Срамно е да се пишат такива текстове, срамно е и да се четат, коментира Александър Андреев по повод една публикация, която има за цел да злепостави Радан Кънев.

Мръснички, мръснишки детайли от спалните на хомосексуални хора. Детайли, които навярно са чиста измишльотина, но независимо от това искрено радват душата на българския воайор.

Грозно, гнусно

Две български булевардни издания си подхвърлят в момента една публикация, която предизвиква единствено дълбока погнуса. Става дума за предполагаеми интервюта с предполагаеми събеседници, които са предполагаемо хомосексуални и тъкмо в това си качество разказват някакви „пиперливи" истории, в които предполагаемо участва Радан Кънев. Лично аз не познавам Радан Кънев и изобщо не се интересувам от личния му живот. А погнусата ми е не заради хомосексуалната тема на тази публикация, а заради подмолните внушения на авторите.

Не е нужно човек да бъде ясновидец, за да се досети, че двете булевардни издания изпълняват политическа поръчка: да омажат с катран и перушина въпросния политик. Задача, която сама по себе си е ужасно грозна, но поне може да бъде наместена в някаква схема на борби за власт.

Да, политическата поръчка е лицето на тази публикация, същински гнусното обаче виждаме, когато я обърнем откъм опакото. На пръв поглед обширните излияния на предполагаемите събеседници не подклаждат хомофобия или агресия към хомосексуалните хора, дори напротив. Авторите на публикацията сякаш казват: тези хомосексуални също са готини хора, дайте да се порадваме на техните мръсотийки! И точно това е гнусното: че хора, които предполагаемо се смятат за журналисти, нагазват толкова надълбоко в тинята на скандално-клюкарското одумване на нечий сексуален живот.

Да разшифроваме

Още по-голяма погнуса предизвикват езикът, изказът и стилът на публикацията. Въпросните събеседници целенасочено използват просторечив и понятен, „народен" език, разбираеми клишета, които свеждат хомосексуалността до някакви механични физиологични движения и до ясно ролево разпределение между партньорите. Защото пошлите текстове трябва да бъдат разбираеми дори за най-неукия човек - иначе няма да си свършат работата. Лицемерната добронамереност на публикацията лесно може да се разшифрова: на един безхитростен и необразован читател ние сега нагледно ще опишем как се забавляват гейовете (срещу които нямаме абсолютно нищо против!), а пък той, читателят, да си прави сам изводите...

А че всичко това най-вероятно са чисти измишльотини, вулгарни лъжи, манипулации и оклеветяване - кой ти гледа.

Срамота за хората, които пишат такива текстове.

Срамота и за „народа", който ги чете.

DW