Не само диктаторите нарушават човешките права. Климатичните промени също. Както и обществата, които ги предизвикват. Много добре знаем, че не бива да продължаваме да живеем както досега. Само че искаме ли да се променим?
Разстоянието между двореца Шайо в Париж и летището Бурже е точно 19 километра. И двете места са сцена на важни събития. Сцена, на която се взимат важни за човечеството решения. Тези дни на ареала на летището Световната климатична конференция пише история. В двореца Шайо пък беше написана история още преди 65 години.
През 1948 именно в този дворец е обявена "Всеобщата декларация за правата на човека". Оттогава насам 10 декември е Ден на човешките права. И тази година обаче по света продължават да се налагат смъртни наказания - в Китай, Иран, в Саудитска Арабия. Освен това продължаваме да сме свидетели на безбройни случаи на изтезания, полицейско насилие и подтискане на свободата на мненията - по много краища на света. Поне присъждането на тазгодишната Нобелова награда за мир е малък повод за радост. Нобелът тази година заслужено отиде в ръцете на "Квартет за национален диалог" в Тунис.
Климатични промени и човешки права
Може би трябва да призовем преговарящите на климатичната конференция да надскочат сенките си и да си спомнят за праграф трети от "Всеобщата декларация за правата на човека". Той гарантира правото на живот.
Още отсега обаче климатичните промени убиват. И то масово. Понякога директно, понякога косвено. Най-яркият пример са т.нар. екстремни метеорологични събития. Между 1995 и 2014 година от урагани и наводнения са загинали половин милион души. Освен това тези екстремни метеорологични събития се случват все по-често, както прогнозираха и изследователите на климата в техните модели.
Климатичните промени убиват и косвено, като дестабилизират държавите. Един от примерите за това е Сирия. Преди гражданската война със стотиците хиляди убити, страната страдаше години наред от невиждана суша. 1,5 милиона селски стопани бяха принудени да напуснат родните си места и да избягат в градовете. И то по времето, когато страната трябваше да се бори срещу масирания приток на бежанци от Ирак. Дори и стабилни общества биха се разклатили при такива обстоятелства.
Друг пример за това е Боко Харам. Неслучайно възходът на терористичната групировка съвпада с понижаването на нивото на езерото Чад. Когато основното поле за прехраната на 30 милиона души, за селски стоапни, рибари и животновъди се свие на една двадесета от първоначалното си ниво, борбите за преразпределение стават все по-ожесточени. И когато обществото е обхванато от бедност и безперспективност, терористичните групи лесно могат да вербуват млади хора.
И американските военни дори определиха климатичните промени като риск за сигурността. Очевидно е, че покачващите се температури ще придадат нови измерения на бежанските потоци и миграцията. Все по-ожесточена ще става и борбата за достъп до ресурси, особено до вода. И тази борба няма да протича винаги мирно.
На всеки три секунди гладът убива човек
Очевидно е, че гладът по света ще се увеличава. Това безкрайно богато човечество и днес не успява да нахрани всички хора по света. А какво да очакваме утре? На всеки три секунди някъде по света умира по един човек от глад. Много често жертва са децата. Погледнете секундомера: едно, две, три - смърт!
Искаме ли да се примирим с това? От удобство или по навик? Или поради липса на фантазия за това как да организираме живота и икономиките справедливо и дълготрайно? Или пък защото икономическите интереси ни изглеждат твърде могъщи?
Хората много добре разбират, че така не може да продължава. Индустриалните държави трябва да действат енергично в Париж. А другите трябва да ги последват. Не става дума за планетата. Тя ще се оправи и без нас. Става дума за нас, хората.
DW
