправена пред Херкулесовата задача да се самореформира из основи. Едва когато това стане, ще можем да кажем дали днешният ден наистина е бил хубав за световния футбол.
DW
