Смяната на партийно-политическата власт е нещо нормално за една демокрация. Но начинът, по който това става в Полша, несъмнено дава повод за тревога, твърди

в коментара си Бартош Дудек.

Всяка промяна е нов шанс. В това е и силата на демокрацията. Затова и промяната на Висла, извършена след президентските и парламентарни избори на 26 октомври, първоначално беше нов шанс. "Една добра промяна"- това беше и лозунгът на националконсервативната партия "Право и справедливост" на Ярослав Качински, която спечели и двата вота.

Добра ли е промяната?

По-малко от две седмици след учредяването на парламента и полагането на клетва на новото правителство, възникват обаче значителни съмнения дали тази промяна действително е добра и дали има нещо общо с правото и справедливостта. Защото във всяка демокрация съществуват механизми и правила, които трябва да ограничават властта на мнозинството и да защитават малцинството на опозицията. Към тези механизми спада и разделението на властите между правителство, парламент и правосъдие под зоркото око на "четвъртата власт" - медиите. Както се изрази навремето лидерът на синдиката "Солидарност" и носител на Нобелова награда Лех Валенса: "Демокрацията е борба на всеки срещу всеки, но в железните рамки на законите!" Това всъщност отличава демократичната правова държава от автокрацията и диктатурата, като границите могат да бъдат и по-свободно интерпретирани.

Нарушение на конституционните стандарти

Загриженост би трябвало да буди факта, че в една страна-членка на ЕС не се спазват стандартите на демократичната правова държава. Президентът например на бърза ръка помилва един новоназначен министър, който беше осъден на първа инстанция за злоупотреба със служебното положение. В нощно заседание управляващата партия прокара закон в двете камари на парламента за смяна на членовете на конституционния съд. Следващата стъпка ще бъде и нов закон за медиите, който ще превърне обществено-правните медии в държавни. Ако Европа не беше в шок от Парижките атентати и ако не беше толкова претоварена с миграционната криза, тя би обърнала много повече внимание на ставащото в Полша. Включително и на символичния акт на новия премиер Беата Шидло, която отстрани европейските знамена от залата за пресконференции на правителството. Отсега нататък там ще се вее само бяло-червеният национален флаг. Дали пък Полша няма да се откаже и от спазването на европйските стандарти?

DWa