Двама нови политически играчи заплашват да разбият традиционния за Испания двупартиен модел. Още преди гласуването на общите избори тази неделя вече се правят залози за възможните управленски формули.
Испанците ще участват тази неделя в парламентарни избори, които могат да принудят двете големи партии да търсят помощ от други две нови политически сили, за да управляват. В зависимост от подкрепата, която ще получат от избирателите, двете нови политически формации дори могат да изиграят важна роля в избора на следващия испански министър-председател.
Заради високия дял на още неопределилите се избиратели (40%) и многото недоволни испански гласоподаватели от двупартийната система в страната, сегашната предизборна кампания беше една от най-мръсните от много години насам. Кандидатите на четирите партии, водещи в нагласите, използваха много лични нападки срещу опонентите си, като напълно загърбиха обещанията си в началото на кампанията.
Очаква се дясноцентристката Народна партия на премиера Мариано Рахой да спечели изборите, но последните сондажи преди гласуването показват, че тя няма да може да управлява самостоятелно. Като втора политическа сила се очертава Социалистическата партия, следвана от новите партии вляво и вдясно от центъра - "Подемос" ("Ние можем") и "Сиудаданос" ("Граждани"). В надпреварата за премиерския пост социалистите хвърлят срещу 60-годишния консерватор Рахой представител на новото поколение политици в страната - 43-годишния Педро Санчес.
Оспорвана битка
Кандидатът на социалистите обаче има силна конкуренция в лицето на двамата харизматични лидери на новите политически формации: 36-годишния Алберт Ривера, който обещава твърди мерки срещу корупцията, и 37-годишния генерален-секретар на "Подемос" Пабло Иглесиас, който иска да повиши благосъстоянието на испанците чрез повече социални разходи.
Кадър от предизборния телевизионен дебат: Алберт Ривера, Педро Санчес, Пабло Иглесиас
Последните проучвания на нагласите показват, че консерваторите могат да спечелят 25, 3% от гласовете, социалистите се очаква да вземат 21 процента, а "Подемос" и "Граждани" - съответно 19 и 18 на сто от гласовете на испанските избиратели. От сформирането му през 2011 година насам правителството на премиера Рахой се бори с високата безработица в страната (22 процента), същевременно то затъна в серия от корупционни афери, в които са замесени включително близки партийни съратници на премиера.
За ниската популярност на неговото управление допринесе и наложената от Брюксел политика на строги икономии, която забави ръста въпреки икономическите реформи на правителството. В същото време младежката безработица надхвърля 50 процента - много млади хора, които останаха без работа в кризата, не можаха да си намерят нова и продължават да са безработни. Съкращенията в здравеопазването и образованието пък лишиха много испанци от редица предимства, които до неотдавна бяха свикнали да получават.
Друг проблем пред сегашното управление е желанието за независимост на Каталуния. По този въпрос само партията "Подемос" твърди, че би подкрепила провеждането на финансиран от правителството референдум за отделянето на областта.
Залаганията започнаха
Извън персоналните нападки и помията, която се изля в хода на кампанията, мнозина вече правят сметки за възможните коалиционни схеми за бъдещото управление. Повечето анализатори залагат на трипартийна коалиция между социалистите, "Подемос" и "Граждани", за да бъдат извадени от властта консерваторите на Рахой. Други наблюдатели смятат, че сегашните управляващи могат да се коалират с партията "Граждани" на Алберт Ривера, която обаче да не участва пряко в управлението, а само да оказва натиск над правителството да провежда необходимите реформи.
"Не вярвам основните играчи да разкрият картите си още преди изборите", казва по този повод испанският политически анализатор Хорхе Галиндо.
