С това, че Русия се намеси в Сирия, Москва си вкара автогол, защото изправи по-голямата част от мюсюлманите в света срещу себе си. Това може да реши конфликта по-бързо, отколкото очакват мнозина, твърдят в САЩ.

Сирийският конфликт е по-близо до успешна развръзка, отколкото се предполага в света. Изгледите за политическо решение са "по-добри от когато и да било в досегашния развой на кризата", заяви американският заместник-външен министър Тони Блинкън. Външният министър Джон Кери също е оптимистично настроен. "Може би ни делят само няколко седмици от временно решение за Сирия", заяви той през ноември. Много хора вероятно не са забелязали въпросните белези, "но такава е актуалната ситуация", допълни Кери.

Причината за своя оптимизъм Блинкън обясни с това, че военната интервенция в Сирия е вкарала Русия в твърде неудобна ситуация. Според него, Москва е успяла да засили влиянието си над Асад, но от друга страна си е създала много нови противници. "Сега Русия е считана за съюзник на Асад, на Хизбула и на Иран – а това я направи противник на болшинството мюсюлмани в света", заяви той. Повечето от тях са сунити, които се опасяват от засилването на влиянието на шиитските държави и организации.

Москва в трудна ситуация

Асад внесе религиозен елемент в конфликта, за да спечели на своя страна шиитските сили и най-вече Иран и Хизбула. Но това се превърна в бумеранг, който сега се стоварва с пълна сила върху него и Русия. Москва сега се ползва със симпатиите на правителствата на Иран и Сирия, но останалите мюсюлмански държави се държат на подчертана дистанция, а някои от тях дори станаха открити противници на Путин. Това си пролича и по действията на Турция, която свали един руски изтребител. А атентатът срещу руския пътнически самолет над Синай показа, че и Русия е застрашена от джихадистки групировки.

Въздушните удари раждат впечатляващи кадри за руската аудитория, но в действителност имат ограничен ефект

Колкото по-голям е ангажиментът на Русия към съюзниците й в сирийския конфликт, толкова по-сериозни ще са трудностите, които този ангажимент ще й създава в отношенията с останалите държави. И в рамките на самата Русия този курс не е особено популярен: 15% от населението на Русия са мюсюлмани-сунити, които никак не одобряват присъединяването на Путин към шиитската ос. Тук Москва също неизбежно ще се сблъска с проблеми, породени от религиозния характер на конфликта.

Всички са "терористи"?

Затова Москва би трябвало да има интерес конфликтът в Сирия да бъде решен колкото се може по-бързо. Въздушните удари раждат впечатляващи телевизионни кадри за руската телевизионна аудитория, но в действителност те имат твърде ограничен ефект над ставащото в Сирия.
Интернет-изданието „Ал-Монитор" съобщава, че опозиционната "Свободна сирийска армия" си остава силна и продължава да създава големи военни трудности на подкрепяния от руските бомбардировачи режим на Асад. Ето защо Москва очевидно ще е заинтересована да преговаря и със "Свободната сирийска армия". Участието й в тези преговори обаче зависи и от съюзниците в коалицията срещу Асад – и най-вече от Турция, Саудитска Арабия и Катар. А тези страни са убедени, че е почти невъзможно да се намери политическо решение на конфликта без Свободната сирийска армия, както писа арабският вестник "Ал Хаят".

Освен това въпросните държави поддържат връзки с ислямистки и дори джихадистки опозиционни групировки в Сирия. Това са същите онези групировки, които Москва слага в общия кюп на "терористите". Сунитските държави обаче биха могли да окажат влияние поне над умерените сред тях.

Растящ натиск за компромис

Все още няма единодушие по въпроса каква роля трябва да играят тези групировки след края на войната. Натискът за постигане на споразумение с тях би могъл да нарасне и допълнително след атентатите в Париж, Египет и Тунис. Затова и Русия вероятно ще трябва да направи някои компромиси, предполага вестник „Ал Хаят": „Президентът Путин няма интерес от военен ангажимент с неясен изход. Ако неговите интереси в Сирия бъдат гарантирани, той ще е готов на стратегия за екзит".

Така наречената „Ислямска държава" изправя противниците си пред значителни предизвикателства. А това засилва натиска за намиране на компромис. Явно джихадизмът може да бъде победен само с помощта на съвместни политически, обществени и културни усилия.
DW