Руснаците продължават да губят доверие към централните тв-канали. През 2016 г. агенцията за слухове "Една баба каза, че..." може да измести всички останали медии в Русия, пише в коментара си Иван Преображенский.

Епохата "Крим е наш" започва от момента, в който едни "услужливи хора" пристигнаха в Крим. Но има и друго тълкувание: периодът може да се измерва и с неразделното информационно господство на Кремъл от онзи момент, в който повечето хора започнаха да вярват повече на това, което виждаха и чуваха по регионалните медии, а не толкова в централните телевизионни канали, и още по-малко на своите приятели и роднини. Възможно ли е обаче пропагандните медии така внезапно да проиграят това доверие, както го и спечелиха?
2015 година приключва с дълбока криза в руските независими медии. На федерално ниво такава почти не остана. Изданията, сайтовете и телевизионните канали, излъчващи на руски език информации, различаващи се от официалната агитация и пропаганда на Кремъл, се броят на пръстите на двете ръце. Най-известните сред тях са РБК и "Дождь", "Ведомости", "Новая газета", или сайтове като "Форбс", който в Русия не излиза в печатен вариант.
Забранено за чужденци
Голяма част от "авторитетните независими медии" ги очакват още през следващата година сериозни промени в редакционната политика. И почти няма съмнение, че те ще се влеят в общия пропаганден поток, славещ успехите на сегашната руска власт. Затова има няколко причини. В съответствие с новото законодателство, от първото тримесечие на 2016 година, чужденци или лица с двойно гражданство нямат право да регистрират, управляват или притежават руски медии.
От тази законодателна мярка пострада медийният холдинг "СТС Медиа", който, разбира се, не е единствен. Доскоро вестник "Ведомости" и руският сайт "Форбс" имаха чуждестранни собственици, които гарантираха независимост от Кремъл. Те обаче си отидоха, продавайки дяловете си на безценица, както се твърди. Известният медиен мениджър Демян Кудрявцев закупи "Ведомости". Мнозина го подозират, че е получил парите за покупката на бизнес-вестника от близки до Кремъл източници. Редакцията се готви за отбрана, като променя устава си, за да затрудни максимално уволнението на главната редакторка Татяна Лисова. Но дори самата тя признава, че "изглежда започва ново време".
"Форбс" пък вече промени редакционната си политика и постепенно се превърна в аналог на детското издание "Веселые картинки" във вариант за възрастни. Новият собственик Александър Федотов така и не можа да се разбере с предишното ръководство, назначено от германските собственици.
Въпросът с медиите, които не могат да бъдат обвинени, че имат чужди собственици, се решава другояче. Един пример: в края на годината прокуратурата извърши проверка в телевизионния канал "Дождь". На практика през 2016 година няма да остане нито една независима централна медия, която да се ползва с доверието поне на част от населението. Което пък ще остане без алтернативни източници на информация - не само "широките слоеве", но и средната класа и опозиционната интелигенция. И какво тогава?
Три възможни сценария
Нещата могат да се развият по три начина. Най-малко вероятният и най-тъжен вариант е руснаците да врекат в любов на Кремъл и да се слеят с него в единен милитаристичен екстаз, забравяйки за икономическата криза, санкциите и контрасанкциите, войната в Сирия, конфликтите с Украйна и Турция. Не е изключено да се появи и някой друг конфликт.
Вторият вариант е пълна загуба на доверие в някои медии и във властта. Но това няма да бъде бърз процес. Сигурно той ще отнеме поне няколко години, защото в Русия информацията се разпространява именно с такава скорост. Но в момента, когато и московският интелектуалец, и старият колхозник в Сибир престанат да се доверяват на телевизията, а вместо това започнат да тълкуват новините така, както са ги чули на близкия пазар, ще смятаме процеса за приключил.
Третият и най-вероятен вариант е да настъпи общо недоверие към централните медии и пълен информационен разпад на руското общество. В този случай хората в провинцията ще преминат изцяло на регионални сайтове и вестници. Столичани пък ще четат някакви неголеми издания от рода на "Вестник на шахматиста", в които въобще няма да се говори за политика.
Ако се стигне до криза във властта, тогава регионалните и по-малките издания ще се превърнат в нещо като "властелини на словото" и ще поведат обществото към новото светло бъдеще. Но вече без Владимир Путин. В бившия Съветски съюз веднъж вече наблюдавахме този вариант. Като нищо той може да се повтори и в днешна Русия.

DW