Французите се поддадоха на дясното изкушение: екстремистката партия на Марин льо Пен спечели първия тур от местните избори. Дано скоро французите си спомнят, че са всъщност нация, дарена с разум, коментира Барбара Везел.
Възходът на Националния фронт на Марин льо Пен протича като по учебник. Съвсем под мотото: как да направя една дясноекстремистка партия обществено приемлива. Първото място на местните избори е несъмнено най-големият успех на шефката на партията Марин льо Пен. Успех, който тя постигна, възползвайки се умело от предразсъдъците на избирателите, подбирайки думите си така, че да не може да ѝ бъде търсена юридическа отговорност, и представяйки се за единствения истински патриот.
Човек трябва да внимава с историческите сравнения. Но на фона на германската история може направо да ти прилошее. Дали Националният фронт на Марин льо Пен и националистите на Качински, които взеха властта в Полша, не са точно толкова опасни, колкото и германските фашисти през 30-те години на миналия век? Все още не са, но биха могли да станат. Паралелите са твърде много: дискриминирането на определена група от обществото, ксенофобията, национализмът. Днес мюсюлманите във Франция изпълняват ролята на изкупителни жертви, които застрашават идентичността на "истинските французи" и затова срещу тях трябва да се води борба. Човек не бива да се връзва на номерата на Марин льо Пен. Тя не е демократ и нейната партия не е безобидна. Точно обратното дори - тя е изключително опасна. И единствената ѝ цел е да поеме властта във Франция.
Какво тласка французите към политическо самоубийство?
Да, разочарованието на френските избиратели е донякъде разбираемо. Двете големи партии - социалистите и републиканците - се отдалечиха от обикновения човек и след поредица от скандали окончателно загубиха доверието на избирателите. Французите изпитват потребност от истинска промяна. Потребност, която се засилва от неспособността на Франсоа Оланд да задвижи икономиката и да овладее безработицата. Голяма част от гласовете за Марин льо Пен идват именно от редиците на губещите във френското общество.
При това икономическата програма на Националния фронт е пълна безсмислица, а обещанията на Марин льо Пен са всичко друго, но не и изпълними. Повече от ясно е, че призивите за затваряне на границите и излизане от ЕС няма да доведат до конюнктурен подем. Една Франция, която се капсулира и реанимира остарялата идея за национална идентичност, няма да привлече повече инвеститори и няма да се превърне в световен износител, а френските фермери ще има да се чудят, когато изведнъж им спрат субсидиите от Брюксел. И още: Националният фронт нито може да увеличи социалните придобивки, нито пък е в състояние да осигури работни места за всички французи. Не и при тези закостенели икономически структури. Но пък е пределно ясно, че една управлявана от десни екстремисти Франция би означавала край на ЕС. Ако се стигне дотам, Германия и още няколко съседни държави ще трябва да си създадат една нова, малка Европа.
Предупредителен изстрел
Марин льо Пен има една цел - да влезе в Елисейския дворец. Но пътят дотам е все още много дълъг, а и през 2017 година вероятно вече ще има достатъчно избиратели, които ще са готови да се обединят около кандидат на републиканците, за да попречат на Льо Пен да стане президент. И въпреки това резултатът от тези местни избори трябва да се тълкува като предупредителен изстрел: французите са станали податливи за изкушенията на десните екстремисти и очевидно не са наясно какви биха могли да са последиците от това тяхно решение. Да не пренебрегваме и притегателната сила на утопията: мечтата за едно бъдеще като в добрите стари времена, когато френските мъже бяха горди, французойките - красиви, а всички заедно - заможни и щастливи. И всичко това, естествено, на фона на Марсилезата и веещия се френски флаг. Това е идилията, за която си мечтаят всички онези французи, които очевидно са претоварени от предизвикателствата на модерността. А партии като Националният фронт умело разбуждат подобни емоции. И си играят с тях.
Това вече сме го виждали, нали? И знаем докъде води. Остава да се надяваме, че през следващите 18 месеца французите ще си припомнят, че са всъщност една нация, дарена с разум.
DW
