По време на Втората световна война Швейцария е една от малкото страни, чиято територия никога не е била нападната от нацистките войници. Но на какво се дължат неуспехите на Хитлер, които помогнаха да оцелее една страна, която се счита за данъчен рай в сърцето на Европа ?
Както беше съобщено от вестник "ABC", от февруари 1937 до нахлуването в Полша през 1939 г., нацисткият лидер Адолф Хитлер, винаги казвал "Уважаваме неприкосновеността и неутралитета на Швейцария." Въпреки това, във времето становището на "Фюрера" се променило и нацистка Германия започнала да планира атака на страната.

Първият план, наречен "Операция Таненбаум" ("Коледно дърво"), започва да се оформя през Юни 1940 след завладяването на Франция, което прави швейцарците заобиколени от враг. Армията на Третия райх готви едновременна атака от запад и от юг, която според Хитлер ще предизвика паника сред населението. Въпреки това, идеята никога не е била реализирана заради плановете за нахлуване в Съветския съюз, което изисквало значителни ресурси.

Втори план, който е щял да използва нацистките позиции във Франция, бил представен през октомври на 1940 г., но не успял да предизвика много ентусиазъм в Третия Райх и бил забравен. От 1941 г., Хитлер започва да смекчава политиката си спрямо Швейцария, която все още осигурява за нацистката военна машина висококачествено оптично оборудване, докато поддържа търговски отношения и със съюзниците.

Едва през 1943 г. са били реактивирани плановете на нацистка Германия да завладее Швейцария, когато генерал Херман Бьоме предложил стратегия да нахлуе в страната с дванадесет дивизии и три планински дивизии от север, завземайки индустриите непокътнати. Въпреки това, падането на Италия в края на 1943 пречупило последните надежди на Хитлер да завземе Швейцария, която се превръща в една от малкото европейски страни, никога не завладени от нацистите.