Повечето бежанци, влизащи в Германия, преминават през 50-хилядния град Пасау. Въпреки огромния приток на хора и натоварването, на което са изложени местните служители, градът се справя завидно добре. Как го постига?
Пасау е едно от онези места в Германия, които изглеждат особено приветливо на пощенските картички: калдъръмени улички, барокова катедрала, средиземноморски чар. През лятото туристите обичат да се разхождат край реките Дунав и Ин. През тази пролет обаче идилията приключи: ден след ден в града започнаха да пристигат все повече и повече бежанци.
Пасау се намира в югоизточната част на Бавария. Разстоянието от центъра на града до границата с Австрия се изминава за не повече от половин час пеша. Именно тук приключва одисеята на повечето бежанци, пристигащи по т.нар. Балкански маршрут. През пролетта германската полиция регистрираше по около 600 нови бежанци на ден, а през есента броят им стигаше понякога до 10 000. Населението на самия Пасау е под 50 000 души.
"Германската Лампедуза"
На фона на нестихващия приток на бежанци някои от жителите на града започнаха да наричат Пасау „германската Лампедуза". И наистина: през никоя друга германска граница не са влезли толкова много бежанци. Независимо от големите трудности обаче повечето местни хора казват: Ще се справим!
С оглед на бежанската криза навсякъде из Германия през тази година се говореше за „хаотични ситуации", а медиите информираха за претоварени и изнемогващи служители и помагачи. И кметът на Пасау Юрген Дупер признава, че 2015 е била особено напрегната. Въпреки това неговата междинна равносметка гласи: „В общи линии всичко върви добре".
За повечето бежанци Пасау е само междинна спирка по пътя им към другите федерални провинции. В Пасау те биват регистрирани, получават подслон, храна и дрехи.
За регистрирането на бежанците по германските граници отговаря федералната полиция. Откакто канцлерката Меркел обяви своето знаменито "Ще се справим", полицията работи до изнемога - по 13 часа на ден, по седем дни в седмицата, без почивка. Кметът на Пасау обаче подчертава, че в града му нито веднъж не е имало хаос. Дори в края на октомври, когато австрийските гранични власти без всякакво предизвестие докарваха бежанците с автобуси до германската граница, Пасау успяваше да се справи със ситуацията, уверява градоначалникът.
23-годишният полицай Улрих Гьончи работи в Пасау от септември насам. Раздава храна на бежанците, грижи се за реда, разговаря с новопристигналите. Полицейският служител разказва, че неведнъж бежанци се обръщали към него с многозначителното "Don't beat me" („Моля, не ме бийте"). Гьончи се опитвал да ги успокои и им обяснявал, че германската полиция няма никакво намерение да използва срещу тях палки или водни струи.
Разказите на някои от бежанците са толкова разтърсващи, че занимават съзнанието на младия полицай и след края на работния му ден. Например историята на едни родители, които били принудени безпомощно да гледат как две от децата им се давят в Средиземно море. Или пък разказът на един мъж, който бил ранен от огнестрелно оръжие по време на бягството си, но успял да се спаси - с отворени рани той се добрал до германската граница. "Подобни трагедии те разтърсват", казва полицаят. Същото споделят и много от колегите му - извънредният труд и човешките драми, с които се сблъскват почти ежедневно, представляват огромно натоварване.
Войната през очите на дете, пристигнало в Пасау
Прагматизъм вместо хленч
Учудващо е как един малък град като Пасау успява да се справи с толкова много бежанци. В други градове край границата с Австрия настроенията са коренно различни. Във Фрайласинг, например, кметът Йозеф Флатчер написа огнено писмо до канцлерката Меркел, посланието в което звучи горе-долу така: "Стига толкова бежанци! Не издържаме вече!".
Кметът на Пасау избягва излишния драматизъм. Той предпочита да действа прагматично. „Хленчът не помага", казва градоначалникът и добавя: „По всяка вероятност ще ни се наложи да свикнем с мисълта, че при нас ще пристигат все повече хора. Просто трябва да си вършим работата както трябва".
Досега в Пасау не е имало нито един случай на изстъпления срещу бежанци, а по данни на полицията броят на взломните кражби не се е покачил в сравнение с миналата година. Някои жители на града са въпреки това обезпокоени, а тревогите им се въртят около въпроси като: ще запазя ли работното си място и занапред, ще има ли достатъчно жилища за всички, какви ще са последиците за образователната ни система? Кметът на Пасау смята тези въпроси за легитимни. Няма готови отговори, но знае, че най-важното сега е общините да положат максимални усилия за бързата интеграция на бежанците.
Оптимизмът на кмета е очевидно заразителен. Стотици, ако не и хиляди граждани на Пасау помагат на доброволни начала. И дори в най-трудните моменти кметът не се е съмнявал, че Пасау ще се справи. Притеснява го само това, че неговият град може би няма да е в състояние да изпълни огромните очаквания и надежди на бежанците.
Но що се отнася до спешната помощ за новопристигналите, кметът на Пасау определено е оптимист: „В Пасау сме свикнали да се справяме с предизвикателства", казва кметът. И е прав: градът наистина е преживявал всякакви кризи - последно при големите наводнения през 2013, когато цялата стара част на града буквално потъна. "Може би точно това обяснява защо Пасау се справя толкова добре със сегашната криза", казва кметът на града.
DW